А между магьосник и моряк няма кой знае каква разлика. И двамата общуват със силите на небето и морето, подчиняват мощни ветрове на властта на своите ръце и правят далечното близко.
 |
 |
 |
Както писах по-рано тази година, заобиколени сме от ангели. В настоящата статия ми се иска да осмисля и облека в мои думи един много интимен разговор с един от моите ангели. С искрени благодарности и молба за прошка, ако цитирам буквално.
Илюзиите са голяма работа. Постоянно се сблъскваме с тях и после пак си ги съграждаме. Точно като люспи от лук те падат мъчително. След време свежия лук отново е станал на люспа, която доброволно или понякога просто поради живота отлюспваме. Мнозина знаят, че годината ми е на илюзиите. Илюзиите за това кои сме, какви сме помежду си, как се крепим, правим ли го изобщо, кой и кое от все по-хаотичния живот е истински важно за мен самата. Някои от нас се боят от люспите, заради сълзите, с които заплащаме. Казвам го от опит. Понякога отлагам люспенето защото не мога да понеса трудността, нетърпимостта на живота без конкретната илюзия. Отлагането е друга тема, но като цяло, отново от опит, колкото по-бързо обелим илюзията толкова по-добре.
Някои от нас избират илюзията на лекотата. Живот без болка. Ей така, просто по-течението, затваряме си очите и се правим, че е вечна пролет. В името на моментния комфорт сме готови да обърнем гръб на години приятелства, връзки, красиви и понякога трудни отношения. За мен тази илюзия не сработва. Рано или късно, като в бурна река се сблъсквам със зимата и това обикновено е много по-болезнено. Не искам да звуча като съдник, но поради неспособността ми да съжителствам (лично аз) с подобна илюзия, все по-силно изпадам в конфликт с подобен избор. Опитвам се да приема, че "има и такива хора". Това, разбира се, не отменя противоречието, в което изпадам след подобни срещи.
Сред илюзиите има и такива, че всички хора са равни и всеки е добър до доказване на обратното. Че можем да помогнем на някого в собствената му борба с живота и самия него. Има и илюзията за справедливост и някакъв баланс в обикновения ни човешки живот. Винаги съм обичала да цитирам стремежа на вселената към идеалите и с това да оправдая собствения си стремеж да бъда по-честна, по-добра, по-справедлива, по-идеална от това което съм. Всеки ден. В природата няма идеален вакум, няма идеален флуид, няма идеално гладки повърхности. Така би трябвало да бъде и в нашите души. Може би само княз Мишкин е идеално добрия, но той е герой на книга (все пак). Илюзията за справедливостта се състои в следното. Че сред безкрайното море от човешки взаимодействия, има стремеж за идеал. Групово да станем по-добри. Истината обаче е че сред нас няма справедливост. Понякога има такива съвпадения, но такава закономерност няма. От друга страна справедливостта се променя всеки ден, точно като нас самите. Днес е зелена, утре е черна а в събота ще бъде златна. И с това качествата на свежест, лекота, новото начало и прераждането. Плътна мистична и мрачна, понякога романтична. Като новия ден обляна в надежда и красотата на утринното небе, тържествуваща над несправедливостта.
Тук съм за да ни напомня. Има изгреви, има и залези.
Заключителната реч на великия диктатор
Много съжалявам, но не искам да ставам император. Това не е моя работа. Не ми се ще да управлявам или да завоювам която и да било страна. Искам да помагам на всички, доколкото е възможно - евреи, неевреи, негри, бели.
Всички искаме да си помагаме един на друг. Така са устроени човешките същества. Искаме да живеем не чрез нещастието, а чрез щастието на ближните си. Не искаме да се мразим или презираме един друг. В света има достатъчно място за всички. А добрата земя е достатъчно богата, за да изхрани всички ни. Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие, ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много, а чувстваме твърде малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме повече нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото ни сближиха. Самата същност на тези открития е зов за доброто в човека, зов за всемирно братство, за нашето единство. Ето и сега гласът ми стига до милиони хора из целия свят, до милиони отчаяни мъже, жени и малки деца, жертви на една система, при която невинни хора се хвърлят в затвора. На онези, които могат да ме чуят аз казвам: Не се отчайвайте! Нещастието, което ни е сполетяло, се дължи единствено на временното господство на алчността, на ожесточението на хората, които се страхуват от прогреса на човечеството. А омразата към хората ще премине, диктаторите ще умрат и властта, която те са отнели от народа, ще се върне на народа. И докато има хора, готови да умрат, свободата никога няма да загине.
Войници! Не се предавайте на тези зверове, които ви мразят, превръщат ви в роби, командват вашия живот и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! На хората, които ви обучават, карат ви да гладувате, отнасят се с вас като с говеда и ви използват за пушечно месо! Не се оставяйте да ви командват тези ненормални хора, хора машини с мозъци машини и сърца машини! Вие не сте машини! Вие сте хора! В сърцата ви блика любов към човечеството! Не мразете никого! Мразят само хората, които никога не обичат, хората, които са ненормални!
Войници! Не воювайте за робство! Борете се за свобода! В седемнадесета глава от евангелеито на Лука се казва, че царството небесно е в самия човек- не в един човек или група хора, а във всички хора! Във нас, в народа е цялта власт- властта да се създават машини. Властта да се създава щастие! Вие, народът, имате възможността да направите живота красив и свободем, да го превърнете в чудно приключение. Затова нека в името на демограцията да се въползваме от тази власт и да се обединим! Нека се борим, за един нов, хубав свят, който ще даде на хората възможност да работят, на младежите- бъдеще, а на старите- сигурност.
Обещавайки подобни неща, на властта са се издигнали, тирани. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си. Те никога няма да ги изпълнят. Диктаторите освобождатавт себе си, но поробват народа. Нека сега да започнем борба за освобождението на света, да премахнем прегрдите издигнати между нациите, алчността, омразата и нетърпимостта. Да се борим за един свят на разума- свят, в който науката и прогресът ще създадат щастие за всички ни. Войници да се обединим в името на демокрацията!
Хена, чуваш ли ме? Където и да си, вдигни очи! Облаците се разпръскват! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака в светлината! Ние влизаме в един нов свят- един по-добър свят, в който хората ще се издигнат над алчността, омразата и жестокостта. Вдигни очи, Хена! Душата на човека се сдоби с крила и той най-сетне започва да лети. Той навлиза в дъгата, светлината на надеждата. Вдигни очи, Хена! Вдигни очи!
Черковен празник: Св. Великомъченик Георги Победоносец. Роден в Кападокия от знатни родители; във военна служба достигнал до висок чин - комис. За Христа после бил мъчен и най-сетне бил посечен в 5796, т.е 288г. във времето на Диоклетиана.
Народен празник: Гергьовден.
Тоя ден тъй се нарича в песните народни:
Хубав ден Великден,
Ощ по-хубав Гергьовден!
И от обредите, от обичите и от песните, които са свързани с тоя ден, се вижда, че за народа Гергьовден е по-мил, по-драг, по-велик.
Великден е хубав, но той се менява: пада се понякога и в такова време - например през март, когато още е студено, когато още е покрито всичко със сняг и няма никаква зеленина (напр. 23 март), а пък Гергьовден иде всякога със зеленина, всякога с разцъфтяла, със засмяна и ликуваща природа.
Ето защо Гергьовден е по-хубав от Великден.
Първите приготовления за посрещане на Гергьовден се състоят в това да се наберат цветя из гората или полето, които цветя са нужни: едно за цветната вода, а друго за венците на агнет, което ще се коли, и на овцата, която първа ще се мълзе на Гергьовден.
За цветя ходят моми, момци, па и деца. Събрани на куп един ден преди Гергьовден, тръгват из селото и отиват в гората да берат цветя. Додето берат тия цветя, момите пеят песни, които някога са били обредни:
Заспала ли си, Калинке?
- Не съм заспала Ябълко!
Трендафил съм чакала;
Трендафил вино пиеше
Във кръсника си Босилека.
Като наебрат цветето, връщат се и сега момите, роднини или съседки, се събират на групички и почват да вият венците. Тук присъстват и момци, и булки, и деца.
Додето вият тия венци, момите са пеяли някога тая песен:
Ходила е в гора Рада невяста Цвете да бере,
Набрала е цвете Рада невяста, Цвете Гергьовка.
Седнала е под явор Рада невяста, Венци да вие.
На явор славей, Рада невяста, Песен си пее,
Песен си пее, тихо говори Ради невести:
- Иди си, Радо невясто, Гости ти дошли,
Майка и тейко, Радо невясто И девет братя.
И ти донели, Радо невясто, Дари големи:
От злато пафти, Радо невясто, От сребро гривни.
И ти донели, Радо невясто, Ощ кован гердан.
Из сборник на баба Дона Узун-Николова, с. Шипка.
Венци за агнето - жертвата, и за овцата са готови; като ги наросят, оставят ги под трендафила в градината да пренощуват. Други цветя се накитят на китка, която ще се тури в котела или ведрото, с което ще се донесе цветната вода за замесване обредните гергьовски хлябове.Споделям и един запис на баба Марийка от с. Добралък. Пее за Гергьовски подвизи.
Има писано още 2 страници наричания, хапвания, смехове, хлябове, но все в този дух. Нарочно оставих бабите, според зависи кой ден ми е ги изчитам. Намирам нещо много романтично в наличието на баби. Някак в наше време бабите са други, работят, имат календари, сноват на 5 стана едновременно или просто са лишени от възможността да бъдат баби защото децата им са някъде. Някъде в миналото бях чела един разказ, как българите няма да изчезнат от демографската криза, а по-скоро ще спрат да съществуват в момента в който бабите изчезнат от пейките по залез.
Черковен празник Свещеномъченик Игнати Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, дето във времето на Траяна бил хвърлен и разкъсанот диви зверове в 101 след Христа.
Тоя народен и черковен празник се пада на 20 Декември, но ние го турихме начело на януари, т.е на гражданската нова година затова, защото народното вярване го счита за началото на народната нова година.
От тоя ден се брои народната нова година или млада година; оттамо той се счита за нов ден, млад месец
До тоя ден, ако кокошка се разклопала да мъти, не я садят, на тоя ден вече я садят, защото е млада или нова година.
На тоя ден в Подвес ( баба Калинка Кенева, баба Драгана Вълкова и баба Муша Желева), Вресово (баба Руса Калушева, баба Тодора Велева и баба Желя Ранкова) казват Ѝдинак. Думата Идинак значи началото на годината, годиняк.
Тия баби искат да кажат че тоя ден се наричал Идинак, Идинажден, който отпосле се нарекъл Игнат.
Игнажден е нов ден, млада година
От обстоятелството кой ще влезе най-напред тоя ден в къщата, т.е кой ше сполези къщата и какъв ще бъде тоя негов сполез- добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще добро или лошо.
Ако човекът, който ги сполезил, е добър и сполезът му през годината бил щастлив, то го благославят, радват се и гледат, щото догодина да им бъде той сполезник; случи ли се, та сполезникът не е добър и през годината сполезът му докара в къщата несполука и нещастие– такъв се посреща с хули и изпраща с ругатни "Кракът си да беше счупил, но да не дойдеш", "С очите да беше ослепял, та да не видиш вратицата!"– са обикновени хули и ругателства, които има нещастието да слуша такъв след себе си тоя ден или през годината.
Някой обаче не знае какъв ще бъде сполезът му, затова и народната вяра е установила, щото тоя ден никой да не ходи по къщите рано, па и през целия ден, щото може сполезът му да не бъде добър за някоя къща, та само да го кълнат.
На Игнажден, т.е на самия ден, рано, още преди зори, жените ще станат, ще накладят огъня, ще замесят тесто и ще турят край огнището гърнето за вариво. Бързат да приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия си гост, сполезника, когото очакват. Всичко е готово. Ето, че и псетата със своето лаене известяват, че някой е влезнал в гумното (двора) и всички търчат да го посрещнат на вратата. Още е тъмно, та не се вижда, но домовладиката, който е излезнал пръв на двора. вижда: това е сполезникът!!!! Веселият му глас: "Добро Утро! На много весели години! Да ви е честита младата година"– се вече чуе от всичките вкъщи...
 |
| Телевизионната кула в град Добрич, от където за първи път свободно се е развявало знамето на СДС |
Expanding energy - Davis Freeman / Random Scream - Kaaitheater from Cultube on Vimeo.
Lately, I behave bad with the few people I communicate with, spend my evenings doing some things, reading the Master and Margaret, if I finish i,t it will be my first book I ever read twice, besides the little prince, which I read 100 times and is anyhow unbeatable :)
My background- Boards of Canada+Nurse With Wound+Eskim0+Welder
For this Saturday I am considering Brussels with the event from the video, more info of the performance HERE
