Игнажден

В книгата си "Религигиозни Народни Обичаи", част 2 от "Народна Вяра" публикувана за първи път в 1895, първият български етнограф Димитър Маринов описва цялата година на българите и хората по нашите земи. Имам тази книга като настолна и всеки празник, който от сутринта стопли сърцето ми ме кара да отворя книжката и да поразмишлявам за миналото, настоящето а понякога и за бъдещето.
Междувременно от 2 месеца активно мисля за това прашасало островче в мрежата- Златкините. Как искам да го събудя някакси, да напомня на света, че то все още е тук и всеки който е добронамерен може да наминава за да се стопли малко с някоя историйка и глъдка мечта. Изтупвам прахта с Игнажден!

Черковен празник Свещеномъченик Игнати Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, дето във времето на Траяна бил хвърлен и разкъсанот диви зверове в 101 след Христа.
Тоя народен и черковен празник се пада на 20 Декември, но ние го турихме начело на януари, т.е на гражданската нова година затова, защото народното вярване го счита за началото на народната нова година.
От тоя ден се брои народната нова година или млада година; оттамо той се счита за нов ден, млад месец
До тоя ден, ако кокошка се разклопала да мъти, не я садят, на тоя ден вече я садят, защото е млада или нова година.
На тоя ден в Подвес ( баба Калинка Кенева, баба Драгана Вълкова и баба Муша Желева), Вресово (баба Руса Калушева, баба Тодора Велева и баба Желя Ранкова) казват Ѝдинак. Думата Идинак значи началото на годината, годиняк.
Тия баби искат да кажат че тоя ден се наричал Идинак, Идинажден, който отпосле се нарекъл Игнат.
Игнажден е нов ден, млада година
От обстоятелството кой ще влезе най-напред тоя ден в къщата, т.е кой ше сполези къщата и какъв ще бъде тоя негов сполез- добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще добро или лошо.
Ако човекът, който ги сполезил, е добър и сполезът му през годината бил щастлив, то го благославят, радват се и гледат, щото догодина да им бъде той сполезник; случи ли се, та сполезникът не е добър и през годината сполезът му докара в къщата несполука и нещастие– такъв се посреща с хули и изпраща с ругатни "Кракът си да беше счупил, но да не дойдеш", "С очите да беше ослепял, та да не видиш вратицата!"– са обикновени хули и ругателства, които има нещастието да слуша такъв след себе си тоя ден или през годината.
Някой обаче не знае какъв ще бъде сполезът му, затова и народната вяра е установила, щото тоя ден никой да не ходи по къщите рано, па и през целия ден, щото може сполезът му да не бъде добър за някоя къща, та само да го кълнат.
На Игнажден, т.е на самия ден, рано, още преди зори, жените ще станат, ще накладят огъня, ще замесят тесто и ще турят край огнището гърнето за вариво. Бързат да приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия си гост, сполезника, когото очакват. Всичко е готово. Ето, че и псетата със своето лаене известяват, че някой е влезнал в гумното (двора) и всички търчат да го посрещнат на вратата. Още е тъмно, та не се вижда, но домовладиката, който е излезнал пръв на двора. вижда: това е сполезникът!!!! Веселият му глас: "Добро Утро! На много весели години! Да ви е честита младата година"– се вече чуе от всичките вкъщи...

Има писано още 2 страници наричания, хапвания, смехове, хлябове, но все в този дух. Нарочно оставих бабите, според зависи кой ден ми е ги изчитам. Намирам нещо много романтично в наличието на баби. Някак в наше време бабите са други, работят, имат календари, сноват на 5 стана едновременно или просто са лишени от възможността да бъдат баби защото децата им са някъде. Някъде в миналото бях чела един разказ, как българите няма да изчезнат от демографската криза, а по-скоро ще спрат да съществуват в момента в който бабите изчезнат от пейките по залез.
Помислих си, защо толкова експлицитни ругатни, а в хвалбите и радостта сме просто "на добро е"
Колко близки са били хората в миналото, така да си ходят по къщите та да е на късмет тоя или оня. Помня като дете, леля Мичи, съседката сутрин на Игнажден ме викаше да ѝ пролазя къщата. Караше ме да обиколя всички стаи в къщата и ме даряваше с мандарина. По детски изобщо не разбирах какво става, просто усмивката на леля Мичи ме топли всяка година на този ден.
 Утре вечер, точно в 6:28 вечерта, земята ще спре за миг в своята траектория обикаляйки слънцето и ще тръгне наобратно по елипсата към пролетта. Това разбира се е образно, иначе се движи с около 30км/с. Нарича се слънцестоене, защото в обиколката си около слънцето, съществува един миг, в който земята спира и тръгва наобратно. Точно както люлката, преди да тръгне наобратно за миг спира, тогава когато косите ни се отлепят от скалпа и политаме напред с усмивка. Остават точно 30 часа мрак, после всичко се преобръща и влизаме в светлата част.
Бъдете светли и благословени!