Коловеликден Гергьовден!

От доста време си мисля да събудя това място. Особено с началото на пандемията си мислих, че ще имам достатъчно време за да ги мъдря мислите. Просто не знам дали ще мога да го подържам така, както би ми се искало. И така само с мислите си стоя. От време на време ги записвам в тефтера.

Гергьовден е специален по целите Балкани и всички празнуват независимо от етническа, религиозна или социална принадлежност. Моето семейство не прави изключние и името Георги е свято. Моят баща е Георги. Неговата майка е Златка, а нейния баща е Георги. И така кой знае до кога назад по веригата. Лее се една нишка от баща, на дъщеря, на син, на дъщеря. Преливат Златките в Георгьовци и обратно. Да ни е честит легендарния капитан Геш, владетел на южните и северни морета, майстор на карагьоза и рибената чорба, най-сините очи и най-веселия мустак. Човекът който ме научи да плувам с вълните дори, когато са в пъти по-големи от мен. Да го правя с умерен страх- точно колкото трябва за да стоя разумна. Човекът, който ме научи да вадя скъпоценности от дъното- потънали в тиня. Който ме научи да скачам право с главата! Скоро ще бъдем заедно!  

По традиция на празник препрочитам великия Димитър Маринов. За днешния ден в далечната 1904 той е написал следното:

Черковен празник: Св. Великомъченик Георги Победоносец. Роден в Кападокия от знатни родители; във военна служба достигнал до висок чин - комис. За Христа после бил мъчен и най-сетне бил посечен в 5796, т.е 288г. във времето на Диоклетиана. 

Народен празник: Гергьовден.

Тоя ден тъй се нарича в песните народни:

Хубав ден Великден,
Ощ по-хубав Гергьовден!

И от обредите, от обичите и от песните, които са свързани с тоя ден, се вижда, че за народа Гергьовден е по-мил, по-драг, по-велик.
Великден е хубав, но той се менява: пада се понякога и в такова време - например през март, когато още е студено, когато още е покрито всичко със сняг и няма никаква зеленина (напр. 23 март), а пък Гергьовден иде всякога със зеленина, всякога с разцъфтяла, със засмяна и ликуваща природа.
Ето защо Гергьовден е по-хубав от Великден.
Първите приготовления за посрещане на Гергьовден се състоят в това да се наберат цветя из гората или полето, които цветя са нужни: едно за цветната вода, а друго за венците на агнет, което ще се коли, и на овцата, която първа ще се мълзе на Гергьовден.
За цветя ходят моми, момци, па и деца. Събрани на куп един ден преди Гергьовден, тръгват из селото и отиват в гората да берат цветя. Додето берат тия цветя, момите пеят песни, които някога са били обредни:

Заспала ли си, Калинке?
- Не съм заспала Ябълко!
Трендафил съм чакала;
Трендафил вино пиеше
Във кръсника си Босилека.

Като наебрат цветето, връщат се и сега момите, роднини или съседки, се събират на групички и почват да вият венците. Тук присъстват и момци, и булки, и деца.
Додето вият тия венци, момите са пеяли някога тая песен:

Ходила е в гора Рада невяста Цвете да бере,
Набрала е цвете Рада невяста, Цвете Гергьовка.
Седнала е под явор Рада невяста, Венци да вие.
На явор славей, Рада невяста, Песен си пее,
Песен си пее, тихо говори Ради невести:
- Иди си, Радо невясто, Гости ти дошли,
Майка и тейко, Радо невясто И девет братя.
И ти донели, Радо невясто, Дари големи:
От злато пафти, Радо невясто, От сребро гривни.
И ти донели, Радо невясто, Ощ кован гердан.
Из сборник на баба Дона Узун-Николова, с. Шипка.

Венци за агнето - жертвата, и за овцата са готови; като ги наросят, оставят ги под трендафила  в градината да пренощуват. Други цветя се накитят на китка, която ще се тури в котела или ведрото, с което ще се донесе цветната вода за замесване обредните гергьовски хлябове.

Споделям и един запис на баба Марийка от с. Добралък. Пее за Гергьовски подвизи.