Херман Хесе и неговият "Клайн и Вагнер"

Разказът е дълъг. Дълъг, съзерцателен, спиращ дъха на моменти и пълен с неща отнасяши се до моите собствени разсъждения за живота и неговия смисъл. Четох го през много дълъг период от време. Почвах спирах, четох друго и най-накрая го завърших. Чудя се кое точно да избера да споделя с вас и се спирам на този откъс. Не защото Балканите са споменати. според мен това е от времето. В днешно време бих го заменила с Палестина.

"Ах, толкова малко, толкова отчайващо малко знае човек за хората! В училище е учил стотици дати на смешни битки и имена на смешни стари крале, всеки ден чете статии за данъци или за Балканите, а за хората не знае нищо. Ако звънец не свъни, ако печка не дими, ако едно колело в някаква машина спре, веднага се знае къде трябва да се търси причината и го правят с усърдие, и намират повредата, и знаят как да я оправят. Но това, което е у нас, тайната пружина, единствената, която дава смисъл на битието, същината ни, единствено живата, единствено способната да изпитва наслада и болка, да жадува щастие, да преживява щастие- тя е непозната, за нея не се знае нищо, съвсем нищо, и когато заболее няма изцеление. Това не е ли безумно?"

Много тъжно! Такива сме за жалост. Все се сещам, като чета подобни неща, които бих искала да не се отнасят до мен, все ми е в главата вцепеняващото послание на Смирненски от "Приказка за стълбата"!

*

It took me long to finish that ¨short¨ story from Hermann Hesse, it is called ¨Klein and Wagner¨ and I am not the one to translate for you these words. The story was full of breath stopping moments, and actually now when re'writing the passage above, I am not sure this would the most significant one to take ¨home¨ but I still post it. I wish it was not meant for me but I am afraid we all fall in that description...

The Mirror People!

През мълчаното време случки колкото си искаш. Мераци за постове, но само на ум. Най-сетне съм интернетна и ще пиша... пиша. Започвам с най-нетърпеливото. The Residents!!!! Преди време писах че ще ходя и накрая отдох сама. На такъв концерт само сам. За пореден път имах усещането, че съм изтървала времето в което съм се родила, бях за пореден път най-младата сред публиката, като мнозинството от хората биха ми били най-малко бащи. Това обаче е без значение. Не бях много в очакване, не знаех на какво ще присъствам. Малко знаех и за тях и за музиката, за това и не настоявах някой да дойде с мен, и не съжалявам. Само сама можех да усетя това което усетих. Мрачни, саркастични, интересни, музикални!!! Това са The Residents! Yeah!!!

The silence here has it's explanation. Many things happened in the time, I hope my inspiration won't stop and I will tell the stories! This post is devoted to the Residents! As I said once, I wish to go to the concert and I did, all alone. And I don't regret non of the last. The truth is that for such concert one needs to be alone, I was quite unconfident what will follow, what to expect, and a company would be only a burden for me. The concert was memorable, interesting, dark, magic in a way and completely worth. No regrets, I'd go again. The crowd was as usually much older than me, but there were not many people. Fabrik was full enough to make people enough space for their contemplation, and still give a feeling of a full room. They played something like two hours, during which time I didn't get bored even for a minute, considering I was not aware of what exactly to expect. And btw, the "Talking light" cd is totally worth the money!!! Enjoy the pictures :)

Do you love me (part III)

Ник Кейв ряпа да яде! След вкусен гувеч със алабаш Иван ми припомня това:

I was thinking, Nick Cave is NOTHING with this performance! having no internet at home I am obsessing the internet of Ivan, who was so kind to cook for me tonight.