Днес се навършва четвърт век от както "Народна република България" премина към "много партийна форма на управление" и се насрочиха първите демократични избори. Помня много добре времето и вълнението около тези дати, помня разговорите у дома, разни стени падаха, майка и татко говореха открито за нови "международни паспорти" каквото и да значеше това, слушаше се радио, гледаше се телевизия, една кукла се подмяташе по чернобелите улици на София... Помня едно от първите неща, които родителите ми направиха е да отидем до корекома в Албена и да си купим стерео, купихме си касетофон Goldstar и корекомси яйца (второто ми докосване до това детско вълшебство). Помня истинското вълнение от старият вече "морски вълк"- моят баща... 24 години по-късно когато активно окупирах Орлов Мост, по време на един скандал в който аз пламенно защитавах позицията си на "неапатична арогантна надъхана и пълна с надежда за промяна", който се развихри у дома стана ясно, че баща ми е първият човек който е развял свободно знамето на СДС в града и то не от къде да е а от върха на емблематичната за града телевизионна кула... помня Жельо Желев, помня Филип Димитров, помня Беров, помня Луканов, помня Сугарев, помня и скандалите със тъста му на баща ми, сиреч моят дядо Лазар... Помня опашките за олио и яйца, помня празните витрини и единственият артикул "винен оцет" по рафтовете, помня рухването на пирамидите, помня рекета по улиците, помня сивотата на деня, помня наркоманизирането на малкото ни градче... Помня как Айшето от съседната къща, с която си играехме стана един ден Лили, известно време по-късно стана пак Айше, голямо объкване беше, но помня и Юлия- съученичката ми от първи клас как един ден стана Юлкер. Помня и лукановата зима, и как със стария "морски вълк" (сиреч баща ми) в нечовешката -20 градусова Добруджанска зима протестирахме против правителството на Виденов. За жалост и помня как надеждата умря в очите на "морския вълк" след избирането на т.нар месия- Иван Костов, който вместо да наложи истински демократични промени и най-малкото ЛУСТРАЦИЯ, продаде силузите в Балчик на цената на една гарсонера на някой шурей (с име Софиянски, между другото). Помня и последвалата помия наречена "царче", тройни, 5торни коалиции. Чувствам се част от промяната като дете обрало първата ударна вълна на промяната, учителките до вчера възхвалявайки Сталин, днес говореха за чудовището със същото име... Цялото това объркване го разбирам, и загубата на надежда я разбирам. Но има една искра, която пламна в денят, в който "големият брат BB" падна от власт и угасна на нашият национален празник 3 март 2013. Една друга искра пламна на 3 ноември тази година угасна днес.. Ако има как тези две искри да забравя или поне болката, която изпитвам къде от състрадание, къде от шок, къде от отчаян вик за справедливост, къде от настъпилата агония на самата искрица наречена надежда...
***
Today is a quarter of a century since the regime in People's Republic of Bulgaria failed. This post is emotional retrospective of random memories during these 25 years, which are difficult to translate if you don't have the needed facto-logical background. Forgive me for not making the effort!
 |
| Телевизионната кула в град Добрич, от където за първи път свободно се е развявало знамето на СДС |
