Discover Einstürzende Neubauten!
Ох, сега забелязвам, че не съм писала цял Май! Простете ми! Голяма лудница ми беше, голяма част от вас знаят на какъв емоционален клон вися, май че вече се пооправих!
Разни неща от Дъблин: катедрала-замък, колежа Тринити, паметник, и една котка хубава!Започвам с Дъблин, там бях точно 4 дена, прекарахме си много спокойно, приятно. Самия град малко ме разочарова, нали бях чела за Оскар Уайлд, Джейм Джойс, Самюел Бекет и про. И си представях град с малко по-отбрани жители, но уви това което заварих беше една тълпа от пияни хора, ходещи, викащи и повръщащи почти голи. Улиците ако изобщо имат дървета, то те са непременно асфалтирани и зеленото рядко прозираше. Вероятно съм забравила какво е в София...
Срещнах се там с Кристин (бивша колежка от Н1, понастоящем докторантка в Оксфорд). Много и се възрадвах, че си направи труда да дойде до Дъблин за да празнуваме заедно. Мирка беше неотстъпно наоколо, с нея толкова време не бяхме споделяли повече от час-два, че направо имах чувството че съм забравила да се шегувам на български :) За кратко срещнах любимата ми нойбаутенка- Агнешка. Пихме едно двойно еспресо и обменихме две три думи на живо.Срещнах също Георги Граховски, стар колега от Факултета, по-скоро колега на брат ми!
върха на посещението ми в Дъблин беше първия ми концерт на Ник Кейв. Няма нужда мисля да казвам колко беше велико. Не успя да ме разочарова дори и малко. Много му благодаря, че след повече от 30 години, той е все така енергичен и силен като артист. Малко снимки има ето тук. Кало беше с мен, но нали не обича да се снима, за това липсва по снимките.
Когато се завърнах в Хамбург, ежедневието ме завъртя с такава сила, че чак свят ми се зави. На 8ми Май имахме представление с моите съ-танцьори. Беше по повод някаква европейска културна седмица. Малко ме е срам, щото най-много бъркам от всички, освен това филмчето още не е в ю-тюб. Когато го сложа ще споделя. Вечерта след представлението си мислих, че Balkan Beat Box имат концерт в един клуб който аз лично не харесвам много. И много се чудих, да ида ли или да не ида? Накрая решихме да идем и да повисим от пред и да видим, ако става купон да влезем. Отидохме, повисяхме.. клуба беше необичайно празен, аз питам човека на входа: очаквате ли още хора, и той ми вика, не те са много неизвестни тия. И аз си викам, бре, аз до колкото знам са бая известни. И така, започва концерта и ние все така от пред стоим, но музиката която се чува отвътре никак не звучи като Balkan Beat Box. Поглеждам плаката и какво да видя. Откривам че въпросния концерт е бил предната нощ, а в момента концерт има Hugo Race- бивш член на Bad Seeds и Birthday Party. Толкова много се зарадвах, че никак не се поколебах да платя 18те евра вход и се намъкнахме. Беше много спокоен концерт, даже си купих и албум. Една зашеметяваща подробност- Кало на път за представлението паднал с колелото. Пристига и аз го питам, боли ли те някъде, и той ми вика "ааа, малко, ще се оправя". И така след концерта изведнъж много го заболя ръката и цяла нощ не сме спали защото него много го боля. На сутринта отидохме в спеша помощ и се оказа, че му е счупена ръката и дори операция ще му правят. Ужас!!! Назначиха операцията за 16ти Май.
На Кало закованата ръка!
Тук съм с Jochen Arbeit, може би най-любимия ми от групата.
На тази снимка от ляво на дясно: Adelia, NU Unruh, Alex Hacke, Danielle de Piciotto и човекът, дето им мисли обложките. в отражението на огледалото се вижда Ваня :)На 15ти Май Einstuerzende Neubauten имаха концерт в Операта. Имаме билет от преди половин година, и така с голямо нетърпение отидохме на концерт. За огромно мое съжаление, направо срамота за такъв фен като мен, концерта ме разочарова. Някак бяха вяли, с не много енергия и желание. Най-ми се хареса изпълнението на първата песен от концерта и албума Die Wellen. След края, Аделя, ме дръпна за ръката и ни вкара зад кулиси и така аз имах чудесната възможност да поприказвам и пия по бира с тях. Така го карахме до 4 сутринта, това за мен беше най-хубавото от вечерта. Помните ли за Ship of Fools? Е, там имах възможност да се запозная с една от участничките (освен Даниеле и Алекс) на име Ваня. Прекрасна португалка с която се надявам да имам възможност още да побъбря.
Последваха редица неприятни събития свързани с болници и прочие, Кало го отложиха за два дни преди плануваното пътуване до Берлин и съвсем ни объркаха плановете. Аз, може би егоистично, заминах въпреки всичко. Той се присъедини едва за втория концерт на neubauten. Ник отново бе страхотен, този път и публиката бе невероятна, жадна за неговото мощно присъствие. Този път бях и по-нахална и се набутах БАШ отпред, на три реда глави само от него. И беше наистина неповторимо. Не като в Дъблин. Последвалите 4 дена прекарах със съпортери :) Агнешка, Герт, Арне, Хедвиг и Аделиа... все много приятни и мили хора. С Герт обикаляхме Берлин като гламави. Наси нали и тя беше на посещение и обикаляхме разни забележителности на Берлин. В събота и Кало се присъедини. Концерта на Neubauten в Берлин беше почти същия както в Хамбург, на мен хич не ми се хареса. И там имаше after-party, но понеже сме много морални го пропуснахме.
На всичко отгоре, петък сутринта получих шантав майл от Дидо (както винаги) в който той заявява, че е много на близо до Хамбург, но за жалост е в Берлин, и така с помощта на разни хора аз успях да издиря телефон на една жена и се свързахме, не бяхме се виждали 3 години! о, колко ми липсва да ме вбесява само да знаете... Благодаря ти Дидо че се появи там, изневиделица!
Берлински: мойта сянка, Наси на фона на еврейския музей, Кало, ангела, Вихрата, Веско, Косето, Дидо и банда съпортери (Аз, Герт, Кало, Арне, Давид и Милка) и Марийчето!В почивките между концертите и всички останали щуротии този месец успяхме да изгледаме 30те серии Twin Peaks. Голяма мания, хубаво че свърши. Доста се оставихме да ни обсеби.
Това на кратко моят първи месец като един човек преживял четвърт век :) Надявам се звучи добре! Аз хубави спомени пазя.
Soon to be translated! I promise :)
