Прости, ти струваш скъпо. Аз умея да те ценя, но не да плащам в срок. Да те задържам повече не смея, вземи обратно своя скъп залог. За мен ти беше някакво дарение. Не ти платих с достоен акт. И, значи, можем по споразумение да заличим нашия контракт. Ти своя дар не знаеше самата, не знаеше и нищичко за мен. Аз не по право задържах цената на твоя дар до този днешен ден.
Бах цар насън. В среднощното ми бдение ти беше бегло, плахо провидение.
У. Шекспир
Има писано още 2 страници наричания, хапвания, смехове, хлябове, но все в този дух. Нарочно оставих бабите, според зависи кой ден ми е ги изчитам. Намирам нещо много романтично в наличието на баби. Някак в наше време бабите са други, работят, имат календари, сноват на 5 стана едновременно или просто са лишени от възможността да бъдат баби защото децата им са някъде. Някъде в миналото бях чела един разказ, как българите няма да изчезнат от демографската криза, а по-скоро ще спрат да съществуват в момента в който бабите изчезнат от пейките по залез.
Черковен празник Свещеномъченик Игнати Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, дето във времето на Траяна бил хвърлен и разкъсанот диви зверове в 101 след Христа.
Тоя народен и черковен празник се пада на 20 Декември, но ние го турихме начело на януари, т.е на гражданската нова година затова, защото народното вярване го счита за началото на народната нова година.
От тоя ден се брои народната нова година или млада година; оттамо той се счита за нов ден, млад месец
До тоя ден, ако кокошка се разклопала да мъти, не я садят, на тоя ден вече я садят, защото е млада или нова година.
На тоя ден в Подвес ( баба Калинка Кенева, баба Драгана Вълкова и баба Муша Желева), Вресово (баба Руса Калушева, баба Тодора Велева и баба Желя Ранкова) казват Ѝдинак. Думата Идинак значи началото на годината, годиняк.
Тия баби искат да кажат че тоя ден се наричал Идинак, Идинажден, който отпосле се нарекъл Игнат.
Игнажден е нов ден, млада година
От обстоятелството кой ще влезе най-напред тоя ден в къщата, т.е кой ше сполези къщата и какъв ще бъде тоя негов сполез- добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще добро или лошо.
Ако човекът, който ги сполезил, е добър и сполезът му през годината бил щастлив, то го благославят, радват се и гледат, щото догодина да им бъде той сполезник; случи ли се, та сполезникът не е добър и през годината сполезът му докара в къщата несполука и нещастие– такъв се посреща с хули и изпраща с ругатни "Кракът си да беше счупил, но да не дойдеш", "С очите да беше ослепял, та да не видиш вратицата!"– са обикновени хули и ругателства, които има нещастието да слуша такъв след себе си тоя ден или през годината.
Някой обаче не знае какъв ще бъде сполезът му, затова и народната вяра е установила, щото тоя ден никой да не ходи по къщите рано, па и през целия ден, щото може сполезът му да не бъде добър за някоя къща, та само да го кълнат.
На Игнажден, т.е на самия ден, рано, още преди зори, жените ще станат, ще накладят огъня, ще замесят тесто и ще турят край огнището гърнето за вариво. Бързат да приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия си гост, сполезника, когото очакват. Всичко е готово. Ето, че и псетата със своето лаене известяват, че някой е влезнал в гумното (двора) и всички търчат да го посрещнат на вратата. Още е тъмно, та не се вижда, но домовладиката, който е излезнал пръв на двора. вижда: това е сполезникът!!!! Веселият му глас: "Добро Утро! На много весели години! Да ви е честита младата година"– се вече чуе от всичките вкъщи...
 |
| Телевизионната кула в град Добрич, от където за първи път свободно се е развявало знамето на СДС |
