Wednesday, September 26, 2007

Пак за Кир Спитама

Да, да, знам много време мина и я бях захвърлила таз книга, но от две седмици усилено чета и види му се края вече. Както и да е, постоянно попадам на разни мъдрости, но рядко се сещам да си ги препиша а тук поне някой друг чете колко наивно смятам написаните думички за мъдри...

"..., това, което сме, рядко отговаря на онова, което искаме да бъдем, а онова, което искаме да бъдем, обикновено не ни е дадено или се променя с времето"

Tuesday, September 25, 2007

Segmentation Violation

Случвало ли ви се е по цял ден? Е, на мен днес ми се случи, само мън мън и никаква концетрация! За това сега отивам да се острижа (току виж късо) и да поотпусна малко!

Sunday, September 23, 2007

Париж, Обичам те!

Колко банално, но самият факт. чудя се що за идиот трябва да си да идеш и да не се влюбиш в Париж. На пук на всички туристи и съветници аз вървях срещу течението. Обикалях по малки улички, но града си беше инат. Постоянно завършвах на места с туристи и мнооого популярни. Плачеше ми се докато се смеех и ми се смееше докато плаках. Доста самотна разходка беше в съшност. Аз с мп3 песнички. Бари Адамсон и неговата черна любов



Запознах се с един много луд и прекрасен Фил! Познавам го от форума на neubauten. Приятни срещи, но все за кратко. голям бизнесмен. Именно той ме светна да отида до един бар където имаше представление на отчаян младеж (отчаян от любовта и живота) от Австралия. Бара беше супер, моите колеги не бяха супер. Много се напиха (тъпите му шведи) и само викаха и крякаха. майната им! Именно там трябваше да бъде и друг подръжник на neubauten но аз нали си падам сляпа и не го разпознах, той ми се ядоса после че сме били на едно и също място пък аз не съм се обадила... майната му и на него!

Ще подредя малко снимки.

Tuesday, September 11, 2007

Какво сънувах

Нали снощи си пожелах планини да сънувам и познайте? Сънувах Рила. Обаче се събудих разплакана защото сънувах едни хотели на Мусала от която (забележете) се виждаше Рилския! Не беше Мальовица, а Мусала със сигурност. Но защо разплакана... защото намерих около Рилския сигурно сотици хотели и даже успях и да си помнисля "О, Благодаря ти боже че не са толкова грози" Представяте ли си? И тази мисъл тотално ме сбърка. Гледам манастира и си мисля: "Кога ли ще го съборят?" О колко потресаващо само!

Това ще го постна след 12, че баба ми е казала че лоши сънища разказани преди 12 се сбъдват. Брррр От друга страна са ми казвали, че като плачеш на сън е хубаво!

А когато видях манастира за първи път (и последен за сега) той беше в ден за профилактика. Не помя разказвала ли съм тук. Слагам малко снимки от тогава


Monday, September 10, 2007

Един трудов ден

Колко дълъг ден само, ужасяващо! И още дълго ще продължи. Понякога си припомням думите на батко "качествената почивка е част от качествената работа" но време няма за почивка. Чакам тотално да полудея и тогава ще положа морна глава на възглавницата и ще сънувам. Какво ли? Ами пожелавам си да са планински върхове, изгреви и залези. Най-много ми се иска Водния Чал да сънувам. zzzzzzzzzzzz