На Беглика

ни е най-добре :) Дай боже Беглика всеки му!

Wonderland again!

Really rewarding vacations, full of emotions, a lot of hellos and very few (thanks God) Good byes and farewell. The few farewells I had were heavy, always with tears in my eyes. I love these people from the pictures! I am not really in the mood to say the whole story of the 4 weeks vacations, but shortly:

• Arrived in Varna on 12th of August, to more than 35 degrees with a direct flight from Hamburg where the temperature was ... 12 degrees
• Three days later on the 15th of August I had the annual party in the House
• A short trip north with my friends from Hamburg Juliana, Alberto and Oscar
• A trip to the Rodopi mountains where we went to a festival called "Beglika free fest"
• On the way we met with three pajaros coming with a car from France, friends of Alberto
• Continued the Rodopi trip to Tsepina fortress, established in the 4th century by the thracians, the last fortress from second Bulgaria to fall under the Ottomans, really a sacred and wonderful place
• A short and exciting trip to the Turkish black sea and Istanbul
• A trip back to Balchik, with chilling afternoons
• A trip to Burgas to visit granny and family
• A trip to Gabrovo to bring Vihra to her mother which I didn't expect to meet
• A flight back to Hamburg with a lot of tears in my eyes

Please listen THIS SONG and THIS SONG while watching THESE PICTURES

The Istanbul Cocuklari aka The children of Istanbul

And many pictures from all around!

Края на една година по пълзяща и тичаща към едно ново начало. Любими гости от родна България! Спокойствие покрай скайп :) Благодарим ти Тим за стаичката отдолу :)

An end of a slow and running year, towards a new beginning. Favourite people from my lovely Bulgaria, Calm evenings around the skype, sitting the baby in the room below! Thank you Tim for being so kind and providing your room!

Есенно равноденствие!

Кратко, но сладко! Седмица като за месец! Пълно с емоция, гняв, смях и сълзи! Обичам ви всичките и ми простете за английските коментари!

Week like a month! Please follow the commentaries to read my story!

Graal Muritz

Все още с пясък по краката, със сол по устните и водорасли в косите бързам да разкажа със снимки моето прекрасно еднодневно посещение на село Граал Мюриц! Отново с Дирк, на приключение поех и не съжалих. Ако има някой, който може да ми покаже местенца тук в Германия достойни за сравнение с Крапец и Аркутино, то това несъмнено е Дирк. Хванахме се на гости на най-големия чешит, който някога съм срещала, а именно Фолкър! Понеже къщата му е на метри от морето семейството му я обитава през почивните дни. За това ако искаме да се възползваме от гостоприемството на най-големия чешит Фолкър трябваше да е през седмицата. Ето защо се грабнахме в Сряда вечер и отлитнахме по посока на изгряващото слънце. Бяхме придружени от приятна Випке, колега на Дирк от университета :) не един, не два, не три а таман 4 докторанта на море- физик, рибен биолог и двама ботаници :) Както се очаква, мойта южняшка черноморска кръв едва понесе 18те градуса температура на водата. Има и предимство студената вода, не те оставя да се плицукаш а плуваш, плуваш, плуваш.... Един ден, усещам го като седмица... Сол, слънце, пясък, море, водорасли и мечти! Дай боже всекиму!

Още снимки ТУК

Short, salty, sunny, sandy, unexpected and unforgettable visit to the village Graal Mueritz near Rostock. Again with my friend Dirk we hit the road with his colleague and friend Wiebkes ! We visited a friend of Dirk and Margarita, fish biologist and the most eccentric guy I ever met, Volker! The water was cold enough to make me think that my heart is gonna stop, I realized how spoiled actually I am with this nice Black sea! Actually the Baltic sea is really beautiful! Thanks god cold enough to be not contaminated with resorts and hotels! A day feels like a week! I wish it to everyone! Amen!

More Photos Here

Малко ....

Ох, много съм уморена, много работя... мисля за тук и предателството спряно всички вие които минавате и все старото намирате. Исках да напиша много много неща, за ходенето до СтрасТбург, за чудесТния ми рожден ден в парка, за политиката и простотията в България, за новата ръченица която разработваме с танцьорите и за още хиляди други запомнени и незапомнени неща.... Оправдания колкото си искаш, за това предпочитам да замълча и да напиша малко думички за най-силните неща от последните 2-3 месеца. От къде да започна.... понеже нямам точна идея, ще разкажа с малко снимки :)

Започвам със Страсбург, на гости на вълшебница Мария, среща с чародейка Мера, и смахнат Тишо, готин Радо и Любим Калоян!

Още снимки ТУК * More photos here

I know it has been a long time I havent being posting here, the truth is that I am very very tired and busy. I often think about here, what should I write about, what photos can I post and etc. But instead of excuses I am gonna give you a little virtual trip trough my nice memories of this wonderful spring that happened :) Please Enjoy! I start with Strasbourg, where I met really favourite friends of mine and I had great time! Real spring with falling cherry blossoms :)

Ще Продължа със рождения ми ден, чудих, се маех се, и накрая се метнах за уикенда до Берлин да отпразнуваме с Батко заедно. Но плановете ни бяха провалени от внезапно разболяна клета Вихра :( Наистина беше много тъжна горкичката. Все пак успяхме да се забавлим, къде заедно къде не! По случайност моите любими Мура и Крис се оказаха наоколо и отразихме едно незабравимо игране на хоро и тъпан в едно празно хале на кварталното чудо Касиопеа.

Още снимки ТУК * More photos here

For my birthday I went to Berlin to celebrate with my brother and his lovely family, you know we almost share a birthday date :) However little Vihra got sick accidentally so we had to change our plans and had a calm weekend.... more or less .... It happened that my favourites Mura and Kris from the dances were around and we did an incredible dance on the sounds of my brother's tupan

Magic Land

Още снимки ТУК




More Pictures Here

Бързам

... да споделя възхищението си от прекрасната есен преди да се е предала на мрачната зима. В началото на Октомври ходих на един семинар в Лунд, южна Швеция. Времето беше чудно, като все едно мен слушаше. Освен това присъствах на едно съвременно чудо, а именно влак на кораб. Споделям малко снимки!

Залязващо слънце зад факултета по Теоретична физика на Университета в Лунд.
The setting sun behind the building of the Theoretical Physics Department of Lund University.

Части от украса на незнайна сграда, които ненадейно ми напомниха ПМГто в Добрич
Parts of some building decoration which strangely reminded me my home town high school!

Залязващото слънце на Балтийско море докато нащия влак се вози на кораб!
The sunset above the Baltic sea while our train is crossing it with a ship!

Отражения!
Reflections from a window again on the ship!

Аз и Аксел, мой колега!

Me and Axel!

I would like to admire the wonderful and inspiring autumn we have before it turns into dark winter. The beginning of October I had a seminar in Lund, south Sweden and I had the chance to witness wonderful weather against all expectations. Here are some pictures!

Summer Stories*

Discover Laika!

Навярно мнозина от вас са се сетили, че щом не писателствам значи липсвам. А тези от вас които не са се сетили направо им го казвам. НЯМАШЕ МЕ!!!
Понеже за 6 седмици успяха да ми се случат изключително много неща решавам да разделя историята на периоди, случки или просто поредици. За това започвам с Дебрецен и Будапеща, Унгария!

И така, имало едно време една Златка.... Някъде към разгара на пролетта на 2008, във последния възможен ден, тя подаде документи за едно училище наречено CTEQ-MCNet Summer School. За най-голямо нейно щастие тя бе избрана да се присъедини към останалите 80-100 други докторанти от целия свят и да се потопи в десет дневна утопия от превъзходни лекции на най-различни теми касаещи нейното обучени. Тя прие новината равнодушно, "каза си какво пък толкова, някакво си училище" и категорично забрави за предстоящото вълнение. Деня на полета дойде неусетно, той бе изключително рано сутринта и направо света и беше черен на Златката.... Толкова и беше черен, че си забрави телефона. Предварително бе направила една уговорка с един колега от института, неговия полет бе 2 часа по-късно и трябваше да се срещнат на летището. Но за нещастие и паника, полета на въпросния Азиз беше отменен, и за огромно нейно щастие, тя се натъкна на една друга жена от DESY наречена Rebecca. Ако не беше тази въпросна мома, иди го търси тоз Дебрецен и тоз Университет... Хората са казали, всичко е минало добре когато свършва добре. Пристигнаха в Дебрецен и се настаниха заедно с Ребека, а Азиз и Роман (един друг с който Златката си бе направила уговорка) пристигнаха привечер. Така неусетно Златка започна 20-30-40 запознанства с най-различни студенти от всякъде: Rebecca, Kathy, Verena, Erik, Martijn, Erik, Roman, Aziz, Christian, Marianne, Liza, Nasuf, Hanno, Dinko, Michelle, Richard и цяла тумба италианци!!! От ранно утро до късни доби Златушата прекарваше концентрирана в залата за лекции, а нощите в приятни напиванки тук и там. Това невероятно училище, за щастие възвърна вярата на наша Злата във Вселената и всичко останало. Десетдневното интензивно комуникиране на какви ли не теми със всички горе споменати хора + още много които са пропуснати (къде съзнателно, къде не) вдъхнови наша героиня не само да се вземе в ръце и да направи една страхотна дисертация ами и да вземе да си промени живота. Но за живота ще разкажем в друг разказ който предстои, сега обратно към училището. Имаше една единствена лекция на тема "Ролята на симулациите в медицината" или нещо подобно, която за огромно учудване бе удивително скучна. Всички студенти, начело със Златуна се съгласиха, че организаторите на училището са решили да подберат най-скучния възможен човек измежду стотиците напуснали областта на физиката за да правят пари тук или там за да откажат всички на които им минава през ума да си търсят работа в компании. Организатора Zoltan бе спретнал две фолклорни програми, насред лекциите се намъкнаха трима чичковци с цигулки и контрабаси и една мома и запяха и засвириха и Злата горкана се просълзи чак... Прекрасното прекарване Златуна бе запланувала да завърши със двудневен САМОстоятелен престой в Будапеща. Но тя не бе така оригинална и подобни планове имаха половината от студентите. Така плановете за самотстване на Злата бяха осуетени. Озова се Злата със Кристиян и Марияне на една прекрасна поляна със съвсем приятелски приказки и вкусна биричка! Марияне си замина и Злата плака. Плака ще кажеш за най-близки хора плаче. Вечерта прекараха със Кристиян в изключителната компания на професор (брей) Петър Скандс от Дания. Изключително забавния професор (който е само 5 години по възрастен от Златуна) обича биричка почти толкова колкото и Злата. И освен това и се връзва на акъла да търси заведение което е хич си нямат на идея що е то. Въпросното заведение бе намерено през 9 улички в десета, в най вътрешния и прекрасен двор на няколко порутени сгради Бар szimpla . И така неусетно стана почти утро и тримата бяха изритани от бара след поне 5 последни предупреждения. Двудневния престой на Злата завърши с полет към най-домния дом на таз планета а имено Балчишкия дом! И така започна едно не забравимо лято от случки, книжки, ябълки и приятни моменти!

Приказката в малко снимки

***

Oh! I am writing too long texts in Bulgarian and then translating is usually not that exciting. But next time I will try to write first the English part so I will get lazy for the Bulgarian translation :)
I am telling the story of my unforgettable summer school in Debrecen, Hungary organized by CTEQ collaboration and MCnet. It was full with pleasant people (namely some of them: Christian, Marianne, Roman, Aziz, Hanno, Verena, Liza, Nasuf, Richard, Erik and many more), very well organized lectures which kind of brought my inspiration on physics back from Dusk till Down :))) The school finished with two days and one night in Budapest with Christian, Marianne, Peter Skands and Rebecca. Please find some pictures in my gallery!

Дъблински, Берлински и всякакви майски!

Discover Einstürzende Neubauten!

Ох, сега забелязвам, че не съм писала цял Май! Простете ми! Голяма лудница ми беше, голяма част от вас знаят на какъв емоционален клон вися, май че вече се пооправих!

Разни неща от Дъблин: катедрала-замък, колежа Тринити, паметник, и една котка хубава!

Започвам с Дъблин, там бях точно 4 дена, прекарахме си много спокойно, приятно. Самия град малко ме разочарова, нали бях чела за Оскар Уайлд, Джейм Джойс, Самюел Бекет и про. И си представях град с малко по-отбрани жители, но уви това което заварих беше една тълпа от пияни хора, ходещи, викащи и повръщащи почти голи. Улиците ако изобщо имат дървета, то те са непременно асфалтирани и зеленото рядко прозираше. Вероятно съм забравила какво е в София...
Срещнах се там с Кристин (бивша колежка от Н1, понастоящем докторантка в Оксфорд). Много и се възрадвах, че си направи труда да дойде до Дъблин за да празнуваме заедно. Мирка беше неотстъпно наоколо, с нея толкова време не бяхме споделяли повече от час-два, че направо имах чувството че съм забравила да се шегувам на български :) За кратко срещнах любимата ми нойбаутенка- Агнешка. Пихме едно двойно еспресо и обменихме две три думи на живо.Срещнах също Георги Граховски, стар колега от Факултета, по-скоро колега на брат ми!



върха на посещението ми в Дъблин беше първия ми концерт на Ник Кейв. Няма нужда мисля да казвам колко беше велико. Не успя да ме разочарова дори и малко. Много му благодаря, че след повече от 30 години, той е все така енергичен и силен като артист. Малко снимки има ето тук. Кало беше с мен, но нали не обича да се снима, за това липсва по снимките.



Когато се завърнах в Хамбург, ежедневието ме завъртя с такава сила, че чак свят ми се зави. На 8ми Май имахме представление с моите съ-танцьори. Беше по повод някаква европейска културна седмица. Малко ме е срам, щото най-много бъркам от всички, освен това филмчето още не е в ю-тюб. Когато го сложа ще споделя. Вечерта след представлението си мислих, че Balkan Beat Box имат концерт в един клуб който аз лично не харесвам много. И много се чудих, да ида ли или да не ида? Накрая решихме да идем и да повисим от пред и да видим, ако става купон да влезем. Отидохме, повисяхме.. клуба беше необичайно празен, аз питам човека на входа: очаквате ли още хора, и той ми вика, не те са много неизвестни тия. И аз си викам, бре, аз до колкото знам са бая известни. И така, започва концерта и ние все така от пред стоим, но музиката която се чува отвътре никак не звучи като Balkan Beat Box. Поглеждам плаката и какво да видя. Откривам че въпросния концерт е бил предната нощ, а в момента концерт има Hugo Race- бивш член на Bad Seeds и Birthday Party. Толкова много се зарадвах, че никак не се поколебах да платя 18те евра вход и се намъкнахме. Беше много спокоен концерт, даже си купих и албум. Една зашеметяваща подробност- Кало на път за представлението паднал с колелото. Пристига и аз го питам, боли ли те някъде, и той ми вика "ааа, малко, ще се оправя". И така след концерта изведнъж много го заболя ръката и цяла нощ не сме спали защото него много го боля. На сутринта отидохме в спеша помощ и се оказа, че му е счупена ръката и дори операция ще му правят. Ужас!!! Назначиха операцията за 16ти Май.

На Кало закованата ръка!


Тук съм с Jochen Arbeit, може би най-любимия ми от групата.

На тази снимка от ляво на дясно: Adelia, NU Unruh, Alex Hacke, Danielle de Piciotto и човекът, дето им мисли обложките. в отражението на огледалото се вижда Ваня :)

На 15ти Май Einstuerzende Neubauten имаха концерт в Операта. Имаме билет от преди половин година, и така с голямо нетърпение отидохме на концерт. За огромно мое съжаление, направо срамота за такъв фен като мен, концерта ме разочарова. Някак бяха вяли, с не много енергия и желание. Най-ми се хареса изпълнението на първата песен от концерта и албума Die Wellen. След края, Аделя, ме дръпна за ръката и ни вкара зад кулиси и така аз имах чудесната възможност да поприказвам и пия по бира с тях. Така го карахме до 4 сутринта, това за мен беше най-хубавото от вечерта. Помните ли за Ship of Fools? Е, там имах възможност да се запозная с една от участничките (освен Даниеле и Алекс) на име Ваня. Прекрасна португалка с която се надявам да имам възможност още да побъбря.
Последваха редица неприятни събития свързани с болници и прочие, Кало го отложиха за два дни преди плануваното пътуване до Берлин и съвсем ни объркаха плановете. Аз, може би егоистично, заминах въпреки всичко. Той се присъедини едва за втория концерт на neubauten. Ник отново бе страхотен, този път и публиката бе невероятна, жадна за неговото мощно присъствие. Този път бях и по-нахална и се набутах БАШ отпред, на три реда глави само от него. И беше наистина неповторимо. Не като в Дъблин. Последвалите 4 дена прекарах със съпортери :) Агнешка, Герт, Арне, Хедвиг и Аделиа... все много приятни и мили хора. С Герт обикаляхме Берлин като гламави. Наси нали и тя беше на посещение и обикаляхме разни забележителности на Берлин. В събота и Кало се присъедини. Концерта на Neubauten в Берлин беше почти същия както в Хамбург, на мен хич не ми се хареса. И там имаше after-party, но понеже сме много морални го пропуснахме.
На всичко отгоре, петък сутринта получих шантав майл от Дидо (както винаги) в който той заявява, че е много на близо до Хамбург, но за жалост е в Берлин, и така с помощта на разни хора аз успях да издиря телефон на една жена и се свързахме, не бяхме се виждали 3 години! о, колко ми липсва да ме вбесява само да знаете... Благодаря ти Дидо че се появи там, изневиделица!

Берлински: мойта сянка, Наси на фона на еврейския музей, Кало, ангела, Вихрата, Веско, Косето, Дидо и банда съпортери (Аз, Герт, Кало, Арне, Давид и Милка) и Марийчето!

В почивките между концертите и всички останали щуротии този месец успяхме да изгледаме 30те серии Twin Peaks. Голяма мания, хубаво че свърши. Доста се оставихме да ни обсеби.

Това на кратко моят първи месец като един човек преживял четвърт век :) Надявам се звучи добре! Аз хубави спомени пазя.

Soon to be translated! I promise :)

Париж, Обичам те!

Колко банално, но самият факт. чудя се що за идиот трябва да си да идеш и да не се влюбиш в Париж. На пук на всички туристи и съветници аз вървях срещу течението. Обикалях по малки улички, но града си беше инат. Постоянно завършвах на места с туристи и мнооого популярни. Плачеше ми се докато се смеех и ми се смееше докато плаках. Доста самотна разходка беше в съшност. Аз с мп3 песнички. Бари Адамсон и неговата черна любов



Запознах се с един много луд и прекрасен Фил! Познавам го от форума на neubauten. Приятни срещи, но все за кратко. голям бизнесмен. Именно той ме светна да отида до един бар където имаше представление на отчаян младеж (отчаян от любовта и живота) от Австралия. Бара беше супер, моите колеги не бяха супер. Много се напиха (тъпите му шведи) и само викаха и крякаха. майната им! Именно там трябваше да бъде и друг подръжник на neubauten но аз нали си падам сляпа и не го разпознах, той ми се ядоса после че сме били на едно и също място пък аз не съм се обадила... майната му и на него!

Ще подредя малко снимки.

Снимки от скрина

Отдавна мисля да споделя снимки от първите ми мигове в Берлин :)

ХАЙДЕлберг и СТРАСТбург

Хълмът който вика "Хайдееееее" и страстната крепост... Все на юг и едно пролетно, мирише на дървета и все магийно.
На посещение в ХАЙДЕлберг бяхме поради конференция, обаче нашта конференция се проведе на брега на река НЕКЕР с патиците и странните пилета. Имаше кръчма в която предлагат най-силната бира в света според гинес. Уговорката ни беше с една фея на име Мария Казасова, пътуваме в петък за към нейното гнездо разположено в СТРАСТбург.
Общото между двата града е че ампутират дръвчетата. Феята каза, че когато се раззеленят са доста по-красиви. Те сега не че бяха грозни, но като че ли без ръце.
Искам пак да се потопя в спокойствието на една незабравима почивка, да прегръщам пак стари приятели и да се наслаждавам на слънчевите хълмове.
Благодаря на всички хора които допринесоха за таз незабравима седмица.
Обичам....

пп: ТУК СА СНИМКИТЕ

На Село

Това лято посетихме едно село. Родното село на родителите и прародителите на К. Понеже аз си нямам село и си умрях от кеф. Като времето да беше спряло. Видяхме даскала по математика, старата слива, изоставената къща и какво ли още не. Там имаше и читалище. Със забравени надписи от преди 89та. Намерихме и една пивница на която пишеше ЕВРО-пивница.
Освен семейните снимки има и малко щъркели. Колко ги обичам тия птици. В това село се бяха настанили толкова много семейства-щъркели, свят ти се завива докато гледаш към върховете на стълбовете за да им се радваш.
Искам пак!

Fusion

Тъй като само зарибявам за Фузион фестивала, а малко са хората дето са видели снимки от тогава поставям тук и горещо ви каня. Струва си.

Уелком!

Тия Хангличани хабер си нямат как изглеждат българите, или аз хабер си нямам как изглеждат румънците? Вие кажете, мен ми е много идиотско това.

ЛондÖн

Ех. Чудост! Без дъх! Накрая и без мисъл. Изцедени напускаме град ЛондÖн за да полетим обратно по спиралата на обикновенния ден.
Няма нужда да предупреждавам, че е много скъпо. Колкото и да ме предупреждаваха пак бях шокирана. За това няма да говорим за пари.
Обаче! Какво ми хареса и какво не ми хареса мисля можете да проследите по снимките ми тук.
Не ми се обяснява много много с думи, нали си падам мързел... За туй пък и аз наред с китайците цъках ли цъках. Отбирам малко специално за вас :)

Закуска на Пясъка

На пук на всички коледни еуфории аз си мисля за слънчево и топло Черно море (много е добре)! Ах Аркутино! Композицията със закуската е на Ива (варненската) а аз само давах акъл.


Краката са си мои...






и никои никого не уби! Както в предишния пост!

Тичам за подаръци, че коледата ще мине преди да съм разбрала....

:) Специално за Маргони

И тука така едно изкушение ... Дето Маргони беше обещала да направи публично достояние ама още си чакам :)

Фото = Лазарисимус!
Фон = Тюленовски бряг!
Дата = Някога през Август 2006!
Настроение = чудо!
Модел = Аз!

а, а? още бивам както казаха Жана и Бена на 17тия ми рожден ден!