Stranger than kindness

Продължавам все така екзистенциялната криза, или кризата на 30-те. Само дето не съм на 30, и какво ме мъчи толкова не разбирам. Чета хубави книги, по много. Току що завърших Пътят на Кормак Маккарти, или The Road. Излезе и филм с музиката на Кейв, аз от там научих. Обещах си някой ден, когато спра да ползвам английски за всичко, да я прочета в оригинал. Разтърсваща история, последните редове прочетох със сълзи на очите (но това е без значение при условие, че тази година май не съм похващала книга която да не ми въздейства) в контролната зала на един от експериментите към големия адронен колайдер (мхм). Филма не знам дали искам да гледам, книжката и въображението са ми достатъчно. Представям си го малко като хорър- Алберто каза "watchable". Интересни са тези смени. Стоиш пред 5 монитора, включително и собствения ти лаптоп. Гледаш едни разпределения, които са много важни за набирането на данни, нали божата частица гоним- трябва ни качество. Попаднах на забавен екип- аз, французойка, немец, испанец и руснак. Голям смях падна снощи. Днес е по-тихо в залата. Донесох шоколад, заради това ще е..... сърбят ме ръцете, плете ми се, но нямам кука и конци.... Ще чакам.....

I have almost lost myself, in the big world of cern and the large hadron collider. Here I am in front of 5 monitors, including this one of my own laptop. I have to monitor something like 5000000 distributions in order to spot a problem around the data taking. We are after the god particle after all, we have to obtain a good sample :)) On my first shift I finished The Road, I promised myself, I will read this book one more time in Enlish, one day when this language is not my language of obsession, even my dreams lately.... Eventually I am bored at 2 am, waiting for beam from the god-accelerator. I am impatient to knit, or sew, or whatever, can't wait to hold the inspiration again. But I have no tools here, when I am back to beautiful Belgium, I will have all the time and tools I need.