Je suis скитника!!!

Развила съм си една теория, че хората се делим на няколко вида. Единият от тях е т.нар "хората-ангели". Те са ярки личности. Идват при нас с ясната мисия да говорят големи истини с които ни издигат. Остават силен отпечатък предимно сред големи групи от хора, но и на локално ниво също са възможни. Предизвикват ни да преодоляваме себе си и да се издигаме над низостите си. Те са противоречиви, но силни и плътни. Твърди в мисията си. Вероятно те не знаят, че са хора ангели или едва към края на животите им, или дори след това става ясно.

За мен Чарли Чаплин е особено романтизиран с времето. Имам лична история с покойния ми дядо Лазар. Той ми остави заверата да вярвам в доброто и силната мисия, може би и дядо е бил човек-ангел.
В момента дочитам автобиографията на Чарли Чаплин. В речта има нещо много особено. До 1940 Скитникът е ням. Във "Великия диктатор" той проговаря за да ни остави следните думи:

Заключителната реч на великия диктатор

Много съжалявам, но не искам да ставам император. Това не е моя работа. Не ми се ще да управлявам или да завоювам която и да било страна. Искам да помагам на всички, доколкото е възможно - евреи, неевреи, негри, бели.
Всички искаме да си помагаме един на друг. Така са устроени човешките същества. Искаме да живеем не чрез нещастието, а чрез щастието на ближните си. Не искаме да се мразим или презираме един друг. В света има достатъчно място за всички. А добрата земя е достатъчно богата, за да изхрани всички ни. Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие, ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много, а чувстваме твърде малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме повече нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото ни сближиха. Самата същност на тези открития е зов за доброто в човека, зов за всемирно братство, за нашето единство. Ето и сега гласът ми стига до милиони хора из целия свят, до милиони отчаяни мъже, жени и малки деца, жертви на една система, при която невинни хора се хвърлят в затвора. На онези, които могат да ме чуят аз казвам: Не се отчайвайте! Нещастието, което ни е сполетяло, се дължи единствено на временното господство на алчността, на ожесточението на хората, които се страхуват от прогреса на човечеството. А омразата към хората ще премине, диктаторите ще умрат и властта, която те са отнели от народа, ще се върне на народа. И докато има хора, готови да умрат, свободата никога няма да загине.
Войници! Не се предавайте на тези зверове, които ви мразят, превръщат ви в роби, командват вашия живот и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! На хората, които ви обучават, карат ви да гладувате, отнасят се с вас като с говеда и ви използват за пушечно месо! Не се оставяйте да ви командват тези ненормални хора, хора машини с мозъци машини и сърца машини! Вие не сте машини! Вие сте хора! В сърцата ви блика любов към човечеството! Не мразете никого! Мразят само хората, които никога не обичат, хората, които са ненормални!
Войници! Не воювайте за робство! Борете се за свобода! В седемнадесета глава от евангелеито на Лука се казва, че царството небесно е в самия човек- не в един човек или група хора, а във всички хора! Във нас, в народа е цялта власт- властта да се създават машини. Властта да се създава щастие! Вие, народът, имате възможността да направите живота красив и свободем, да го превърнете в чудно приключение. Затова нека в името на демограцията да се въползваме от тази власт и да се обединим! Нека се борим, за един нов, хубав свят, който ще даде на хората възможност да работят, на младежите- бъдеще, а на старите- сигурност.
Обещавайки подобни неща, на властта са се издигнали, тирани. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си. Те никога няма да ги изпълнят. Диктаторите освобождатавт себе си, но поробват народа. Нека сега да започнем борба за освобождението на света, да премахнем прегрдите издигнати между нациите, алчността, омразата и нетърпимостта. Да се борим за един свят на разума- свят, в който науката и прогресът ще създадат щастие за всички ни. Войници да се обединим в името на демокрацията!
Хена, чуваш ли ме? Където и да си, вдигни очи! Облаците се разпръскват! Слънцето се показва! Ние излизаме от мрака в светлината! Ние влизаме в един нов свят- един по-добър свят, в който хората ще се издигнат над алчността, омразата и жестокостта. Вдигни очи, Хена! Душата на човека се сдоби с крила и той най-сетне започва да лети. Той навлиза в дъгата, светлината на надеждата. Вдигни очи, Хена! Вдигни очи!

 

Коловеликден Гергьовден!

От доста време си мисля да събудя това място. Особено с началото на пандемията си мислих, че ще имам достатъчно време за да ги мъдря мислите. Просто не знам дали ще мога да го подържам така, както би ми се искало. И така само с мислите си стоя. От време на време ги записвам в тефтера.

Гергьовден е специален по целите Балкани и всички празнуват независимо от етническа, религиозна или социална принадлежност. Моето семейство не прави изключние и името Георги е свято. Моят баща е Георги. Неговата майка е Златка, а нейния баща е Георги. И така кой знае до кога назад по веригата. Лее се една нишка от баща, на дъщеря, на син, на дъщеря. Преливат Златките в Георгьовци и обратно. Да ни е честит легендарния капитан Геш, владетел на южните и северни морета, майстор на карагьоза и рибената чорба, най-сините очи и най-веселия мустак. Човекът който ме научи да плувам с вълните дори, когато са в пъти по-големи от мен. Да го правя с умерен страх- точно колкото трябва за да стоя разумна. Човекът, който ме научи да вадя скъпоценности от дъното- потънали в тиня. Който ме научи да скачам право с главата! Скоро ще бъдем заедно!  

По традиция на празник препрочитам великия Димитър Маринов. За днешния ден в далечната 1904 той е написал следното:

Черковен празник: Св. Великомъченик Георги Победоносец. Роден в Кападокия от знатни родители; във военна служба достигнал до висок чин - комис. За Христа после бил мъчен и най-сетне бил посечен в 5796, т.е 288г. във времето на Диоклетиана. 

Народен празник: Гергьовден.

Тоя ден тъй се нарича в песните народни:

Хубав ден Великден,
Ощ по-хубав Гергьовден!

И от обредите, от обичите и от песните, които са свързани с тоя ден, се вижда, че за народа Гергьовден е по-мил, по-драг, по-велик.
Великден е хубав, но той се менява: пада се понякога и в такова време - например през март, когато още е студено, когато още е покрито всичко със сняг и няма никаква зеленина (напр. 23 март), а пък Гергьовден иде всякога със зеленина, всякога с разцъфтяла, със засмяна и ликуваща природа.
Ето защо Гергьовден е по-хубав от Великден.
Първите приготовления за посрещане на Гергьовден се състоят в това да се наберат цветя из гората или полето, които цветя са нужни: едно за цветната вода, а друго за венците на агнет, което ще се коли, и на овцата, която първа ще се мълзе на Гергьовден.
За цветя ходят моми, момци, па и деца. Събрани на куп един ден преди Гергьовден, тръгват из селото и отиват в гората да берат цветя. Додето берат тия цветя, момите пеят песни, които някога са били обредни:

Заспала ли си, Калинке?
- Не съм заспала Ябълко!
Трендафил съм чакала;
Трендафил вино пиеше
Във кръсника си Босилека.

Като наебрат цветето, връщат се и сега момите, роднини или съседки, се събират на групички и почват да вият венците. Тук присъстват и момци, и булки, и деца.
Додето вият тия венци, момите са пеяли някога тая песен:

Ходила е в гора Рада невяста Цвете да бере,
Набрала е цвете Рада невяста, Цвете Гергьовка.
Седнала е под явор Рада невяста, Венци да вие.
На явор славей, Рада невяста, Песен си пее,
Песен си пее, тихо говори Ради невести:
- Иди си, Радо невясто, Гости ти дошли,
Майка и тейко, Радо невясто И девет братя.
И ти донели, Радо невясто, Дари големи:
От злато пафти, Радо невясто, От сребро гривни.
И ти донели, Радо невясто, Ощ кован гердан.
Из сборник на баба Дона Узун-Николова, с. Шипка.

Венци за агнето - жертвата, и за овцата са готови; като ги наросят, оставят ги под трендафила  в градината да пренощуват. Други цветя се накитят на китка, която ще се тури в котела или ведрото, с което ще се донесе цветната вода за замесване обредните гергьовски хлябове.

Споделям и един запис на баба Марийка от с. Добралък. Пее за Гергьовски подвизи.

Игнажден

В книгата си "Религигиозни Народни Обичаи", част 2 от "Народна Вяра" публикувана за първи път в 1895, първият български етнограф Димитър Маринов описва цялата година на българите и хората по нашите земи. Имам тази книга като настолна и всеки празник, който от сутринта стопли сърцето ми ме кара да отворя книжката и да поразмишлявам за миналото, настоящето а понякога и за бъдещето.
Междувременно от 2 месеца активно мисля за това прашасало островче в мрежата- Златкините. Как искам да го събудя някакси, да напомня на света, че то все още е тук и всеки който е добронамерен може да наминава за да се стопли малко с някоя историйка и глъдка мечта. Изтупвам прахта с Игнажден!

Черковен празник Свещеномъченик Игнати Богоносец, архиепископ антиохийски, ученик на св. Йоана Богослова. Той е бил втори антиохийски архиепископ. Бил затворен и откаран в Рим, дето във времето на Траяна бил хвърлен и разкъсанот диви зверове в 101 след Христа.
Тоя народен и черковен празник се пада на 20 Декември, но ние го турихме начело на януари, т.е на гражданската нова година затова, защото народното вярване го счита за началото на народната нова година.
От тоя ден се брои народната нова година или млада година; оттамо той се счита за нов ден, млад месец
До тоя ден, ако кокошка се разклопала да мъти, не я садят, на тоя ден вече я садят, защото е млада или нова година.
На тоя ден в Подвес ( баба Калинка Кенева, баба Драгана Вълкова и баба Муша Желева), Вресово (баба Руса Калушева, баба Тодора Велева и баба Желя Ранкова) казват Ѝдинак. Думата Идинак значи началото на годината, годиняк.
Тия баби искат да кажат че тоя ден се наричал Идинак, Идинажден, който отпосле се нарекъл Игнат.
Игнажден е нов ден, млада година
От обстоятелството кой ще влезе най-напред тоя ден в къщата, т.е кой ше сполези къщата и какъв ще бъде тоя негов сполез- добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще добро или лошо.
Ако човекът, който ги сполезил, е добър и сполезът му през годината бил щастлив, то го благославят, радват се и гледат, щото догодина да им бъде той сполезник; случи ли се, та сполезникът не е добър и през годината сполезът му докара в къщата несполука и нещастие– такъв се посреща с хули и изпраща с ругатни "Кракът си да беше счупил, но да не дойдеш", "С очите да беше ослепял, та да не видиш вратицата!"– са обикновени хули и ругателства, които има нещастието да слуша такъв след себе си тоя ден или през годината.
Някой обаче не знае какъв ще бъде сполезът му, затова и народната вяра е установила, щото тоя ден никой да не ходи по къщите рано, па и през целия ден, щото може сполезът му да не бъде добър за някоя къща, та само да го кълнат.
На Игнажден, т.е на самия ден, рано, още преди зори, жените ще станат, ще накладят огъня, ще замесят тесто и ще турят край огнището гърнето за вариво. Бързат да приготвят, за да посрещнат и нагостят скъпия си гост, сполезника, когото очакват. Всичко е готово. Ето, че и псетата със своето лаене известяват, че някой е влезнал в гумното (двора) и всички търчат да го посрещнат на вратата. Още е тъмно, та не се вижда, но домовладиката, който е излезнал пръв на двора. вижда: това е сполезникът!!!! Веселият му глас: "Добро Утро! На много весели години! Да ви е честита младата година"– се вече чуе от всичките вкъщи...

Има писано още 2 страници наричания, хапвания, смехове, хлябове, но все в този дух. Нарочно оставих бабите, според зависи кой ден ми е ги изчитам. Намирам нещо много романтично в наличието на баби. Някак в наше време бабите са други, работят, имат календари, сноват на 5 стана едновременно или просто са лишени от възможността да бъдат баби защото децата им са някъде. Някъде в миналото бях чела един разказ, как българите няма да изчезнат от демографската криза, а по-скоро ще спрат да съществуват в момента в който бабите изчезнат от пейките по залез.
Помислих си, защо толкова експлицитни ругатни, а в хвалбите и радостта сме просто "на добро е"
Колко близки са били хората в миналото, така да си ходят по къщите та да е на късмет тоя или оня. Помня като дете, леля Мичи, съседката сутрин на Игнажден ме викаше да ѝ пролазя къщата. Караше ме да обиколя всички стаи в къщата и ме даряваше с мандарина. По детски изобщо не разбирах какво става, просто усмивката на леля Мичи ме топли всяка година на този ден.
 Утре вечер, точно в 6:28 вечерта, земята ще спре за миг в своята траектория обикаляйки слънцето и ще тръгне наобратно по елипсата към пролетта. Това разбира се е образно, иначе се движи с около 30км/с. Нарича се слънцестоене, защото в обиколката си около слънцето, съществува един миг, в който земята спира и тръгва наобратно. Точно както люлката, преди да тръгне наобратно за миг спира, тогава когато косите ни се отлепят от скалпа и политаме напред с усмивка. Остават точно 30 часа мрак, после всичко се преобръща и влизаме в светлата част.
Бъдете светли и благословени!

Времето е наше!

Днес се навършва четвърт век от както "Народна република България" премина към "много партийна форма на управление" и се насрочиха първите демократични избори. Помня много добре времето и вълнението около тези дати, помня разговорите у дома, разни стени падаха, майка и татко говореха открито за нови "международни паспорти" каквото и да значеше това, слушаше се радио, гледаше се телевизия, една кукла се подмяташе по чернобелите улици на София... Помня едно от първите неща, които родителите ми направиха е да отидем до корекома в Албена и да си купим стерео, купихме си касетофон Goldstar и корекомси яйца (второто ми докосване до това детско вълшебство). Помня истинското вълнение от старият вече "морски вълк"- моят баща... 24 години по-късно когато активно окупирах Орлов Мост, по време на един скандал в който аз пламенно защитавах позицията си на "неапатична арогантна надъхана и пълна с надежда за промяна", който се развихри у дома стана ясно, че баща ми е първият човек който е развял свободно знамето на СДС в града и то не от къде да е а от върха на емблематичната за града телевизионна кула... помня Жельо Желев, помня Филип Димитров, помня Беров, помня Луканов, помня Сугарев, помня и скандалите със тъста му на баща ми, сиреч моят дядо Лазар... Помня опашките за олио и яйца, помня празните витрини и единственият артикул "винен оцет" по рафтовете, помня рухването на пирамидите, помня рекета по улиците, помня сивотата на деня, помня наркоманизирането на малкото ни градче... Помня как Айшето от съседната къща, с която си играехме стана един ден Лили, известно време по-късно стана пак Айше, голямо объкване беше, но помня и Юлия- съученичката ми от първи клас как един ден стана Юлкер. Помня и лукановата зима, и как със стария "морски вълк" (сиреч баща ми) в нечовешката -20 градусова Добруджанска зима протестирахме против правителството на Виденов. За жалост и помня как надеждата умря в очите на "морския вълк" след избирането на т.нар месия- Иван Костов, който вместо да наложи истински демократични промени и най-малкото ЛУСТРАЦИЯ, продаде силузите в Балчик на цената на една гарсонера на някой шурей (с име Софиянски, между другото). Помня и последвалата помия наречена "царче", тройни, 5торни коалиции. Чувствам се част от промяната като дете обрало първата ударна вълна на промяната, учителките до вчера възхвалявайки Сталин, днес говореха за чудовището със същото име... Цялото това объркване го разбирам, и загубата на надежда я разбирам. Но има една искра, която пламна в денят, в който "големият брат BB" падна от власт и угасна на нашият национален празник 3 март 2013. Една друга искра пламна на 3 ноември тази година угасна днес.. Ако има как тези две искри да забравя или поне болката, която изпитвам къде от състрадание, къде от шок, къде от отчаян вик за справедливост, къде от настъпилата агония на самата искрица наречена надежда...

***

Today is a quarter of a century since the regime in People's Republic of Bulgaria failed. This post is emotional retrospective of random memories during these 25 years, which are difficult to translate if you don't have the needed facto-logical background. Forgive me for not making the effort!

Телевизионната кула в град Добрич, от където
 за първи път свободно се е развявало знамето на СДС

Human Comedy

Impatiently waiting for tonight when I will see Nadja for the second time, having confusing, windy dreams and thoughts, my day starts in the bus towards work with the shocking Human Comedy

"Unless a man has pity he is inhuman and not yet truly a man, for out of pity comes the balm which heals. Only good men weep. If a man has not wept at the world's pain he is less than the dirt he walks upon because dirt will nourish, seed, root, stalk, leaf and flower, but the spirit of a man without pity is barren and will bring forth nothing- or only pride which must finally do murder of one sort or another- murder of good things, or murder even human lives... There will always be pain in things... Knowing this does not mean that a man shall despair. The good man will seek to take pain out of things. The foolish man will not even notice it except in himself. And the evil man will drive pain deeper into things and spread it about whatever he goes. But each man is guiltless, for the evil man no less than the foolish man or the good man did not ask to come here and did come alone, from nothing but from many worlds and from multitudes. The evil do not know they are evil and are therefore innocent. The evil man must be forgiven every day. He must be loved, because something,  of each of us is in the most evil man in the world and something of him is in each of us. He is our and we are his. None of us is separate from any other. The peasant'r prayer us my prayer, the assassin's crime is my crime..."

1943, William Saroyan

Ехоо *** Echoo

Баба Марта!

Цвете и Кроноп

Из дневниците на една стърчиопашка!!

"Един Кроноп намира самотно цвете сред полята. Първо понечва да го откъсне, но решава, че е ненужна жестокост и коленичи до него, и весело се заиграва с цветето, ето така: гали го по листенцата, духа го, за да затанцува, жужи като пчела, поема аромата му и накрая ляга под цветето и заспива, обгърнат от велик покой.

Цветето мисли: "Като Цвете е".

Из Истории за Фами и Кронопи, Костасар.

Иска ми се да спретна един лист със неща от изминалта година. нещо като равносметка. Сериозна година си беше но за това за което ми стигат силите е да оформя книжник за тази година:

* История на Българският народ том 4: 1944-2007 от Стефан Цанев. Тази беше най-тежката от всичките книги, нещо като филм на ужасите в който за жалост и ние сме косвени участници. Много пъти ме докара до шок, гадене, сълзи... но стисках зъби и дочетох.

* Идиот от Достоевски - остана в сърцето ми, а вярвам и в сърцата на хората с невероятният образ на княз Мишкин.

* Сидхарта от Хесе - първата и все още единствена книга която успявам да завърша от този автор. Макар и много чувствен, дълбок и колкото и да ми харесва някак трудно върви но това е май за всеки. И все пак, прекрасен разказ за мъдростта която търся в себе си.

* Пътят от Кормак Макарти - малко думи ми идват на ум за тази книга колкото и да ми хареса. Искам да я прочета някой ден в оригинал. Подозирам че в превода загубих.

* Ангелски езици от Дмитри Денев - поетична, силни думи, силни герои за силни времена. Малко разочароващ край, но оставя в мен дълбок спомен за реалистичния разказ за онова време, което всеки избягва да опише.

* Уникат, книга със сто края от Милорад Павич - много Павичовска, с много чуденки, усмивки и заразна мечтателсност.

* Няма място за старите кучета от Кормак Макарти - макар и изпълнена с картини от филма, който дълбоко ме трогна и ми е сред най-лщбимите, съм изключително изненадана от насладата която изпитвам четейки тази книга изпълнена със сурова жестокост и кръв.

* Майстора и Маргарита от Булгаков - БЕЗ ДУМИ. Дори и не смея да споделя усещанията за да не им придам по-малко важност. просто зашеметяваща.

* Странният случай на Доктор Джекил и мистър Хайд от Роберт Луи Стивънсън - шантава работа.

* Кланица 5 от Вонегът- мисля да ми е последната за тази година. страница 48 за сега.

имам усещането че пропускам някой важна книга, но коя ли е не знам. Нека така да е, със сигурност не тъне в забрава, просто следата и е някъде в океана от мисли които горе изброените бушуват

***

This year was kind of important for me. I wonder if there is a year in out life which is unimportant... However, I wish I do a list evaluating the achieved and the impressions... but this is little scary and I am not sure if ti will bring me peace. Instead I will make a list of the books I finished this year, or at least I will try to summarise the most important out of the:

* History of the Bulgarian People 4th book 1944-2007 by Stefan Tsanev - a very dark and strong, heavy, brutal, realistic story of the darkest ages of my people. Unfortunately it s our history, and we have to live the consequences.

* Idiot by Dostoyevski - Mishkin remains in my heart with his endless goodness and as an example of why and how the people are. Always grateful for the emotions this author triggers in me

* Sidhtartha by Herman Hesse - the first and only book I have finished by Hesse, no matter how hard I have tried. He is famous for that that the words floow is difficult. But here, it left a very sharp trace in my heart about wisdom and the definition of it

* The Road by Cormac Maccarthy - devastating story of the end of the world, but full of beginnings: the beginning of love and beginning of humanity. Plan to read the book in original. I sense I lost a lot in the translation

* Angels' thongs by Dmitri Dinev - the author is a bulgarian emigrant in Austria, the book is written in German and then translated in bulgarian. It tells the story of two families with different backgrounds starting from pre- WW2 times and ending in nowadays. Very poetic and strong but little disappointing ending.

* Unique Item, a book with one hundred endings by Milorad Pavic - as ususally little crazy, little dreamy, little naive but still very sharp trace in my heart about life's meaning of a dream

* No Country for Old Man by Cormac Maccarthy - still very surprised how I am able to enjoy such dark, bloody, brutal and cruel words and story. Although having the pictures from the film, I am full of satisfaction and no regret about the book

* The Master and Margaret by Bulgakov - the first and only book I have read twice and still stunning, lovely, wonderful. Nothing else to add. Book in my top 3 list of all times

* The Strange Case of Doctor Jekyll and Mister Hide by Setevenson - crazy, no?

* Slaughterhouse 5 by Kurt Vonnegut - planning to finish the year with this book, currently on page 48

I have the feeling I am missing an important piece in this list but I leave it as it is

Тия дни II....

Държа се лошо и с малкото хора, които са покрай мен, препрочитам майстора и маргарита и записвам всеки герой от многото имена. ако успея да я препрочета, ще ми е първата книга която прочитам два пъти освен малкият принц която съм чела и без друго 100 пъти и едва ли ще я размина с някоя книга.

Днес- чай от маточина и невен, Boards of Canada+Nurse With Wound+Eskimo+Welder

Събота си мислих да ходя на перформанс в Брюксел, повече инфо ТУК.

Expanding energy - Davis Freeman / Random Scream - Kaaitheater from Cultube on Vimeo.

Lately, I behave bad with the few people I communicate with, spend my evenings doing some things, reading the Master and Margaret, if I finish i,t it will be my first book I ever read twice, besides the little prince, which I read 100 times and is anyhow unbeatable :)

My background- Boards of Canada+Nurse With Wound+Eskim0+Welder

For this Saturday I am considering Brussels with the event from the video, more info of the performance HERE

The firegirl Irene

Something like a year ago, one of the first things I remember about Irene is that her second name translates to Fire.... I do not speak spanish, she does not speak bulgarian, nor english. We managed to communicate in Germano-human language. She left back to warm fire Spain. I gave her a memory from me :)

Autumn poetry

Поезията- винаги не разбрана, в редките салучаи когато нещо ме улучи право в сърцето. Поезията стига до мен чрез песни и рецитали, театри или друга експересивна форма. На мен може би въображението ми е слабо за да мога да вникна четейки. И понеже съм така затворена към музите хората рядко споделят с мен. Но днес, като знак от горе пристигнаха три прекрасни поеми, улучиха точно! Споделям едната:

oбява

Загубила съм си посоките.

скъпи крадци на табелки,

моля,

върнете ми поне тази,

на която пише

„Авариен изход”.

Бояна Петкова

И понеже не съм споделяла отдавна родопските ми ти злата.....

"като дошли извънземните на земята и казали:

- Къде е Дельо?"

Благодаря ти Петьо за веселата смяна!

Stranger than kindness

Продължавам все така екзистенциялната криза, или кризата на 30-те. Само дето не съм на 30, и какво ме мъчи толкова не разбирам. Чета хубави книги, по много. Току що завърших Пътят на Кормак Маккарти, или The Road. Излезе и филм с музиката на Кейв, аз от там научих. Обещах си някой ден, когато спра да ползвам английски за всичко, да я прочета в оригинал. Разтърсваща история, последните редове прочетох със сълзи на очите (но това е без значение при условие, че тази година май не съм похващала книга която да не ми въздейства) в контролната зала на един от експериментите към големия адронен колайдер (мхм). Филма не знам дали искам да гледам, книжката и въображението са ми достатъчно. Представям си го малко като хорър- Алберто каза "watchable". Интересни са тези смени. Стоиш пред 5 монитора, включително и собствения ти лаптоп. Гледаш едни разпределения, които са много важни за набирането на данни, нали божата частица гоним- трябва ни качество. Попаднах на забавен екип- аз, французойка, немец, испанец и руснак. Голям смях падна снощи. Днес е по-тихо в залата. Донесох шоколад, заради това ще е..... сърбят ме ръцете, плете ми се, но нямам кука и конци.... Ще чакам.....

I have almost lost myself, in the big world of cern and the large hadron collider. Here I am in front of 5 monitors, including this one of my own laptop. I have to monitor something like 5000000 distributions in order to spot a problem around the data taking. We are after the god particle after all, we have to obtain a good sample :)) On my first shift I finished The Road, I promised myself, I will read this book one more time in Enlish, one day when this language is not my language of obsession, even my dreams lately.... Eventually I am bored at 2 am, waiting for beam from the god-accelerator. I am impatient to knit, or sew, or whatever, can't wait to hold the inspiration again. But I have no tools here, when I am back to beautiful Belgium, I will have all the time and tools I need.

Голяма идиотщина!!!

На Беглика

ни е най-добре :) Дай боже Беглика всеки му!

Чакам

Вчера докато чаках техника да дойде и да ми оправи интернета, си изплетох опаковка за моето 16G спасение :)

End 61

I just post one of the hundred edns of the "Unique item" book by Milorad Pavic. It is not neccessary my choice of the end of the book though... I just like the meaning, I will try to make a rough translation here:

"Do you know what is this egg, the egg yolk is the dream while the egg white is the reality. The dream is fed with our reality until it is strong enough to break the shell and fly away."


"- Скъпи госпидин старши следовател, знаете ли вие какво е това яйце? Жълтъкът е сънят, а белтъкът явето. Сънят се храни с нашето яве и когато заякне достатъчно, счупва черупката и отлита."

Diary

Singing- Molih ta maicho, Sos ma karash maychinko, Chichovite konye, Shari moma sharen chorap; playing darbuka- not any more since the neightbours complained; cinema- Harry Potter in 3D; books- Unique Item by Milorad Pavic; traveling- Hamburg; looking forward- the future is bright; drinking- salvia tea since I am getting sick in this bloody winter; working- without passion; feeling- contemplative; going to- Bulgaria on the 6th of August; impatient for- Beglika Free Fest; dreaming- heavily and distracted non sense dreams; sharing-

"Законът за мен, а Пирин за "Юлен"

Кой знае дали вършат работа тези петиции, но поне не костват нищо! Моля последвайте...

http://forthenature.org/petitions/16

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/06/1119104_ekoprotest_sreshtu_kazusajulen_protivopostavi/