Summer Stories*

Discover Laika!

Навярно мнозина от вас са се сетили, че щом не писателствам значи липсвам. А тези от вас които не са се сетили направо им го казвам. НЯМАШЕ МЕ!!!
Понеже за 6 седмици успяха да ми се случат изключително много неща решавам да разделя историята на периоди, случки или просто поредици. За това започвам с Дебрецен и Будапеща, Унгария!

И така, имало едно време една Златка.... Някъде към разгара на пролетта на 2008, във последния възможен ден, тя подаде документи за едно училище наречено CTEQ-MCNet Summer School. За най-голямо нейно щастие тя бе избрана да се присъедини към останалите 80-100 други докторанти от целия свят и да се потопи в десет дневна утопия от превъзходни лекции на най-различни теми касаещи нейното обучени. Тя прие новината равнодушно, "каза си какво пък толкова, някакво си училище" и категорично забрави за предстоящото вълнение. Деня на полета дойде неусетно, той бе изключително рано сутринта и направо света и беше черен на Златката.... Толкова и беше черен, че си забрави телефона. Предварително бе направила една уговорка с един колега от института, неговия полет бе 2 часа по-късно и трябваше да се срещнат на летището. Но за нещастие и паника, полета на въпросния Азиз беше отменен, и за огромно нейно щастие, тя се натъкна на една друга жена от DESY наречена Rebecca. Ако не беше тази въпросна мома, иди го търси тоз Дебрецен и тоз Университет... Хората са казали, всичко е минало добре когато свършва добре. Пристигнаха в Дебрецен и се настаниха заедно с Ребека, а Азиз и Роман (един друг с който Златката си бе направила уговорка) пристигнаха привечер. Така неусетно Златка започна 20-30-40 запознанства с най-различни студенти от всякъде: Rebecca, Kathy, Verena, Erik, Martijn, Erik, Roman, Aziz, Christian, Marianne, Liza, Nasuf, Hanno, Dinko, Michelle, Richard и цяла тумба италианци!!! От ранно утро до късни доби Златушата прекарваше концентрирана в залата за лекции, а нощите в приятни напиванки тук и там. Това невероятно училище, за щастие възвърна вярата на наша Злата във Вселената и всичко останало. Десетдневното интензивно комуникиране на какви ли не теми със всички горе споменати хора + още много които са пропуснати (къде съзнателно, къде не) вдъхнови наша героиня не само да се вземе в ръце и да направи една страхотна дисертация ами и да вземе да си промени живота. Но за живота ще разкажем в друг разказ който предстои, сега обратно към училището. Имаше една единствена лекция на тема "Ролята на симулациите в медицината" или нещо подобно, която за огромно учудване бе удивително скучна. Всички студенти, начело със Златуна се съгласиха, че организаторите на училището са решили да подберат най-скучния възможен човек измежду стотиците напуснали областта на физиката за да правят пари тук или там за да откажат всички на които им минава през ума да си търсят работа в компании. Организатора Zoltan бе спретнал две фолклорни програми, насред лекциите се намъкнаха трима чичковци с цигулки и контрабаси и една мома и запяха и засвириха и Злата горкана се просълзи чак... Прекрасното прекарване Златуна бе запланувала да завърши със двудневен САМОстоятелен престой в Будапеща. Но тя не бе така оригинална и подобни планове имаха половината от студентите. Така плановете за самотстване на Злата бяха осуетени. Озова се Злата със Кристиян и Марияне на една прекрасна поляна със съвсем приятелски приказки и вкусна биричка! Марияне си замина и Злата плака. Плака ще кажеш за най-близки хора плаче. Вечерта прекараха със Кристиян в изключителната компания на професор (брей) Петър Скандс от Дания. Изключително забавния професор (който е само 5 години по възрастен от Златуна) обича биричка почти толкова колкото и Злата. И освен това и се връзва на акъла да търси заведение което е хич си нямат на идея що е то. Въпросното заведение бе намерено през 9 улички в десета, в най вътрешния и прекрасен двор на няколко порутени сгради Бар szimpla . И така неусетно стана почти утро и тримата бяха изритани от бара след поне 5 последни предупреждения. Двудневния престой на Злата завърши с полет към най-домния дом на таз планета а имено Балчишкия дом! И така започна едно не забравимо лято от случки, книжки, ябълки и приятни моменти!

Приказката в малко снимки

***

Oh! I am writing too long texts in Bulgarian and then translating is usually not that exciting. But next time I will try to write first the English part so I will get lazy for the Bulgarian translation :)
I am telling the story of my unforgettable summer school in Debrecen, Hungary organized by CTEQ collaboration and MCnet. It was full with pleasant people (namely some of them: Christian, Marianne, Roman, Aziz, Hanno, Verena, Liza, Nasuf, Richard, Erik and many more), very well organized lectures which kind of brought my inspiration on physics back from Dusk till Down :))) The school finished with two days and one night in Budapest with Christian, Marianne, Peter Skands and Rebecca. Please find some pictures in my gallery!

Хайде на МОРЕЕЕЕЕЕ :))) ***

Идем! С шум и трясък!!!! Скоро, съвсем, и почти веднага след пристигането ни ще има събиранка, седянка, напиванка, танцуванка, усмихванка и прегръдканка :))) Моля, не се притеснявайте да се свържете с мен по начини по които намерите за добре, ако случайно имате въпроси за партито или не можете да го намерите :)))
Датата е 22-23-24 Август 2008, мястото е нaща градина на Балчик. Българския ми телефон е същия, какъвто си го знаете. а ако не го знаете чета майли до 19 Август!!! Айде, чакам с нетърпение :)

I don't want to tease you but I know it isn't very likely some of you guys to be around. However I will tell you that we're gonna have a garden party in Balchik on 22-23-24 August. So if by any chance you're around Bulgaria, pop up, you won't regret :) I will read mails till 19.08 so in case of questions you can contact me :)

The LONG Dead Sevens

Ами какво да се прави, минавам често през форума на neubauten!!!! Признажам си!!! Там съм дори редовна, НО това си има и добри страни! Освен, че срещам хубави хора и бивам посветена в хубави местенца из градовете на Европа СЕ добирам и до адски хубава музика на това място. Слушам по-големите батковци и чичовци покорно и се съгласявам. Отвреме на време застрелвам тълпата с невероятната и неповторима Иълдъз Ибрахимова сякаш в защита. Така съм се докоснала до: Jever Mountain Boys, Farmers Market, Edison Woods, Cocteau Twins, Amon Düül II, Nurse With Wound, Current 93 и още много много много! Но тези ми идват на ум сега. Последната хубост която изкочи от този форум се казва The long Dead Sevens. Това е гурпа базирана в Лондон и китариста е също като мен редовен посетител на форума. Така де, още преди време, когато си направих страничката в myspace Паул ме добави за приятел и аз с любопитсво послушах малкото музика там и си рекох, когато има албум КУПУВАМ :) И така дойде времето. Купих и той пристигна, барабар със бонус CD от 3-4 песни за първите 100 продадени дискове. Правих правих изследване на google: The Long Dead Sevens на това видео:

намирам ето тази препратка към BBC където правят преглед на групата и освен това може да чуете разни изпълнения на живо. Песента която най-ми се харесва се казва pigface и може да бъде чута там :) Моля, насладете им се!

This is again about music I found via the forum of Neubauten. I know, I know, I go there too often but I am blessed in a way, I meet nice people, receive advices for cool places all around Europe (Even some of you know ;)) I also find nice music advices there. Such I found number of bands which I will not talk about now. The last thing that landed in my postbox was a CD from London based band called The Long Dead Sevens. I really really like the music ever since I heard them for the first time on myspace. Then I though I WILL buy an album and I did. And since 10 days it is constantly in my CD player :) Please look at the video above and follow this link to listen to some live performances on BBC :) Perhaps I like the most the song called pigface BUT I am not sure. So, please ENjoy ;)

"Вътрешната стая" на моето вътрешно неспокойствие

Discover The Cure!

Помните ли Керана Ангелова? Бях ви споменала за една чудесна книжка която прочетох миналата година, "Елада Пиньо и Времето". Тази прекрасна история много ме трогна тогава и както обикновено аз постъпвам с всичко що ми се харесва, почвам да ровичкам и да диря какво от където мога. Но понякога не смея да се докосна до намереното. Така се случи и с втория роман, който издирих от Керана. Тя е поетеса, но аз понеже поезия трудно разбирам и не съм търсила. Но намерих "Вътрешната Стая". Намерих я в книговития гигант наречен Хеликон по време на миналогодишната ми почивка в Бургас. И така книжката стоя на рафта 10 месеца не докосната от мен. Кало я прочете доста отдавна, но нищо не успях да уловя от лаконичните му коментари върху прочетеното. .... Малко не ми стигат думичките да изразя какво чувствам. За това просто ще разкажа какво ми се случва докато чета.
Понеже по време на миналомесечния ми трип до Берлин забравих голямата "Братя Карамазови" там, така и не се случи някой от пътуващите Хамбург-Берлин да ми я донесе. Сега чакам Батко ми, Маргарита и Вихра да ми я донесат. И не ми се стои без книжка, малко ще трябва да опресня какво става с Альоша, Митя и Иван, Катерина и Грушенка, но като цяло не мисля, че загубих нишката. Гледах да мисля за книгата, да си припомням до къде стигнах и по този начин с надявам да не загубя четиристотинте прочетени странички в забрава преди да съм довършила станалите петстотин. И така, аз прочетох първо първата си книга на английски език от кора до кора. Книгата се казва "No Beauty without Danger"- интервюта с бивши и настоящи членове на Neubauten, описание на историята на групата. Както и да е, свърших я, и моите "Братя Карамазови" още не бяха тук и се загледах в книгите у дома и "Вътрешната Стая" сякаш ме викаше измежду останалите непрочетени. Почнах я с голям страх от разочарование, предпочитам наивно да си остана с хубавите спомени от Елада Пиньо... от колкото да се разочаровам. От както я чета, няма, ако щете ми вярвайте, НЯМА сядане да чета и да не се разплача. Не знам какво ми става. Не мога да се закълна, но единствените книги които ми напомнят, че съм плакала са Малкия Принц и Песента на Здрача. Отвъд това не помня някоя книга така дълбоко да ме разтрогвала. Първо плаках за неродените сираци, за бременни делфини, после почнах да плача почти на всяка страница без и аз сама да осъзнавам защо. Преди два дни, пътувам в автобуса за работа, както винаги с книжка в ръка и слушалки на уши. Слушам нещо мрачно, но обикновено не помня какво е когато чета. И така плача си кротко. Изпитвам леко смущение от хората които с учудване се вглеждат в мен да се уверят, че плача. И така един от десетките разплакани пъти в автобуса чувам трясък зад гърба си. Обръщам се и виждам обърната бебешка количка (обърнала се е на завоя), втрещена майка и разплакано до небесата новородено. Толкова трогната от всички емоции аз се разплаквам като дете. Имах усещането, че хората са по шокирани от моята реакция от колкото от самата случка. Повярвайте ми, горкото бебче, плачеше с такава мощ. Не толкова високо на глас ами с една невинна истерия. И аз до него...
Написаното до сега е вече минало. Свърши се хубавата Вътрешна Стая. Напомня страшно на душа. А може би моята душа видях там. И тъкмо на време, Братя Карамазови вече лежат доволно до леглото и ме чакат да се върна уморена и да ги довърша. Моля прочетете краткия откъс от първите страници на "Вътрешната Стая". Въпросната героинята ми е една от най-любимите, ако изобщо мога да степенувам приказните герои в тази книга!

"... Аз съм полусляпа, но за разлика от стареца Илия, искам да кажа, за разлика от Илия, твърдя, че очите ми помнят всичко, което са видели. Цъфнало крушово дърво като облак, очи в тъмното като запалени свещи, пчели като слънчеви люспи, изображения върху икони като истински живи лица... Самата себе си виждам, каквато се помня от времето на силното си зрение, имаше такова време за малко... Понякога нощем и аз вдигам поглед към небето и с угасналите си зеници все пак успявам да провидя звездите: блещукат бледо и ми става тихо на душата от сиянието, което долавям. Не се питам като Антула какво има там, защото някак си знам това. Знам пустотата и знам болката на пустотата. Знам онова, което е в болката. Нейното жило знам. Не мога с никого да го споделя, все едно съм се клела съкровена тайна да не издавам. Тайната затова е тайна, да си остане несподелена. И само понякога проглеждам, виждам стократно по-силно. Само за миг е. Полуслепотата ми се отдръпва: небето е тъмносиньо до черно, звезди заблестяват, страховито уголемени и ярки, а помежду тях, като вее ръкави и лети полегато, търси небесен път една жена. Роклята й е пурпурночервена и тревожно пулсира. Зная, жената търси зората, златистия ръб на зората очаква да види. След нея полите на роклята й замитат небето и така прилича на самотна комета. Подир това внезапно изчезва. Звездите отново се замъгляват и клепачите ми уморено покриват угасналите гледци.

Копнежът по невидимото у мене е болестно състояние, което лекувам със самота. Сама съм, обкръжена от тайните на живота. Във вътрешната стая на моята къща самотата е озарена от неуловимо присъствие. Все едно някой ме наблюдава скришно и е готов всеки момент, в който имам нужда, да ми подаде ръка за опора. Иначе, животът ми е белязан с тишина и полуздрач. Толкова по-силна е светлината, която си въобразявам. И моите полусънувани, полуистински светове с две златни очи на стъмнения им хоризонт оживяват."

Dear friends!

I read a book which deeply touched me and I can bravely say this is the best Bulgarian book I can imagine. However there is no translation of the book, at least I don't know of such. So unfortunately I am not sure you will have the chance to touch this magical book, at least not in the near future. It is written by Kerana Angelova from the town of Burgas- the place my father had grown and I spent my summer vacations. The book itself smells on sea and salt, at the same moment I saw snowy hills with sleepy trees on it. This is because near Burgas it starts a mountain called Strandzha, which perhaps collects the most magical flora-fauna-culture of Bulgaria. I am afraid to talk more about it, as soone as I figure out if there i any translation I'll notify the curious of you!

God bless Kerana Angelova!
Amen!

The Idiots

Намерих я тази вилица на работа. Гледам я, сигурно в продължение на половин година и и се забавлявам. На кой ли идиот би му дошло да я сложи там? И така, все се каня да я снимам аз таз вилица и един ден си викам е, вече време е. Ако не се наканя да си донеса апарата ще вземе някой да я махне. И така заснех я с телефона си. И в същото време група минаващи хора нещо ми се подсмихват как снимам вилицата. На следващия ден я нямаше. Вече имам идея кои са тия идиоти дет им е дошло на акъла да боднат вилица на такова място :)



This fork I was observing while the cigarette breaks at work for at least half a year. Laughing at it and thinking "who might be the idiot to put this fork on such a place?" One day I decided to finally take a photograph of it with my telephone as if I keep forgetting my camera at home someone might remove it. While photographing a bunch of people were passing around and secretly laughing and looking at me. On the next day the fork was gone. Now I have a clue who might be that idiot :)

I put a spell on you

Since long time I am planning to get a collection of covers of this fabulous song. In case you remind a version I've missed in my list please share :)

Nina Simone

Natasha Atlas

Nick Cave and The Bad Seeds

Diamanda Galas

Screamin' Jay Hawkins

От доста време си мисля да спделя разни версии на таз песен и ето, че се наканих :) На който му хрумне версия която съм пропуснала и би ми се харесала моля да сподели :)

The owls are not what they seem

Тези от вас които могат, да четат написаното могат просто да скролнат на долу и да прочетат предния пост. Тук правя кратък преразказ за мойте англо-разбиращи приятели.

The translation from the previous post I promise comes now, I was thinking it'll become too long post if I double the anyway long story! It is all about my odysseys from the last month!
If you remember I was planning to go to Dublin fellows Agni! You can't imagine what a big box and what a delicious chocolate she gave me for my b-day! I will perhaps always remember it :) Thank you sister! Yes, I saw Mr. Nick Cave and his band! A great performance, not disappointed even a bit! The show was great. , yes I went there. Although the bad forecast I did had a nice weather there, and although the good expectations of the city I got disappointed. What disappointed me was probably my expectations indeed. Nevertheless I had a good espresso with one of my favourite neubauten. Although 3 weeks later I saw him in Berlin and I was much much more excited from that gig! Anyway, some pictures from the Dublin trip you may find here. There I also met my lovely friend Mira, we had a lovely Sunday on a beach just outside Dublin...
I don't want to put the things in order (!) but last but not least there was also an old mate from H1, Krisitn, she came specially to celebrate with me :) I am really so thankful she came. You may find her blog on the links, right from this post :)

When back in hamburg, I had an engagement with my dancing group. Perhaps most of you know that with some Bulgarians we get together and dance, sometimes the Bulgarian consulate invites us to some events. Well, on the 8th of may we were performing, it was nothing special but still exciting. That very same evening Kaloyan had an accident with his bike and a car. At first he said he is fine, therefore we went to a concert. I was mistaken, and I tought it should be concert of the Balkan Beat Box band but when we were in the club it turned out that indeed the concert was the previous day... Instead we saw a nice, calm and not at all crowded concert of Hugo Race with Dirtmusic. I bought the CD and I must say that I am endless happy of this confusion. It has been long time since I wanted to see him live. On the way home, Kaloyan had a terrible pain in his arm, in the morning we went to the hospital and it turned out that his arm is broken and he needs surgery! His surgery was planned for 16th of May, just one day after my first concert of my very very favourite band Einstuerzende Neubauten (EN). Unfortunately, they postponed the operation for few days later and this spoiled our plans for the planned half year trip to Berlin, where we were supposed to repeat the two concerts of Nick Cave and the Bad Seeds and EN. Nevertheless I went to Berlin, there was also organized meeting of supporters of the EN.org. Kalo joined only for the last two days only after he checked out of the hospital.

In between, the days while he was at home we managed to see all the series of Twin Peaks :) I love it. And I will perhaps always love it!

Please scroll a bit down to see some bits of this short story in the Bulgarian post about it :)

Дъблински, Берлински и всякакви майски!

Discover Einstürzende Neubauten!

Ох, сега забелязвам, че не съм писала цял Май! Простете ми! Голяма лудница ми беше, голяма част от вас знаят на какъв емоционален клон вися, май че вече се пооправих!

Разни неща от Дъблин: катедрала-замък, колежа Тринити, паметник, и една котка хубава!

Започвам с Дъблин, там бях точно 4 дена, прекарахме си много спокойно, приятно. Самия град малко ме разочарова, нали бях чела за Оскар Уайлд, Джейм Джойс, Самюел Бекет и про. И си представях град с малко по-отбрани жители, но уви това което заварих беше една тълпа от пияни хора, ходещи, викащи и повръщащи почти голи. Улиците ако изобщо имат дървета, то те са непременно асфалтирани и зеленото рядко прозираше. Вероятно съм забравила какво е в София...
Срещнах се там с Кристин (бивша колежка от Н1, понастоящем докторантка в Оксфорд). Много и се възрадвах, че си направи труда да дойде до Дъблин за да празнуваме заедно. Мирка беше неотстъпно наоколо, с нея толкова време не бяхме споделяли повече от час-два, че направо имах чувството че съм забравила да се шегувам на български :) За кратко срещнах любимата ми нойбаутенка- Агнешка. Пихме едно двойно еспресо и обменихме две три думи на живо.Срещнах също Георги Граховски, стар колега от Факултета, по-скоро колега на брат ми!



върха на посещението ми в Дъблин беше първия ми концерт на Ник Кейв. Няма нужда мисля да казвам колко беше велико. Не успя да ме разочарова дори и малко. Много му благодаря, че след повече от 30 години, той е все така енергичен и силен като артист. Малко снимки има ето тук. Кало беше с мен, но нали не обича да се снима, за това липсва по снимките.



Когато се завърнах в Хамбург, ежедневието ме завъртя с такава сила, че чак свят ми се зави. На 8ми Май имахме представление с моите съ-танцьори. Беше по повод някаква европейска културна седмица. Малко ме е срам, щото най-много бъркам от всички, освен това филмчето още не е в ю-тюб. Когато го сложа ще споделя. Вечерта след представлението си мислих, че Balkan Beat Box имат концерт в един клуб който аз лично не харесвам много. И много се чудих, да ида ли или да не ида? Накрая решихме да идем и да повисим от пред и да видим, ако става купон да влезем. Отидохме, повисяхме.. клуба беше необичайно празен, аз питам човека на входа: очаквате ли още хора, и той ми вика, не те са много неизвестни тия. И аз си викам, бре, аз до колкото знам са бая известни. И така, започва концерта и ние все така от пред стоим, но музиката която се чува отвътре никак не звучи като Balkan Beat Box. Поглеждам плаката и какво да видя. Откривам че въпросния концерт е бил предната нощ, а в момента концерт има Hugo Race- бивш член на Bad Seeds и Birthday Party. Толкова много се зарадвах, че никак не се поколебах да платя 18те евра вход и се намъкнахме. Беше много спокоен концерт, даже си купих и албум. Една зашеметяваща подробност- Кало на път за представлението паднал с колелото. Пристига и аз го питам, боли ли те някъде, и той ми вика "ааа, малко, ще се оправя". И така след концерта изведнъж много го заболя ръката и цяла нощ не сме спали защото него много го боля. На сутринта отидохме в спеша помощ и се оказа, че му е счупена ръката и дори операция ще му правят. Ужас!!! Назначиха операцията за 16ти Май.

На Кало закованата ръка!


Тук съм с Jochen Arbeit, може би най-любимия ми от групата.

На тази снимка от ляво на дясно: Adelia, NU Unruh, Alex Hacke, Danielle de Piciotto и човекът, дето им мисли обложките. в отражението на огледалото се вижда Ваня :)

На 15ти Май Einstuerzende Neubauten имаха концерт в Операта. Имаме билет от преди половин година, и така с голямо нетърпение отидохме на концерт. За огромно мое съжаление, направо срамота за такъв фен като мен, концерта ме разочарова. Някак бяха вяли, с не много енергия и желание. Най-ми се хареса изпълнението на първата песен от концерта и албума Die Wellen. След края, Аделя, ме дръпна за ръката и ни вкара зад кулиси и така аз имах чудесната възможност да поприказвам и пия по бира с тях. Така го карахме до 4 сутринта, това за мен беше най-хубавото от вечерта. Помните ли за Ship of Fools? Е, там имах възможност да се запозная с една от участничките (освен Даниеле и Алекс) на име Ваня. Прекрасна португалка с която се надявам да имам възможност още да побъбря.
Последваха редица неприятни събития свързани с болници и прочие, Кало го отложиха за два дни преди плануваното пътуване до Берлин и съвсем ни объркаха плановете. Аз, може би егоистично, заминах въпреки всичко. Той се присъедини едва за втория концерт на neubauten. Ник отново бе страхотен, този път и публиката бе невероятна, жадна за неговото мощно присъствие. Този път бях и по-нахална и се набутах БАШ отпред, на три реда глави само от него. И беше наистина неповторимо. Не като в Дъблин. Последвалите 4 дена прекарах със съпортери :) Агнешка, Герт, Арне, Хедвиг и Аделиа... все много приятни и мили хора. С Герт обикаляхме Берлин като гламави. Наси нали и тя беше на посещение и обикаляхме разни забележителности на Берлин. В събота и Кало се присъедини. Концерта на Neubauten в Берлин беше почти същия както в Хамбург, на мен хич не ми се хареса. И там имаше after-party, но понеже сме много морални го пропуснахме.
На всичко отгоре, петък сутринта получих шантав майл от Дидо (както винаги) в който той заявява, че е много на близо до Хамбург, но за жалост е в Берлин, и така с помощта на разни хора аз успях да издиря телефон на една жена и се свързахме, не бяхме се виждали 3 години! о, колко ми липсва да ме вбесява само да знаете... Благодаря ти Дидо че се появи там, изневиделица!

Берлински: мойта сянка, Наси на фона на еврейския музей, Кало, ангела, Вихрата, Веско, Косето, Дидо и банда съпортери (Аз, Герт, Кало, Арне, Давид и Милка) и Марийчето!

В почивките между концертите и всички останали щуротии този месец успяхме да изгледаме 30те серии Twin Peaks. Голяма мания, хубаво че свърши. Доста се оставихме да ни обсеби.

Това на кратко моят първи месец като един човек преживял четвърт век :) Надявам се звучи добре! Аз хубави спомени пазя.

Soon to be translated! I promise :)

Да ида или не да не ида?

Това е въпроса?!?! Balkan Beat Box имат концерт утре и аз се чудя....

Balkan beat Box have a concert tomorrow here in Hamburg, and I wonder, to go or not to go, this is the question?

Велики дни

Вчера вапцахме яйцата, наскоро вапцах всичко!
Весел празник на всички, аз отивам в Берлин!

~
the eggs were dyed yesterday! Now I have to go and have a wonderful Easter with my family!

The Proposition

Мина време от както го гледах този филм, бях си казала, че няма да слушам музиката към него докато не видя филма, и така постоя си диска у дома не попипнат! Обаче от тогава, това ми е една от най-пленителната и тръпнеща музика. Ник Кейв просто е надминал себе си с това произведение, да не споменавам Уорън Елис.... Жестока приказка за живота, сега или преди! Споделям част от рефрена:

“When,” said the moon to the stars in the sky
“Soon,” said the wind that followed the moon
“Who,” said the cloud that started to cry
“Me,” said the rider, dry as a bone

Ето тук едно видео:



I just share some thoughts about the Proposition movie! It has been some time since I saw it, but honestly since then I think there is not a week when I do not remind this cruel heartbreaking story!

Джуджето и Седемте Снежанки

Припомням си често разни реплики от преди 10 години когато бях актриса в центъра за работа с деца в Добрич, споделям:

"Аз съм горски дух, духам из гората, напоследък чух, че ме наричат вятър"- горския дух
"-Аз ще бъда снежанка, понеже се казвам Снежина
- Защо бък ти ще бъдеш Снежанка? Аз съм Иванка АЗ ще бъда снежанка"
"имам две сърца и трябва да обичам двама, и двамата обаче винят ме във измама. О, няма ли в гората някой безсърдечен, хем аз ще стана вярна, а той ще бъде нежен!"- феята с двете сърца
"Не лай, сполай, желай, дали е лайкучка или кучка лай?"- кучето
"О, Царице светлолика, ти си умна и велика, но във къщичка посред гората, при снежанките добри, малкото джудже се скри!
- О живо е значи човечето фъстъчно, ще се наложи да го убия собственоръчно"

по една прекрасна пиеса на Стефан Цанев, щом си спомня още ще споделя!

Often I remind myself some phrases from an old play I was playing in, some 10 years ago when I still dreamed of being an actress.

Чудо!

"Не са чудесата, които склоняват реалиста към вяра. Истинският реалист, ако не е вярващ, винаги ще намери у себе си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото застане пред него като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на своите чувства от колкото да допусне факта. Ако пък го допусне, ще го допусне като факт естествен, който обаче му е бил до сега неизвестен. У реалиста вярата се ражда от чудото, а чудото от вярата. Щом реалистът веднъж повярва, той именно поради своя реализъм трябва да допусне и чудото."
Ф.МДостоевски (Братя Карамазови)

За Калиакра, отново!

На скоро сложих малко снимки от лятното парти на вилата, на което изпаднахме във еуфория и отидохме да снимаме филмчето за Калиакра. Преди време то съществуваше за кратко в youtube но бе бързо премахнато поради неизвестни за мен причини. Когато мохамед не ходи при планината, планината отива при Мохамед! Компресирах го и го сложих сама! Насладете му се:

I uploaded some picture from our last party in Balchik, where after a half day euphoria we went and shot the upper short movie. Please Enjoy!

here is a link for more pictures from the party (Препратка към още снимки :))

пп: Снимки от Мера! Photos by Mera!

Първи стъпки...

... Към един велик Автор. Не съм очаквала, че Достоевски ще ме разплаче от смях. В момента съм едва на около 200тната страница от романа "Братя Карамазови" (т.е съвсем в началото). Слагам тук днешното което много ми се хареса:

"... Ужасно е това, че красотата е не само страшно, но и тайнствено нещо. Тук дяволът с бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората..."

ПослеПис: Сега виждам, че тази фраза е много известна! Но аз сама си я открих! Честно ви казвам!

My first steps towards Dostoevsky! I didn't expected so much fun and such a sarcasm in his words. At the moment I am just at the beginning of "The Brothers Karamazov". Today I found extremely interesting the following phrase:

"The awful thing is that beauty is mysterious as well as terrible. God and the devil are fighting there and the battlefield is the heart of man."

(* translation of the quote found in wikipedia *)

ps: I just saw this phrase indeed is rather famous, but I tell you I found it myself! I swear!

Да ни е честита :)

Както винаги къснееща, но не забравяща поздравявам всички преминаващи от тук с настъпилия (твърде ветровито тук край мен, бяха обявили по радиото, че ще има вихър) Да ни е честита бабата Марта, аз отпразнувах с най-милата мартеница на този свят, моята племенница която на първи март отпразнува своя първи рожден ден. Честит рожден ден Вихре!

A little late but with whole my love for all of you! Happy Baba Marta, a bulgarian tradition since ancient ages to put white and red things and remove them only when they see a stork. If you are very interested you may read about martenitsi here. I had a wonderful First of March celebrating the first birthday of my first niece Vihra on the first of March. Let it be sun!
spring waves from me to all of you!

за Иракли

днес получих следното съобщение:

akcija v Nedelja ot 11h na Irakli- koito moze da se prisuedini 6toto lunnija paiza6 raste i betona se lee- predai na tatuk

Тъй като нещата много загрубяват (виж тук) призовавам всеки, който има възможност, да се присъедини към протестиращите!

~

yes, unfortunately that is how the things go in my country, there will be protest-demonstration against the construction of a resort (which is ongoing despite the ban) which will be the coming Sunday in Irakli starting from 11 o'clock. I know it isn't very likely that some of you may attend the protest but if you have any business in Bulgaria, near by Obzor pass by and give a support to the enthusiasts. thank you!

DIG, LAZARUS, DIG!!!

Не стига, че новият албум на Кейв носи името на моя обичан брат ами и... той днес си обяви датите за концерти и аз решавам (колко съм бърза само) да ида в Дъблин! Никакви партита няма да правя тая година, абсолютният егоист проговаря в мен. Който иска да ми дойде на рожден ден да дойде на концерт на Кейв в Дъблин. Някой може ли да ми предложи по вълнуващ самоподарък? От около 4 следобед днес научих, прегледах всички възможни полети и вече си го купихме. Така де, концертът ще се проведе на 3ти май (на рождения ден на моя обичан брат), но аз съм сигурна, че ще ме държи още няколко часа докато настъпи и моят нали :) (пфуу как се замотах с тия кратки и пълни членове, дано съм ги написала правилно) В Дъблин освен това живее една от най-любимите ми полячки (или полякини) която познавам от форума на neubauten Агнешка. Толкова се вълнувам, тя ще идва към Берлин по друг повод (за който ще спомена в някой друг пост, сега си пазя патроните) и аз ще ида към нея... Радост!

В момента с К. водим преговори къде още да идем. Аз мисля, че Берлин определено си заслужава, а имайки на ум, че така или иначе ще пътувам до там на 22ри май да посреща Насито (по тоя същия повод по който искам да си запазя патрона) освен това имаме идея за Копенхаген на 19ти май. И тъй, развълнуваната аз натискам publish now а утре може и да редактирам :)

пс: шантавите клипчета които периодично излизат по повод новия албум на Кейв (които пък от своя страна официално излиза на пазара на 3ти март, и това ако не е съвпадение)

ппс: Забравих да спомена, че това ще ми бъде първият концерт на Кейв след 14 години фенстване!


и последно: Благодарение на сметльо се надявам, че пълните и кратки членове са поправени :) Благодаря ти, Сметльо!

едно:



две:



и три:



Friends, I am endless happy to announce that the new album of Nick Cave and The Bad Seeds is holding the name of my beloved brother Lazar. Today about 4 o'clock on the official web page of NC&TBS they were announced the concert dates of the album tour. And without much hesitation, my decision is to go to Dublin. About 5 hours later we booked our flights so "DUBLIN, BEWARE OF ME AND K." we go. The gig will be on the 3th of May, just on the birthday of my beloved brother LAZAR, and only one day before my quarter century birthday, I guess the euphoria will be still there, no? Can you ever tell me a better b-day-self-present? Yuhuuu! Who wants to be on my birthday celebration must come to Dublin :)

Under discussion is where else is also good to go, probably Copenhagen and Berlin (anyway I plan to go to Berlin for secret reasons on the 22nd of May) You may watch above the funny videos they did in order to advertise the new album (which will be out exactly on the 3th of March, the national holiday of my country) Can you count the coincidences?

ps: I forgot to mention that this will be my first Caves gig after being 14 years devoted fan!

Наскоро разбрах, че съм готик

Да, изключително много се изненадах като го разбрах, но това е положението. Ас съм готик! Винаги съм мислила, че готик е стил в архитектурата и никога не съм разбирала що е то готик музика? Понеже The Cure ще ни гостуват в Хамбург и се зачетох в гугъл за тях и от там прочетох, че не само те ами и половината представители на готик музиката са ми сред любимите, нищо че почти нищо общо не намирам в тях! И така аз прекарах една готик нова година, на един готик кораб сред надрусани готик немци и слушах готик-техно, което ми писна на втория час. Облякох във една готик черна рокля подарък за коледата от моя готик приятел К. напраавена от една готик Берлинска дизайнерка, направо като гледам ще е една готик година, да ви е честита :)

~~~
recently I understood that my style is gothic! the rest is only viagra!
Happy New (Gothic) Ear as agni would say :)

mood II

Тъй като смених системата и викам я да сменя малко и обстановката, картинката е стара изпълнена с малко носталгия по една минала разходка с мама в Берлин, нали утре отивам. Ще ходя на перформанс на Александър Хаке и Даниеле де Пичиото, ето линкче към преглед на събитието (на немски) и на английски. Вълнувам се понеже много обичам Берлин! прекрасен, а и не мога да не се сетя за "Берлин, Берлин, обичам те сега. В един шинел изтъркан, чакаш своята душа...." (RIP Воев)

Понеже с мен ще бъде Росито, мисля да се шматнем и да подновя колекцията си с берлински снимки! а и мама също пребивава там сега тъй, че ще имам подходящи модели :)

обич: Зл.
~~~~~~~~
Well, I was told that some people are passing around so I can't ignore them and I'll try to make some short descriptions in English as well.

Some time ago Elyo had the idea to post some desktop pictures, that is my second round! The picture is from a wonderful walk with my mother two years ago in Berlin, where I go tomorrow! I plan to see the following performance by Danielle de Picciotto and Alexander Hacke (short description in german and in english)

My trip to Berlin will be with a friend whose name is Rositsa (wonderful bulgarian name) and I plan to roam around and refresh my photo collection from Berlin, this is not a promise!

ENjoy!

Рила ми е Мила!!!

Пак за Рила, като го видях тоз банер и се сетих за съня ми и ми стана пак едно тъжно... Моля помогнете, аз не знам как мога точно да помогна... повечето от вас знам са с мен, как кажете ми!!!

Курбан III

за трети път, на същото място! тези от вас които не могат да споделят чаша вино с мен, дано поне се сетят да изпият една за мое здраве! Благодаря!

Einsturzende Neubauten пак!

Излезе нов албум! прекрасен. Наистина. Искам да ви накарам да го чуете, но знам, че насила хубост не става. за това само на бързо пускам линкче към една от песните (много хубава) WeilWeilWeil! и към официалния сайт на албума AWO!

Kali-akra action-reaction

С малко носталгия по морето и прекрасните дни които имах.

Роза

Преди няколко години от факултета няколкоо ентусиазирани студенти ме зарибиха да правим градинка, и аз нали си падам цветолюб и се вдъхнових, направих една градинка която не знам дали още съществува. На есента с помоща на моите обични колеги: Сметльо, Кики и Боан посадихме розички, май бяха 8 не помня, от тях докато завърших останаха само две, и наскоро се сетих, че ги помолих да ми снимат, и те снимали тази. Не знам коя от двете е. сигурно трябва да кажа и че едната дупка я изкопа Виктор :) това е нашта розичка която не съм вийждала от точно две години и 8 дена!

Джако Василев

Преди време Елю беше направила предложение за различни картинки от десктопско (тук), а аз понеже не ползвам много десктоп сложих това (Помните ли?), че се сетих за един прекрасен Фотограф на име Джако Василев. Намерих го по интернета (сиреч google) и си турвам ето тазни снимка! Не обичам гъски, но все пак са симпатични (понякога). А емакс-а ще го настройвам когато имам достатъчно нерви, нещо ме ядоса напоследък с настройките!

Приятен ден!

Пак за Кир Спитама

Да, да, знам много време мина и я бях захвърлила таз книга, но от две седмици усилено чета и види му се края вече. Както и да е, постоянно попадам на разни мъдрости, но рядко се сещам да си ги препиша а тук поне някой друг чете колко наивно смятам написаните думички за мъдри...

"..., това, което сме, рядко отговаря на онова, което искаме да бъдем, а онова, което искаме да бъдем, обикновено не ни е дадено или се променя с времето"

Segmentation Violation

Случвало ли ви се е по цял ден? Е, на мен днес ми се случи, само мън мън и никаква концетрация! За това сега отивам да се острижа (току виж късо) и да поотпусна малко!

Париж, Обичам те!

Колко банално, но самият факт. чудя се що за идиот трябва да си да идеш и да не се влюбиш в Париж. На пук на всички туристи и съветници аз вървях срещу течението. Обикалях по малки улички, но града си беше инат. Постоянно завършвах на места с туристи и мнооого популярни. Плачеше ми се докато се смеех и ми се смееше докато плаках. Доста самотна разходка беше в съшност. Аз с мп3 песнички. Бари Адамсон и неговата черна любов



Запознах се с един много луд и прекрасен Фил! Познавам го от форума на neubauten. Приятни срещи, но все за кратко. голям бизнесмен. Именно той ме светна да отида до един бар където имаше представление на отчаян младеж (отчаян от любовта и живота) от Австралия. Бара беше супер, моите колеги не бяха супер. Много се напиха (тъпите му шведи) и само викаха и крякаха. майната им! Именно там трябваше да бъде и друг подръжник на neubauten но аз нали си падам сляпа и не го разпознах, той ми се ядоса после че сме били на едно и също място пък аз не съм се обадила... майната му и на него!

Ще подредя малко снимки.

Какво сънувах

Нали снощи си пожелах планини да сънувам и познайте? Сънувах Рила. Обаче се събудих разплакана защото сънувах едни хотели на Мусала от която (забележете) се виждаше Рилския! Не беше Мальовица, а Мусала със сигурност. Но защо разплакана... защото намерих около Рилския сигурно сотици хотели и даже успях и да си помнисля "О, Благодаря ти боже че не са толкова грози" Представяте ли си? И тази мисъл тотално ме сбърка. Гледам манастира и си мисля: "Кога ли ще го съборят?" О колко потресаващо само!

Това ще го постна след 12, че баба ми е казала че лоши сънища разказани преди 12 се сбъдват. Брррр От друга страна са ми казвали, че като плачеш на сън е хубаво!

А когато видях манастира за първи път (и последен за сега) той беше в ден за профилактика. Не помя разказвала ли съм тук. Слагам малко снимки от тогава

Един трудов ден

Колко дълъг ден само, ужасяващо! И още дълго ще продължи. Понякога си припомням думите на батко "качествената почивка е част от качествената работа" но време няма за почивка. Чакам тотално да полудея и тогава ще положа морна глава на възглавницата и ще сънувам. Какво ли? Ами пожелавам си да са планински върхове, изгреви и залези. Най-много ми се иска Водния Чал да сънувам. zzzzzzzzzzzz

My Flowers!

Едно малко пост-че след дълго отсъствие, предназначено за една англоезичница!****

So kristbaum I spend a month on a vacation and somebody needed to take care of my beloved flowers. The best choice was a friend who lives the next street who in fact was the one who give them to me two years ago when I moved to Hamburg...
I was told and I believe it that talking to your flowers make them feel better. And that's what I do! And I believe that I hear their thoughts also!



This is a general view of them! It would be bad to compare them but I think I love most my ceropegia



She came back in euphoria, happy because she saw her exhausted old mother. She claims that this visit inspired a new live in her mother and she is now much better than when she went. She also told me that she has fallen in love but that is too personally to be told ;)



This is my temenujka! I found her in the flat when I moved in. I don't like temenujki and I didn't water her but she stubborn started blooming. And I slowly started to like her. And now she is crazy. Crazy because she is giving her power only to blossoms and the leaves are so weak!!! She told me that she prefers the view from our window





And my deco onion! He came very angry. He was really angry to me. I couldn't pick them up from the flat of my friend for a week and he went to vacation. And he was so thirsty. All his leaves were gone but I am not worried. He'll recover. He was cross with me and didn't talk much. Only shouting "How you dare!!!"



And the brothers without name. The were in very good shape too. But I disturbed their happiness and separated them. They were crying! But that's life!



This is my Christ crown!



He is usually growing veeery slowly but blooming. And now he came back with may be twice size than 5 weeks ago. He was not very happy on dry I put them but he forgive me fast. He told me that the visit made him inspired to have children and now a baby Christ crown is growing.



And last but not least my angel tube.



He had only two leaves when I sent him but now he has so many. Seems that the dry was not very desperate as the onion claims. He is the first to cry for water usually but this time he was in very good shape too. He told me that dirk took very good care for them and he became friend with one of his plants and he is looking forward the next summer to visit him again. Now they will communicate only via telepathy.



ENjoy (;

Йохана и едно око

Така става когато не ти е ясна идеята. Модела на котката е на К. Окото го снимах преди седмица две щото гледах един филм който секазваше ОКО.

От Мальовица

Не беше толкова отдавна, но така ме стяга сърчицето когато мисля за прекрасното пътешествие в Рила през Лятото на 2002(или и 3та?)... Беше прекрасно изморително и вдъхновяващо. Луни и светлини, върхове и реки. Нямах бутилка с вода, пиех направо от езерата и изворите. Ядях предимно мюсли (от тогава не съм кусвала) и за десерт бадеми с мед. Не пушех цигари и в ушите ми беше " I feel lucky..." на Morphine. Понабрах гръмотевици и градушка каквито само там съм виждала (и от тогава ме е страх от такива). Бях бавна като слоница защото много ме боляха колената. Възмутх се защо няма път нагоре от Мусала понеже не ми се слизаше, а катереше. Срещнах изгрева на 11ти Август (деня на затъмнението преди 8 години) от 2925.4 м надморска височина. Накрая ме оставиха сама да слизам пътя Купените-х. Мальовица. Беше слънчево и имаше други слизащи слоници. От Мальовица исках да се свържа с милите ми родители и най-скъпия ми Брат (не успях, помня, че беше много лоша връзката и малко ми се скараха после, че се уплашили за мен). Погледнах бездната и се сковах. Не исках да си тръгвам.

Поредната Идиотщина!

Попаднах случайно, а преди години колко му се смях на това, дано и вие ГЛЕДАЙ!

Mood!

Допадна ми идеята на Елю и понеже на мен десктопа ми рядко се показва решавам да туря моя любим Емакс :) на мен той ми следи настроението, а картинките ги сменям мнооооого рядко просто защото рядко попадам на десктопа :)

Една игра

Това ми го прати Кики и понеже е симпатично решавам да го споделя :)

Натисни ТУК

О, първи юни е денят на детето ....

Ех Маргарита, толкова ти благодаря за милата оранжева песничка, поздравявам всички оранжеви същества за прекрасният ден ....

Слушай...

Вдъхновение, две!

От къде се взе не знам, защото идеята ми е в главата от както завърших това на Щинъ. Някакси ми се криеше мерака, но като се появи и ми поникнаха пришки на пръстите от плетене. Това сега е на Сашка, дано е на университет днес, че да не го види, довечера е церемонията по връчването!

следобедно, слънчево, неделно

Седим си с Калинчето и пием кафе, аз се намотвам да излезем в хубавия ден. Докато изчакваме Зафирчо аз и (на нея) давам книжката. След часове седим размазани от приказки, пуканки, слънце и приятност. Полянката е весела пълна с падащи и боси хлапета. Аз случайно мервам книжката и зачитам:

"Вдън горите Тилилейски беше пусто и велико. Прости ми, прощавай, не мога. Мама развърза алената си престилка, направи от нея люлка-полюлейка, завърза я за нисък клон. Не мога, прости ми, не искам. Монотонно редеше песен без мелодия, повтаряше и повтаряше думите в тихо изстъпление. До нея стоеше старче и подсмърчаше, старчето трепереше цялото, време е, изрече пискливо то, мама позеленя от ужас. Подбели очи, опъна ръце право нагоре, вцепени се. Старчето продължи да хленчи, спасявай другите, другите спасявай, започна да я блъска с юмруци, все по-грубо, трябваше да я изкара от вцепенението. Тя най-сетне свали ръце, улови с тях главата си, стисна клепки и слепешката хукна през гората. Блъскаше се в стволовете на дърветата, отначало случайно, сетне с всички сили. Старецът се заклатушка след нея, спъваше се и тресеше глава. Отиваха да настигнат останалите бежанци.

Останах сама, самотна и подивяла от ужас.

Минаваха дни и нощи. Повоят ме стягаше през пелената, по ръцете и краката ми

мравучкаха тръпки, от дългото лежане по гръб кожата на врата ми се охлузи, изпитвах и вълчи глад. Вечер виждах светлините на гората, димяха синкави сияния, бяха изгнилите хралупи на някои дървета, високо в клоните светеха очите на нощни пилета.

Една привечер по отсрещния баир заслиза старец с дълга млечнобяла брада, в рамото му се беше вкопчил бухал. Откъде се взе така изведнаж, целият от хлорофил и светлина, сякаш беше дърво сред дървететата, само че можеше да ходи. Прекоси поляната, наметалото му потъмня от росата. Застана над люлката, втренчи през мене бели-избелели гледци, някак си долових мисълта му аз не съм твоята съдба, твоята съдба се казва Хрисула; демек, той нищо не можел да направи, не беше за вярване, но без да обръща внимание на протестните ми крясъци, продължи направо през храсталаците, изгуби се в разсъмването като сянка. Появи се човек и си отиде. И самотата стана толкова страховита, та нямаше как да не позная, че това е тя, лежах в люлката си, гледах небето и умирах от безкрайна космическа самота,

едно пеленаче да съзнава, че умира, Боже Господи, не всякога е за разбиране Божествения ти замисъл,

обаче, не се учудих на чувството си за безкрайност, усещанията ми бяха могъщи, кристално ясни и пълни. Погледнах надолу и видях собствената си люлка с малкото отпуснато телце в нея, горкото сгърчено изоставено телце, съжалих го с всичката жалост на света. Издигах се все по-нагоре, с изумление и щастлива покруса откривах колко широко се разпростирам над Странджа, виждах всичките й пътеки наведнаж, огъваха се и лъкатушеха като лунни змии, тук-там светлееха бели извори, в индиговия мрак проблясваха като въглени очите на стаени чакали, в дълбоките треви спяха елени и рогата им сияеха като царски корони,

виждах всичко това наведнаж, въпреки че очите на посинялото отпуснато телце в люлката бяха стиснати до пълна слепота. Тогава не знаех, че душата е виждаща от самосебе си, не беше възможно да го зная в тази несъзнателна възраст,в която единствено усещанията са така витални, обаче няма лъжа,

душата ми виждаше от самосебе си;

всичко продължи само миг, отново се напълних със себе си: гладна бях, жадна и жива, загърчих се в колики, заскимтях, замятах се в теснотията на люлката, накрая заспах от изтощение; залюля ме могъщото успокояващо присъствие на нещо, което заприижда от всички посоки, когато отворих очи след време, то пак си беше наоколо, навсякъде,

беше Великият Космически Майчин инстинкт.

Усетих се приласкана. От всички посоки. Въпреки това, прималяваше ми от глад и простенах. Килнах глава назад и видях светлите очи на мама. Изобщо не се учудих. Тя се наведе над мене, усетих познатия дъх на мляко и впих уста в твърдата бозка, която търсеше лицето ми. Засуках лакомо, давех се, по бузите ми течаха капки; когато уригнах преситено, небето вече просветляваше, треперливата светлина ме накара да присвия очи, през полуспуснати клетки погледнах мама и видях, че тя е кошута. Беше едра, сура и спокойна. Гледаше ме с човешки очи и тогава

аз се усмихнах насреща й."

Останалото оставих на тях, нека сами се насладят. И без друго бях без очила и запъвах и обърквах тук-там. Оставям и на вас удоволствието. Потърсете и се насладете.

Тук има откъсчета.


Лежанката приключи с пристигането на развълнуваната Саша.

Blixa & Company

Падам си по neubauten обаче... никога от 10те години в които им фенствам не съм изпадала в такава истерия. Изгледах един документален филм за тях и честно ви казвам, вече три дни сънувам Бликса и ко. И в такива откровения изпадат във въпросния филм, че за пореден път ми се прииска да съм се родила в друго време. Не мога да се сетя за нещо съвременно което да е подобна мания, сякъш с падането на стената се е загубил ентусиазма на повечето творци.
Друг факт който не мога да избегна е: не се сещам за един германец който да е във възторг от музика им... Не мога точно да разбера защо, но в повечето случаи ми отоварят: "А да, знам ги" и толкоз. От друга страна те имат почитатели от единия до другия край на света, от видяното разбирам че в Япония са особено уважавани.
Поставените видеота представят:
"Магистрала" от началото, когато аз не съм много сигурна, че ако ги видя ще зафенствам но със сигурност ще бъда покъртена (каквато съм сега)

Интерим която им е в по-човечния период и ми е една от любимите.

И накрая най-прекрасната любовна песен на всички времена Stella Maris
Ще се опитам да живея нормално след видяното, но не обещавам колко ще успея.