Иска ми се да спретна един лист със неща от изминалта година. нещо като равносметка. Сериозна година си беше но за това за което ми стигат силите е да оформя книжник за тази година:

* История на Българският народ том 4: 1944-2007 от Стефан Цанев. Тази беше най-тежката от всичките книги, нещо като филм на ужасите в който за жалост и ние сме косвени участници. Много пъти ме докара до шок, гадене, сълзи... но стисках зъби и дочетох.

* Идиот от Достоевски - остана в сърцето ми, а вярвам и в сърцата на хората с невероятният образ на княз Мишкин.

* Сидхарта от Хесе - първата и все още единствена книга която успявам да завърша от този автор. Макар и много чувствен, дълбок и колкото и да ми харесва някак трудно върви но това е май за всеки. И все пак, прекрасен разказ за мъдростта която търся в себе си.

* Пътят от Кормак Макарти - малко думи ми идват на ум за тази книга колкото и да ми хареса. Искам да я прочета някой ден в оригинал. Подозирам че в превода загубих.

* Ангелски езици от Дмитри Денев - поетична, силни думи, силни герои за силни времена. Малко разочароващ край, но оставя в мен дълбок спомен за реалистичния разказ за онова време, което всеки избягва да опише.

* Уникат, книга със сто края от Милорад Павич - много Павичовска, с много чуденки, усмивки и заразна мечтателсност.

* Няма място за старите кучета от Кормак Макарти - макар и изпълнена с картини от филма, който дълбоко ме трогна и ми е сред най-лщбимите, съм изключително изненадана от насладата която изпитвам четейки тази книга изпълнена със сурова жестокост и кръв.

* Майстора и Маргарита от Булгаков - БЕЗ ДУМИ. Дори и не смея да споделя усещанията за да не им придам по-малко важност. просто зашеметяваща.

* Странният случай на Доктор Джекил и мистър Хайд от Роберт Луи Стивънсън - шантава работа.

* Кланица 5 от Вонегът- мисля да ми е последната за тази година. страница 48 за сега.

имам усещането че пропускам някой важна книга, но коя ли е не знам. Нека така да е, със сигурност не тъне в забрава, просто следата и е някъде в океана от мисли които горе изброените бушуват

***

This year was kind of important for me. I wonder if there is a year in out life which is unimportant... However, I wish I do a list evaluating the achieved and the impressions... but this is little scary and I am not sure if ti will bring me peace. Instead I will make a list of the books I finished this year, or at least I will try to summarise the most important out of the:

* History of the Bulgarian People 4th book 1944-2007 by Stefan Tsanev - a very dark and strong, heavy, brutal, realistic story of the darkest ages of my people. Unfortunately it s our history, and we have to live the consequences.

* Idiot by Dostoyevski - Mishkin remains in my heart with his endless goodness and as an example of why and how the people are. Always grateful for the emotions this author triggers in me

* Sidhtartha by Herman Hesse - the first and only book I have finished by Hesse, no matter how hard I have tried. He is famous for that that the words floow is difficult. But here, it left a very sharp trace in my heart about wisdom and the definition of it

* The Road by Cormac Maccarthy - devastating story of the end of the world, but full of beginnings: the beginning of love and beginning of humanity. Plan to read the book in original. I sense I lost a lot in the translation

* Angels' thongs by Dmitri Dinev - the author is a bulgarian emigrant in Austria, the book is written in German and then translated in bulgarian. It tells the story of two families with different backgrounds starting from pre- WW2 times and ending in nowadays. Very poetic and strong but little disappointing ending.

* Unique Item, a book with one hundred endings by Milorad Pavic - as ususally little crazy, little dreamy, little naive but still very sharp trace in my heart about life's meaning of a dream

* No Country for Old Man by Cormac Maccarthy - still very surprised how I am able to enjoy such dark, bloody, brutal and cruel words and story. Although having the pictures from the film, I am full of satisfaction and no regret about the book

* The Master and Margaret by Bulgakov - the first and only book I have read twice and still stunning, lovely, wonderful. Nothing else to add. Book in my top 3 list of all times

* The Strange Case of Doctor Jekyll and Mister Hide by Setevenson - crazy, no?

* Slaughterhouse 5 by Kurt Vonnegut - planning to finish the year with this book, currently on page 48

I have the feeling I am missing an important piece in this list but I leave it as it is

Тия дни II....

Държа се лошо и с малкото хора, които са покрай мен, препрочитам майстора и маргарита и записвам всеки герой от многото имена. ако успея да я препрочета, ще ми е първата книга която прочитам два пъти освен малкият принц която съм чела и без друго 100 пъти и едва ли ще я размина с някоя книга.

Днес- чай от маточина и невен, Boards of Canada+Nurse With Wound+Eskimo+Welder

Събота си мислих да ходя на перформанс в Брюксел, повече инфо ТУК.

Expanding energy - Davis Freeman / Random Scream - Kaaitheater from Cultube on Vimeo.

Lately, I behave bad with the few people I communicate with, spend my evenings doing some things, reading the Master and Margaret, if I finish i,t it will be my first book I ever read twice, besides the little prince, which I read 100 times and is anyhow unbeatable :)

My background- Boards of Canada+Nurse With Wound+Eskim0+Welder

For this Saturday I am considering Brussels with the event from the video, more info of the performance HERE

The firegirl Irene

Something like a year ago, one of the first things I remember about Irene is that her second name translates to Fire.... I do not speak spanish, she does not speak bulgarian, nor english. We managed to communicate in Germano-human language. She left back to warm fire Spain. I gave her a memory from me :)

Autumn poetry

Поезията- винаги не разбрана, в редките салучаи когато нещо ме улучи право в сърцето. Поезията стига до мен чрез песни и рецитали, театри или друга експересивна форма. На мен може би въображението ми е слабо за да мога да вникна четейки. И понеже съм така затворена към музите хората рядко споделят с мен. Но днес, като знак от горе пристигнаха три прекрасни поеми, улучиха точно! Споделям едната:

oбява

Загубила съм си посоките.

скъпи крадци на табелки,

моля,

върнете ми поне тази,

на която пише

„Авариен изход”.

Бояна Петкова

И понеже не съм споделяла отдавна родопските ми ти злата.....

"като дошли извънземните на земята и казали:

- Къде е Дельо?"

Благодаря ти Петьо за веселата смяна!

Stranger than kindness

Продължавам все така екзистенциялната криза, или кризата на 30-те. Само дето не съм на 30, и какво ме мъчи толкова не разбирам. Чета хубави книги, по много. Току що завърших Пътят на Кормак Маккарти, или The Road. Излезе и филм с музиката на Кейв, аз от там научих. Обещах си някой ден, когато спра да ползвам английски за всичко, да я прочета в оригинал. Разтърсваща история, последните редове прочетох със сълзи на очите (но това е без значение при условие, че тази година май не съм похващала книга която да не ми въздейства) в контролната зала на един от експериментите към големия адронен колайдер (мхм). Филма не знам дали искам да гледам, книжката и въображението са ми достатъчно. Представям си го малко като хорър- Алберто каза "watchable". Интересни са тези смени. Стоиш пред 5 монитора, включително и собствения ти лаптоп. Гледаш едни разпределения, които са много важни за набирането на данни, нали божата частица гоним- трябва ни качество. Попаднах на забавен екип- аз, французойка, немец, испанец и руснак. Голям смях падна снощи. Днес е по-тихо в залата. Донесох шоколад, заради това ще е..... сърбят ме ръцете, плете ми се, но нямам кука и конци.... Ще чакам.....

I have almost lost myself, in the big world of cern and the large hadron collider. Here I am in front of 5 monitors, including this one of my own laptop. I have to monitor something like 5000000 distributions in order to spot a problem around the data taking. We are after the god particle after all, we have to obtain a good sample :)) On my first shift I finished The Road, I promised myself, I will read this book one more time in Enlish, one day when this language is not my language of obsession, even my dreams lately.... Eventually I am bored at 2 am, waiting for beam from the god-accelerator. I am impatient to knit, or sew, or whatever, can't wait to hold the inspiration again. But I have no tools here, when I am back to beautiful Belgium, I will have all the time and tools I need.

Голяма идиотщина!!!

На Беглика

ни е най-добре :) Дай боже Беглика всеки му!

Чакам

Вчера докато чаках техника да дойде и да ми оправи интернета, си изплетох опаковка за моето 16G спасение :)

End 61

I just post one of the hundred edns of the "Unique item" book by Milorad Pavic. It is not neccessary my choice of the end of the book though... I just like the meaning, I will try to make a rough translation here:

"Do you know what is this egg, the egg yolk is the dream while the egg white is the reality. The dream is fed with our reality until it is strong enough to break the shell and fly away."


"- Скъпи госпидин старши следовател, знаете ли вие какво е това яйце? Жълтъкът е сънят, а белтъкът явето. Сънят се храни с нашето яве и когато заякне достатъчно, счупва черупката и отлита."

Diary

Singing- Molih ta maicho, Sos ma karash maychinko, Chichovite konye, Shari moma sharen chorap; playing darbuka- not any more since the neightbours complained; cinema- Harry Potter in 3D; books- Unique Item by Milorad Pavic; traveling- Hamburg; looking forward- the future is bright; drinking- salvia tea since I am getting sick in this bloody winter; working- without passion; feeling- contemplative; going to- Bulgaria on the 6th of August; impatient for- Beglika Free Fest; dreaming- heavily and distracted non sense dreams; sharing-

"Законът за мен, а Пирин за "Юлен"

Кой знае дали вършат работа тези петиции, но поне не костват нищо! Моля последвайте...

http://forthenature.org/petitions/16

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/06/1119104_ekoprotest_sreshtu_kazusajulen_protivopostavi/

Наскоро....

"Сидхарта" от Хесе и "Идиот" от Достоевски. Зачетох Идиот на 2рата седмица от пристигането ми в новия град. Четох интензивно докато не ми останаха Ч70 странички. И от месец и половина-два не съм чела. Ще я свърша, знам. Така се получи и с братята Карамазови. Много ми въздействат и двете и може би чакам момента в който съзнанието ми ще се разтвори и поеме могъществото на тази книга. Помежду прочетох и една книжка с мисли, подарък от мама за Коледа. След това зачетох индийската повест "Сидхарта" от Херман Хесе. Тук изобилства от мисли. Чета бавно. Намирам поука във всеки параграф, преписвам ли преписвам в тефтерчето. И се чудя, кога ли ще настъпи моята самсара. Измислих термин, "ЗЗК- закон за запазване на кармата", напълно изпитан закон потвърден и от живота и от книгата. Само не трябва да се фокусирам прекалено много да не пропусна нещо важно. Скоро снимки от дъждовен Балчик.

"Благодаря ти, благодетелни човече- каза Сидхарта, когато слезе на другия бряг.- Нямам какво да ти подаря, нито с какво да ти платя. Аз съм човек без родина , брамински син и самана.

- Разбрах- каза лодкаря,- и не съм очаквал нито подарък, нито да ми плающаш. Друг път ще ми дадеш подаръка.

- Вярваш ли?- попита Сидхарта весело.

- Разбира се. И на ме научи реката: всичко се връща! И ти, самана, ще се върнеш. А сега, сбогом! Нека приятелството ти бъде моя награда. Спомни си за мен, когато принасяш жертви на боговете!"

"Бавно цъфтеше, бавно узряваше в Сидхарта прозрението какво всъщност е мъдростта, каква е целта на дългото и търсене. Тя не беше друго, готовността на душата, способността, тайнственото изкуство във всеки миг от живота да се чувства и вдиша мисълта за единството. Бавно разцъфваше това в него, отразяваше се върху старческото и детско лице на Васудева: хармония, познание за вечното съвършенство на света, усмивка, единство."

***

When I moved in the new city I started reading Idiot by Dostoevsky. It swallow me quickly, I liked it very much but it was going too deep inside me, acting like an invisible trigger on my confused emotions and feelings in the late time. I have now only ~70 pages left. I will finish it. Indeed I can not avoid thinking of 3 years ago when I finished my first book by Dostoevsky, "Brothers Karamazov". It had again a huge time gap before finishing the last couple of hundred killer pages. Back then I fall sick. Who knows if it was just a coincidence or reality that the book really swallowed all my previous visions about life and made a limit which I haven't yet reached with any other good book. Meanwhile I read a small book full of sentences, present from my mother and I started "Siddhartha" by Herman Hesse. Incredible book, only 120 pages, but the books takes its time. I re-read pages, chapters, paragraphs and enjoy it very much. I developed a new term in life: Karma conservation Law which the book reminds, I can not avoid searching for the signs and paths in these confusing, emotional, scattered and empty days. To be continued with pictures from rainy Balchik.

"I thank you, my benefactor," spoke Siddhartha, disembarking on the other
side of the river. "I have no gift I could give you for your
hospitality, my dear, and also no payment for your work. I am a man
without a home, a son of a Brahman and a Samana."

"I did see it," spoke the ferryman, "and I haven't expected any payment
from you and no gift which would be the custom for guests to bear. You
will give me the gift another time."

"Do you think so?" asked Siddhartha amusedly.

"Surely. This too, I have learned from the river: everything is coming
back! You too, Samana, will come back. Now farewell! Let your
friendship be my reward. Commemorate me, when you'll make offerings to
the gods."

"Slowly blossomed, slowly ripened in Siddhartha the realisation, the
knowledge, what wisdom actually was, what the goal of his long search
was. It was nothing but a readiness of the soul, an ability, a secret
art, to think every moment, while living his life, the thought of
oneness, to be able to feel and inhale the oneness. Slowly this
blossomed in him, was shining back at him from Vasudeva's old, childlike
face: harmony, knowledge of the eternal perfection of the world,
smiling, oneness."

translation from http://www.online-literature.com/hesse/siddhartha/5/

G-Spot Tornado

Хитът на лятото!

The hit of the summer!

2ри Юни

Плътно до своето рамо си ти,

златни нашивки и голи гърди.

С камшик дирижираш грозни деца,

със стиснати зъби те пеят сега:

Ние сме болен продукт

на своето време и вашия труд.

Градски устроени празни съдби,

със смъкнати гащи, навели глави.

От срам.

Човек със анцунг грухти през града,

с дебел пръст ме сочи на свойта свиня

и те любезно на смърт ме осъждат,

а своето семе в "Москвича" развъждат.

Аз съм едно малко перде

и ти, ако искаш, ела да сме две.

Така на прозореца ще стоим закачени,

за да закрием всички вътрешни проблеми.

Ленски и Болев останаха само на камък,

славеят на Славейков паниран е по-сладък,

а ваш'то сърце се разтваря в чиния

за "сръбско", "хеви метъл" и гроздова ракия.

These days....

"Let us chat together a moment, my friend. There are still several hours until down, and I have the whole day to sleep"

I decided to post it here... I wrote this invitation with one of the most precious deep part of my heart.... and I do wish that you come there!!! Find below my invitation!

People!!!!!

I am having a birthday, and I will make the traditional zlackline birthday party in the park, no tea since it will get cold until I come, BUT this year we have couple of improvements:

* 3 Kilos of Belgian chcolate! Super freaky :: the first reason I am still alive after I left!
* 7 bottles of Bulgarian white wine :: the second reason I am alive, I found the bg shop in Antwerp, with all kind of lyutenica, white whine, moreni, muri, semki, rakia and all that you can imagine :))
* My very own slackline so Aziz is free to come as simply as guest :) Of course his slackline is welcome too :) :: My third reason I am alive!!!
* 4 kilos of pears aka krushi :)
* Darbuka
* A workshop on: climbing trees, Cigansko kolelo, making "bridge" from above and standing up again, svornato horo in 9/8 beats dance, holding hands together and being very happy!!!

all of you are super welcome on the traditional meadow from the past three years on the Saturday, 16:00 7th of May, 2011, Wohlerspark, Hamburg, behind the church near my lovely old place.

Bring: blankets, comfortable shoes, chess, ball, all kind of gadgets and tools which are appropriate for open air amusemen and in general all kind of things which are not listed above and will make you feel great celebrating with met!

My german number is valid, so please call me there. To those of you who deleted and thought you will never ever need this number:
+49 xxx

My plan is to continue the night with some electro beats somewhere, will it be frappant, will be the pudel, will it be hafenklang, will be decided on the go! But as usually improvisation is a master of every plan, so it all will get clear on the day 7th.

If the weather decides to be a bastard, I will celebrate somewhere in the evening in the common bars with Jagi aka Kickers, not yet sure where!!!! But you will be updated via email If no update comes from me, I will be expecting YOU in the park even if it is raining... die hard :))

lets rock!!!
love
zl.

pssst:
forward the mail to the forgotten one! not my fault, is the time of the year!!!

googlemaps, come exactly where the little rectangle with wohlerspark is written!
http://maps.google.com/?ie=UTF8&ll=53.558401,9.953442&spn=0.0021,0.005681&t=h&z=18

Zlacklife

One day I will be as good as these guys...

Otherwise, the weekend was like this: So many kids, impossible to take over the slackline!!!

Dancing, singing, playing the darbuka and walking on the slack line at the same time when free of course!!!

Let it be spring and good friends who loves you! Let it be bless everywhere, and also Easter weekends every week :))

Eastern Traditions during Easter

one kilo of wax, tones of inspiration mixed with two bottles of Traminer white wine, wine leaves surmi, spring salad (and no rakia) good mood, funny jokes, laughter and the right people!! what else??

Соньо, ти мой соньо!

Соньо, ти мой соньо,

ти мой душманино,

какво ти мен стори

на ден на пладнина,

та не видех, соньо,

любе каде фана.

Another beautiful song from the Rhodopi mountains, goose-skin-maker...