2ри Юни

Плътно до своето рамо си ти,

златни нашивки и голи гърди.

С камшик дирижираш грозни деца,

със стиснати зъби те пеят сега:

Ние сме болен продукт

на своето време и вашия труд.

Градски устроени празни съдби,

със смъкнати гащи, навели глави.

От срам.

Човек със анцунг грухти през града,

с дебел пръст ме сочи на свойта свиня

и те любезно на смърт ме осъждат,

а своето семе в "Москвича" развъждат.

Аз съм едно малко перде

и ти, ако искаш, ела да сме две.

Така на прозореца ще стоим закачени,

за да закрием всички вътрешни проблеми.

Ленски и Болев останаха само на камък,

славеят на Славейков паниран е по-сладък,

а ваш'то сърце се разтваря в чиния

за "сръбско", "хеви метъл" и гроздова ракия.

These days....

"Let us chat together a moment, my friend. There are still several hours until down, and I have the whole day to sleep"

I decided to post it here... I wrote this invitation with one of the most precious deep part of my heart.... and I do wish that you come there!!! Find below my invitation!

People!!!!!

I am having a birthday, and I will make the traditional zlackline birthday party in the park, no tea since it will get cold until I come, BUT this year we have couple of improvements:

* 3 Kilos of Belgian chcolate! Super freaky :: the first reason I am still alive after I left!
* 7 bottles of Bulgarian white wine :: the second reason I am alive, I found the bg shop in Antwerp, with all kind of lyutenica, white whine, moreni, muri, semki, rakia and all that you can imagine :))
* My very own slackline so Aziz is free to come as simply as guest :) Of course his slackline is welcome too :) :: My third reason I am alive!!!
* 4 kilos of pears aka krushi :)
* Darbuka
* A workshop on: climbing trees, Cigansko kolelo, making "bridge" from above and standing up again, svornato horo in 9/8 beats dance, holding hands together and being very happy!!!

all of you are super welcome on the traditional meadow from the past three years on the Saturday, 16:00 7th of May, 2011, Wohlerspark, Hamburg, behind the church near my lovely old place.

Bring: blankets, comfortable shoes, chess, ball, all kind of gadgets and tools which are appropriate for open air amusemen and in general all kind of things which are not listed above and will make you feel great celebrating with met!

My german number is valid, so please call me there. To those of you who deleted and thought you will never ever need this number:
+49 xxx

My plan is to continue the night with some electro beats somewhere, will it be frappant, will be the pudel, will it be hafenklang, will be decided on the go! But as usually improvisation is a master of every plan, so it all will get clear on the day 7th.

If the weather decides to be a bastard, I will celebrate somewhere in the evening in the common bars with Jagi aka Kickers, not yet sure where!!!! But you will be updated via email If no update comes from me, I will be expecting YOU in the park even if it is raining... die hard :))

lets rock!!!
love
zl.

pssst:
forward the mail to the forgotten one! not my fault, is the time of the year!!!

googlemaps, come exactly where the little rectangle with wohlerspark is written!
http://maps.google.com/?ie=UTF8&ll=53.558401,9.953442&spn=0.0021,0.005681&t=h&z=18

Zlacklife

One day I will be as good as these guys...

Otherwise, the weekend was like this: So many kids, impossible to take over the slackline!!!

Dancing, singing, playing the darbuka and walking on the slack line at the same time when free of course!!!

Let it be spring and good friends who loves you! Let it be bless everywhere, and also Easter weekends every week :))

Eastern Traditions during Easter

one kilo of wax, tones of inspiration mixed with two bottles of Traminer white wine, wine leaves surmi, spring salad (and no rakia) good mood, funny jokes, laughter and the right people!! what else??

Соньо, ти мой соньо!

Соньо, ти мой соньо,

ти мой душманино,

какво ти мен стори

на ден на пладнина,

та не видех, соньо,

любе каде фана.

Another beautiful song from the Rhodopi mountains, goose-skin-maker...

Antwerpen

Първо Кафе - My First Coffee

Хун Хуур Ту на живо - Huun Huur Tu Live

Absolute magic, smells like grass while listening the concert live!!!

Belgium

my future and my past....

Жак Превер!!!

Не съм особена почитателка на поезия, но преди 10тина години брат ми донесе у дома една книга "френски сюрреалисти" която адски ме впечатли. Помня много от шантавите стихотворения, но снощи спомена за Жак Превер и неговото "в моята стая" ме връхлетяха неудържимо и за това реших да споделя с вас очарованието си от тези поеми толкова години по късно!

*

I dont like poetry in general, but once I was a teenager, my brother brought home one book called "French Surrealists". there were plenty of poems I remembered and thrilled me, and like a ray of light last night I remembered the fabulous Jacques Prevert. I will post my favourite one in Bulgarian and French only, I couldn't find an english translation. The others came like a storm of memories and joy! Please share it with me :)

Dans ma maison

Dans ma maison vous viendrez
D'ailleurs ce n'est pas ma maison
Je ne sais pas à qui elle est
Je suis entré comme ça un jour
Il n'y avait personne
Seulement des piments rouges accrochés au mur blanc
Je suis resté longtemps dans cette maison
Personne n'est venu
Mais tous les jours et tous les jours
Je vous ai attendu

Je ne faisais rien
C'est-à-dire rien de sérieux
Quelque fois le matin
Je poussais des cris d'animaux
Je gueulais comme un âne
De toute mes forces
Et cela me faisait plaisir
Et puis je jouais avec mes pieds
C'est très intelligent les pieds
Ils vous emmènent très loin
Quand vous voulez aller très loin
Et puis quand vous ne voulez pas sortir
Ils restent là ils vous tiennent compagnie
Et quand il y a de la musique ils dansent
On ne peut pas danser sans eux
Il faut être bête comme l'homme l'est souvent
Pour dire des choses aussi bêtes
Que bête comme ses pied gai comme un pinson
Le pinson n'est pas gai
Il est seulement gai quand il est gai
Et triste quand il est triste ou ni gai ni triste
Est-ce qu'on sait ce que c'est un pinson
D'ailleurs il ne s'appelle pas réellement comme ça
C'est l'homme qui a appelé cet oiseau comme ça
Pinson pinson pinson pinson

Comme c'est curieux les noms
Martin Hugo de son prénom
Bonaparte Napoléon de son prénom
Pourquoi comme ça et pas comme ça
Un troupeau de Bonapartes passe dans le désert
L'empereur s'appelle Dromadaire
Il a un cheval caisse et des tiroirs de course
Au loin galope un homme qui n'a que trois prénoms
Il s'appelle Tim-Tam-Tom et n'a pas de grand nom
Un peu plus loin encore il y a n'importe quoi
Et puis qu'est-ce que ça peut faire tout ça

Dans ma maison tu viendras
Je pense à autre chose mais je ne pense qu'à ça
Et quand tu seras entrée dans ma maison
Tu enlèveras tous tes vêtements
Et tu resteras immobile nue debout avec ta bouche rouge
Comme les piments rouges pendus sur le mur blanc
Et puis tu te coucheras et je me coucherais près de toi
Voilà
Dans ma maison qui n'est pas ma maison tu viendras.

В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във

моята стая.

Казвам "моя", макар че

чия е, не зная.

Беше празна, когато

влязох тук един ден,

и нямаше друго

във нея освен

наниз чушки червени,

като малък пожар,

на стената отсреща,

белосана с вар.

Останах и вече

тука дълго живея

и всеки ден чакам

да дойдеш във нея.

Не правя нищо, тоест нищо сериозно,

сутрин издавам гласове на животни,

магарешки рев, кукуригане, лай,

и защо ли го правя, един дяволът знай,

но ми става приятно да играя така;

играя си също и със своите крака,

краката са всъщност мнго разумни,

с тях можеш да идеш много далече,

ако, разбира се, ти се иска да ходиш,

а когато пък искаш да стоиш у дома си,

те остават си с теб и ти правят компания

и измислят за теб безброй занимания,

чуят ли музика, краката танцуват,

как се танцува без крака? Въобще

човек трябва да бъде - както често и бива -

наистина тъп за да прави такива

ужасно тъпи човешки сравненеия,

като "тъп като крак" или пък "безгрижен

като врабче". Врабчето едва ли

е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур

само когато си няма грижи,

а когато си има, и то,

сто на сто,

е доста угрижено. Какво знаем за него?

То даже не се и нарича с туй име,

човекът решил е да го нарече

така точно и много любопитно е, че

ако дълго повтаряш тази дума "врабче",

тя губи смисъл. Въобще имената...

Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.

А не може ли иначе да бъде все пак:

"Керван бонапарти вървеше в пустинята."

"Дромедарий възлезе на пресийския трон."

"Императора пусна своя кон във галош."

Какво толкоз му има и звукът не е лош,

лошо е само, че след тях Тим-Там-Том

уж е с три имена, пък се движи пешком,

а това е ужасно опасен симптом,

защото след него върви Еди-кой си,

а подир Еди-кой си иде Еди-какво си

и всеки от тях във себе си носи,

колкото там да рева и да лая,

единствена мисъл

и таз мисъл е тая,

че ти ще доидеш във моята стая.

Ще дойдеш и дрехите си

ще хвълиш на стола

и пред мен ще застанеш

неподвижна и гола

във свойта невиждана

до днес красота,

ослепително бяла,

с червени уста,

по-червени от чушките

на стената отсреща,

и ръка аз към тебе

ще протегна гореща,

и двама ще легнем,

аз до теб, ти до мен ...

И туй само го мисля,

но знам, един ден

във тази моя -

не моя стая,

днес или утре,

ти ще дойдеш накрая!

Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

FOR YOU MY LOVE

I went to the bird market
And bought birds
For you my love

I went to the flower market
And bought flowers
For you my love

I went to the iron market
And bought chains
Heavy chains
For you my love

Then I went to the slave market
And looked for you
But I couldn’t find you
my love

източници*sources:

http://lapoesiequejaime.net/prevert.htm

http://www.slovo.bg/old/litforum/109/prevert.htm

http://emilaleksov.com/forum/viewtopic.php?t=78

http://www.toothsoup.com/blottingpaper/?p=1136

Time Material

It is time for me to leave Hamburg! The idea for a party has been growing in my head for about two years, originally I wanted to do it when I finished the PhD. But since the autumn and winter were a bit hectic I had no time to organise anything in this direction. And now since my time in Hamburg is finishing, I decided to finally do it. The party will be on 19.02 and the picture talks by itself. I am leaving Hamburg, and moving to Antwerp, Belgium. I will be working in the University for one of the experiments on the LHC. I am excited, and although scared, I am deeply convinced it is a good change. 5 years and a half in wonderful Hamburg it is time for me to go :) and it has to be celebrated! I'll be glad if you drop by :))

For The Forrest

There was a demonstration against the "protective" law for the Bulgarian forests. The people from forthenature.org announced that whoever is not able to attend is welcome to send picture 'with a relevant message" and we did these two... The sentence comes from a song of the neubauten, I saw them live last week in Paris, and during that concert I came with the idea to make the pictures with this message, If it is not clear why the sentence is relevant ask me :)

По повод демонстрацията за опазване на българската гора от вчера, направихме следните снимки в Париж. Посланието идва от една песен на neubauten и поне за мен има оргомна връзка.

Liesel Meminger

I finished the book called "The Book Thief". It is about a girl called Liesel Meminger who is only 9 years old when the WW2 starts. The action happens in nazi Germany and is very catchy novel. It doesn't let you leave the book for more than 6 hours. However, by the beginning of the book, I thought to myself "Ok the story is very well said but why those shallow characters and what it all will be about" In a way I knew the answer, it didn't surprise me by the end of the book. But it also grew so strong by the end, that (ok, this might be normal for me but I really was very touched by the story) It made me put it next to the books which changed my life. It tells nothing new on the moral side, at least not anything new for me but it brings all those stormy thoughts you have buried down in your subconscious right on the surface and makes you think about meaning of life and why do people behave so bad. Perhaps is also good to mention that I never had a hate or anger towards the Germans about the Jewish story, nor the WW2. I had an anger towards the human beings, I always thought that is by far a shame to the human beings (including me) rather than a single nation. May be those of you who read the book will find my post little confusing but this book, it truly brought some very positive and good thoughts in me and still it was talking about perhaps the worst thing that people experienced (WW2). Find and read it, it truly is a good book with good things to take home.

"Крадецът на книги" е книга на която попаднах в Хеликон случайно. Разказва се за едно дете, Лизел Мемингер, което е на на 9 години когато започва втората световна война. Грабна ме корицата също и резюмето. Започвайки я, си мислех, добре върви повествованието, но защо за бога такива повърхностни герои? И честно казано имах предчувствие. До самия край книгата далеч не ме изненада. През цялото време очаквах нещо ужасно от някой ужасен човек в книгата. Но ужасните от историята нямат лице в книгата. Книгата и героите са обикновени хорица които преживяват войната. През целите 500 страници книгата ставаше все по интересна макар и с "повърхностни" случки и накрая до такава степен ме развълнува, че в неделя когато я завърших трябваше да спра и да ида да видя някакви хора. Просто ме развълнува до такава степен, че прекарах неделя следобед и късно вечерта разплакана, оскърбена и натъжена и заедно с това изпълнена с оптимизъм и доброта. Естествено, че щом се говори за Втората Световна Война е тежка и замесва евреи, и винаги съм смятала че еврейския холокост е срам за човеците от колкото за една единствена нация. Особено след преживените 5 години в Германия немците са спечелили моето високо одобрение и уважение. И продължавам все така упорито да казвам, че тази история е срам за човеците, всички нас... Колко далеко може да стигне човешката злоба, омраза и лудост в едно... За жалост подобни неща все още се случват тук и там по света, но ние всички дружжно си казваме "пази боже" и продължаваме задъхания ден. Не съм сигурна къде е истината, трябва или не трябва да мислим за тези неща. Аз примерно не искам никога да ида да посетя било то Белене, било то Бухенвалд. Не живдам смисъл в това. Знам че е било ужасно, знам че надхвърля всяка моя фантазия за зло и ужас, но отивайки там аз му поставям граница и предпочитам да я няма... за да не си поставям тези граници и да си мисля че те са екстремуми в човешката история и освен това са безкрайни следователно недостижими. Предполагам звуча объркано, но гледам да съм внимателна, подозирам, че не сте я чели тази книжка и не желя да излагам откритно случките в нея. И все пак, пожелавам ви приятно четене, защото книгата наистина е приятна за четене, колкото и странно да е, дори е забавна.

Слънцето сутрин...

The sun, early in the morning..

It is nice to be nice

Yes, it is done!! Once and forever, I told to myself, never again a PhD, at least not in physics!!! Was not an easy task, and the satisfaction somehow comes later!!! It is 17 days behind me now but it is still difficult to appreciate it! And now, questions like those from the falling whale from the "Hitch Hiker's guide...", "Who am I?, What am I doing here? And What's my purpose in life?" appear and tear my head!! At least now I have no such a vast task to complete!! IT IS DONE!!! Thank you people for sharing my thoughts and being with me during this time! The thesis can be found here.... if you dare :) And is it a coincidence or a mark on the way, but once I published this post, my player started THIS SONG

Свърши се, веднъж и завинаги!!! Докато се свършваше, си помислих, "Никога повече докторат, не и по физика!!!". Не беше лесно и някак удовлетворението е много размито с времето. Бавно свиквам с мисълта, че се свърши!!! И сега се зачудвам, коя съм, що съм, за какво съществувам на този свят и за какво ми беше тоя зор?? Остава ми хубавото усещане, че не ми тежи нещо не свършено! Много благодаря на всички вас които минавате от тук и сте ме подкрепяли през всичките тези години!!! Тезата може да бъде видяна на ето този линк... ако смеете :) Странно ми е колко нивна съм била когато писах преди 4 години ето този пост :) И тъкмо довърших това съобщение и ето тази песен засвири!!!

Wonderland again!

Really rewarding vacations, full of emotions, a lot of hellos and very few (thanks God) Good byes and farewell. The few farewells I had were heavy, always with tears in my eyes. I love these people from the pictures! I am not really in the mood to say the whole story of the 4 weeks vacations, but shortly:

• Arrived in Varna on 12th of August, to more than 35 degrees with a direct flight from Hamburg where the temperature was ... 12 degrees
• Three days later on the 15th of August I had the annual party in the House
• A short trip north with my friends from Hamburg Juliana, Alberto and Oscar
• A trip to the Rodopi mountains where we went to a festival called "Beglika free fest"
• On the way we met with three pajaros coming with a car from France, friends of Alberto
• Continued the Rodopi trip to Tsepina fortress, established in the 4th century by the thracians, the last fortress from second Bulgaria to fall under the Ottomans, really a sacred and wonderful place
• A short and exciting trip to the Turkish black sea and Istanbul
• A trip back to Balchik, with chilling afternoons
• A trip to Burgas to visit granny and family
• A trip to Gabrovo to bring Vihra to her mother which I didn't expect to meet
• A flight back to Hamburg with a lot of tears in my eyes

Please listen THIS SONG and THIS SONG while watching THESE PICTURES

The Istanbul Cocuklari aka The children of Istanbul

And many pictures from all around!

За Бахура

За културата или Бахура! На къде отиват нещата не искам да съдя. Неприятно ми е да чета на вскъде "Гордея се с кирилица, Аспарух и Бахура". Замислям се често какво кара хора като Христо Явашев да не говорят майчиния си език. Велик човек, но бих ли могла да кажа аз "Гордея се с Христо Явашев". Чудейки се защо не го говори този пуст език, който спред мен още помни, днес поразрових мрежата и попаднах на това интервю впечатлена съм както винаги от гениала на този човек. Не намирам ясен отговор, но намирам поводи за догатки. Неделята ми премина в размисли над красивите му творби и този пуст въпрос, защо, защо, защо!!! Късно вечер си припомням една доста хубава певица, гордея ли се че съм Българка, и Българките ли са най-красивите на земята? Така от линк на линк, от мисъл на мисъл се сещам за Мариус и неговия "Самият човек". Едно от най-вълнуващите неща които съм преживяла в театър. Попаднах на това интервю и пак така. Мисля си, какво го кара този човек да драпа така силно. Вдъхновение са ми тия хора да знаете. Вярвам в тях и им се покланям.

Извинете за разхвърлените мисли. Уморена съм и не ми се подреждат в смислово, логически, граматически издържан текст. Напоследък много ми дойде!

This post is about some random thoughts about the great artist of Bulgarian descent, Christo Yavashev. He refuses speaking Bulgarian, and this is a question which I sort of am curious to know the answer. I have some decent guesses for his reasons, and I definitely am not accusing him of this decision. Late in the evening I also found an interview of another Bulgarian genius, name, Marius Kurkinski. With him I have had one of the most emotional and unforgeable experience in theater! I just wanted to share my thoughts with my Bulgarian fellows who are passing by! Excuse my lame post, but lately I am very tired of writing!

Today without pictures

... and may be no translation in Bulgarian. I am having very intense time. Time for writing thesis, but also for the last month I've been to very interesting, exciting, freaking and breath taking events. I wonder what to start with... May be with BaBa ZuLa. They were here in Hamburg, from a Turkish cultural events. They played in Fabrik, and of course they rocked. It is good to have Turkish friends :) I appear on the first raw and enjoyed the show like I' saw it on my hand. In a way I regret I didn't use the opportunity to take photos, instead I gave my camera to Milena, and she/me did videos :) At the end of the concert, on one of their famous songs, Istambul cocuklari, which means, the children of Istanbul, their female singer started translating the lyrics... in Bulgarian. I was shocked. I doubted the language is Bulgarian almost until the end of the song! At the end, I couldn't hold my self and I went back stage. She happened to be not Bulgarian but Macedonian :) Elena Hristova is her name. We both were very happy to chat for little while and I am even more happy to add another artist from the balkans in my favorite list! The story for the languages is complicated and I will make no comment here. Instead I will link her own project which is called baklava, the web site is here. So that concert was great, but no surprise here. I was sure it will be the case.

Now I will follow the chronology of my excitation. The second thing that happened to me was a concert of the Secret Chief 3 (SC3) in Hafenklang. I confess I know nothing, or let say not much about this band. But in a way, I felt is interesting, what I managed to read, listen and understand from the web is they are mixing some rock sounds, with eastern touches. I arrived in the middle of the first support act, which happened to be their drummer also. The second support band- Fat32 from France, was a kind of surprise for me. That music made me high, dag deeply in my brain and made me SMILE :) I really freaked out, I liked it a lot, and couldn't avoid making associations with favorites like Naked City and Fred Frith. No claims here, is only my personal impression. A surprise for me was to find in the youtube, a live act of that band from Sofia. Surprise as the guy was not very happy with the gig in Sofia, he said, the venue was weird, and they received a good portion of professional Bulgarian body guarding, I'd call it. He told me that the security kicked out few of the young visitors of the concert. Bad, too bad. Whatever, if you happen to hear in your neighborhood about a concert of these two guys don't miss. The concert continue with the SC3. They played something like two hours or who looks at the watch on such concert. They played some sick, I tell you sick rhythms, something like 27/8+17/32-29/8. And perfect synchronization, sound and deep touchy, dark, WONDERFUL. My ears and my soul are satisfied to the last fibre. Couldn't help it and together with Juliana we bought two cds. We're still to decide which cd stays with who, but I don't mind both! The album which Juliana proposed, is called Book M, and one of the songs is called Combat of the Angel. The album which I proposed, is a bit slow, ambient, noisy and still great.

And at last, yesterday I went to the Short Film Festival. I do every year, this year, the previous two sessions I saw I was a bit disappointed. But last night's session was great. Especially a road movie from Patagonia, with a perfect editing and music. Milena made a research and sent me that video, from the same guy. The style is very much the same, one of the few cases in my life I regret I don't know French, the video

I hope you enjoy my little story! I am really full of energy to continue writing my thesis. Page 52!

Херман Хесе и неговият "Клайн и Вагнер"

Разказът е дълъг. Дълъг, съзерцателен, спиращ дъха на моменти и пълен с неща отнасяши се до моите собствени разсъждения за живота и неговия смисъл. Четох го през много дълъг период от време. Почвах спирах, четох друго и най-накрая го завърших. Чудя се кое точно да избера да споделя с вас и се спирам на този откъс. Не защото Балканите са споменати. според мен това е от времето. В днешно време бих го заменила с Палестина.

"Ах, толкова малко, толкова отчайващо малко знае човек за хората! В училище е учил стотици дати на смешни битки и имена на смешни стари крале, всеки ден чете статии за данъци или за Балканите, а за хората не знае нищо. Ако звънец не свъни, ако печка не дими, ако едно колело в някаква машина спре, веднага се знае къде трябва да се търси причината и го правят с усърдие, и намират повредата, и знаят как да я оправят. Но това, което е у нас, тайната пружина, единствената, която дава смисъл на битието, същината ни, единствено живата, единствено способната да изпитва наслада и болка, да жадува щастие, да преживява щастие- тя е непозната, за нея не се знае нищо, съвсем нищо, и когато заболее няма изцеление. Това не е ли безумно?"

Много тъжно! Такива сме за жалост. Все се сещам, като чета подобни неща, които бих искала да не се отнасят до мен, все ми е в главата вцепеняващото послание на Смирненски от "Приказка за стълбата"!

*

It took me long to finish that ¨short¨ story from Hermann Hesse, it is called ¨Klein and Wagner¨ and I am not the one to translate for you these words. The story was full of breath stopping moments, and actually now when re'writing the passage above, I am not sure this would the most significant one to take ¨home¨ but I still post it. I wish it was not meant for me but I am afraid we all fall in that description...

The Mirror People!

През мълчаното време случки колкото си искаш. Мераци за постове, но само на ум. Най-сетне съм интернетна и ще пиша... пиша. Започвам с най-нетърпеливото. The Residents!!!! Преди време писах че ще ходя и накрая отдох сама. На такъв концерт само сам. За пореден път имах усещането, че съм изтървала времето в което съм се родила, бях за пореден път най-младата сред публиката, като мнозинството от хората биха ми били най-малко бащи. Това обаче е без значение. Не бях много в очакване, не знаех на какво ще присъствам. Малко знаех и за тях и за музиката, за това и не настоявах някой да дойде с мен, и не съжалявам. Само сама можех да усетя това което усетих. Мрачни, саркастични, интересни, музикални!!! Това са The Residents! Yeah!!!

The silence here has it's explanation. Many things happened in the time, I hope my inspiration won't stop and I will tell the stories! This post is devoted to the Residents! As I said once, I wish to go to the concert and I did, all alone. And I don't regret non of the last. The truth is that for such concert one needs to be alone, I was quite unconfident what will follow, what to expect, and a company would be only a burden for me. The concert was memorable, interesting, dark, magic in a way and completely worth. No regrets, I'd go again. The crowd was as usually much older than me, but there were not many people. Fabrik was full enough to make people enough space for their contemplation, and still give a feeling of a full room. They played something like two hours, during which time I didn't get bored even for a minute, considering I was not aware of what exactly to expect. And btw, the "Talking light" cd is totally worth the money!!! Enjoy the pictures :)

Do you love me (part III)

Ник Кейв ряпа да яде! След вкусен гувеч със алабаш Иван ми припомня това:

I was thinking, Nick Cave is NOTHING with this performance! having no internet at home I am obsessing the internet of Ivan, who was so kind to cook for me tonight.