За Бахура

За културата или Бахура! На къде отиват нещата не искам да съдя. Неприятно ми е да чета на вскъде "Гордея се с кирилица, Аспарух и Бахура". Замислям се често какво кара хора като Христо Явашев да не говорят майчиния си език. Велик човек, но бих ли могла да кажа аз "Гордея се с Христо Явашев". Чудейки се защо не го говори този пуст език, който спред мен още помни, днес поразрових мрежата и попаднах на това интервю впечатлена съм както винаги от гениала на този човек. Не намирам ясен отговор, но намирам поводи за догатки. Неделята ми премина в размисли над красивите му творби и този пуст въпрос, защо, защо, защо!!! Късно вечер си припомням една доста хубава певица, гордея ли се че съм Българка, и Българките ли са най-красивите на земята? Така от линк на линк, от мисъл на мисъл се сещам за Мариус и неговия "Самият човек". Едно от най-вълнуващите неща които съм преживяла в театър. Попаднах на това интервю и пак така. Мисля си, какво го кара този човек да драпа така силно. Вдъхновение са ми тия хора да знаете. Вярвам в тях и им се покланям.

Извинете за разхвърлените мисли. Уморена съм и не ми се подреждат в смислово, логически, граматически издържан текст. Напоследък много ми дойде!

This post is about some random thoughts about the great artist of Bulgarian descent, Christo Yavashev. He refuses speaking Bulgarian, and this is a question which I sort of am curious to know the answer. I have some decent guesses for his reasons, and I definitely am not accusing him of this decision. Late in the evening I also found an interview of another Bulgarian genius, name, Marius Kurkinski. With him I have had one of the most emotional and unforgeable experience in theater! I just wanted to share my thoughts with my Bulgarian fellows who are passing by! Excuse my lame post, but lately I am very tired of writing!