Майка пристига утре в Берлин...

снимка от Батко * Photo by my brother- Lazar

my mother arrives tomorrow in Berlin...

Deep in The Woods

Discover The Birthday Party!

От Варна

За Грация

Имаше едно време, една прекрасна жена на име Грациела. По-точно тя по това време беше на 25, т.е моя възраст (вероятно и аз съм вече жена...) Тя се запозна с мама в Албена през лятото на 1994, рисуваше портрети, а със спечелените пари живееше зиме, мама не помня точно какво правеше по това време, но и тя нещо подобно. Та Грациела, беше току що завършила Академията в приложния факултет, текстил. Нейните тъкани и до ден днешен са ми все пример за савършенно пано. Така имахме едни хубави лета на безгрижие, плаж, смях, радост и вдъхновение. Докато на нея не и писна и реши да си търси късмета по широкия свят. Замина 1999 за Доминиканската република и от тогава не съм я виждала. Брат ми наследи таванчето и барабар с разни съкровища, като книги, завивки, възглавници и даже и тъкан шал. Когато станах студентка, а той замина за Германия пре-наледих повечето от покъщнината. В студентски град си правих чай с нейното котлонче, гладех се с нейната ютия, а с одеалцто се завивам и до ден днешен. Някак винаги е имало нещо от нея около мен. Шала брат ми гордо си го носи и сега, а на мен се случи Клара да ми даде един (Клара е друга прекрасна жена-пример която заслужава отделен пост)
Все си мисля за нея, как ли ще си говорим сега след толкова много години и толкова много порастнали- и аз и тя! Помня, че все искаше да ми направи портрет на живо, така и не намерихме време. Аз тихичко се надявам да се случи този хубав портрет (сигурна съм, че ще е такъв).
Попаднах скоро на блога и, развълнувах се, направо до неузнаваемост! Направила е най-сетне самостоятелна изложба, която със сигурност си заслужава виждане на живо. Уви за сега можем да се насладим само на красивите картини само виртуално.

Long ago, mother met an artist Graciela, she was a painter in Albena, we spent some 5-6 summers together, laughing, dreaming and swimming. She was pure beauty for me and not only beauty but also example of a true vivid woman. At the end of the 90's she left Bulgaria to search for happiness abroad, she went to Dominica where she is living and creating already 10 years! Originally she is weaver, her texture is still the perfect one I've ever seen. However, she left quite some things around me, not only memories! I hope I meet her one day again, I wonder what will be after such a long time no see! I found her blog, please visit and enjoy!

Кралят Елен!!!

Discover David Bowie!

Братовчед ми Николай, на леля Ирка сина!



My cousin Nikolay ;) Favourite family character

Нова картинка!

Моята мила дружка Вики, направила портрет на нас двете! Реших да си го туря на десктопа да ми топли сърцето и душата през тази нова 2009! Да ни е честита на всичките!!



My dear friend Viki, did this wonderful portrait of us two! I will use it as a desktop here at work, to remind me that it is a new, full of hopes and adventures year!! Let it be happy to all of you!

Ето и резултата :)

Discover Ibro Lolov!

Няма да се обяснявам много сега, беше прекрасна вечер, с много усмивки и танци от 8 вечерта от 6 сутринта. Учителя закъсня и поради тази причина с миленка се побъркахме да се снимаме една друга. Аз полухаресвам резултата. Започнахме долуизброените хора, продължихме с гърците които ни бяха поканили на изявата, учудена установявам, че музиката им далече не е онази досада дето се върти по наща "Веселина", прекрасни хора, с прекрасни хора и прекрасна музика! Обещахме си пак да се видим. После се отбихме през Лорка за да затръшнем тежките носии и се отправихме към дискотека където вече поизпростяхме :) Но все пак съвсем в рамките на нормалното!!! Още снимки ТУК

а, забравих да кажа, престилката и пищимала с които съм облечена са изработени от баба Яна, майка на покойната ми баба Мими от село Попица, Бяло Слатинско!

Wow! What a night people, I want more like this! Smiles, laughs, dances from 8pm till 6am!! We started with the horos listed below, then the Greek group who actually invited us danced and showed me that Greek music is actually very very interesting and vivid, not less than ours!! However, we left the Greek company at about 1am and went on a disco where we sort of lost control :) More pictures HERE :)

btw, the apron and skirt I wear were made from my grannie's mother, meaning my great grandmother! Meaning they are about 80 years old now?

Отивам да танцувам!!

Цял ден творих едни неща които ще ви покажа утре :) Сега отивам на танцова проява:

Дунавско Хоро
Елено Моме
Влашко Хоро
Трите Пъти
Васильовкса Копаница
Дайчово Хоро
17мин и 34 секунди :)

айде

I go dancing, the whole day I spent creating some things I will share tomorrow, now I am in a hurry:

Danubian Horo
Eleno Mome
Wlashko Horo
Trite Pati
Vasilyovska Kopanica
Daychovo Horo
17min. and 34 sec.

:*)

Хайде пак

Тъкмо се възмущавах тази сутрин от радиото докато си пиех кафе и протестите не се забавиха! Хора, няма време за вайкане! Трябва да се действа кой както може! Моля ви идете ако сте на близо!!! За акцията против безочието, корупцията, продажността, малодушието и т.н на нашите политици прочетете ТУК

Mother

Майка наплела хубости и ги дала на два магазина в София да се продават :) Който иска може да мине и да ги посети, чудесен подарък за Коледа :)

My mother did some knitted clothes, actually they are extremely nice. When you see me dressed in interesting woolen jumper it is mum's design :) Please visit her blog and eventually the shops in Sofia to buy a wonderful Christmas Presents :)

Тук, където прекарвам сънищата си!

Ето, че дойде ред да споделя още малко снимки от новото ми местенце. Постоянно е разхвърлено, но все пак намира се от време на време оправено за да бъде наснимано и моментално разхвърлено!

Има още много неша за доизпипване, но зимата не ми действа много на майсторлъка, иначе стените сама си боядисах, Пурбаша, мойта индийка (както я наричам) ми помогна с бялото! Тази работа обаче я свършихме лятоска :) Дано се наканя да монтирам намисленото до преди идното лято :)

Любими неща, на два реда! Стереото ми го подари Хомер от Америка преди да си замине, поставката за дискове от Габор и библиотечката от Ллюуис!
*
Favourite things! The stereo I got from Homer who left back to America! The cd's are arranged on a thing which I got from Gabor, the shelf from Lluis!

Побързах да си поканя гости докато е още ошетано! Мура и Крис от танците дойдоха на чайче, мандарини приказки и филмче за капак :) Мурка разглжда последното ми богатство което си позволих, 302 страници фотографии от фонда на Националния Етнографски Музей! Магия, казвам ви!
*
Mura and Kris- my colorful dancemates visited me for tea, chat and a movie! Mura is currently looking at my last treasure, 302 pages colored photographies from Bulgarian National Ethnographic museum!

Тавана ми, хареса ми "окото" на Мура!
*
Picture of my ceiling! Mura did it- I liked it :)

Ей ги! Двамата красавци! Единия е майстор на копаницата, а мурка на елено моме :)
*
Both of them!

Това което най-често виждам преди да заспя!
*
A general view from my bed!

Още един общ изглед! ... и малко наурийки....
*
Another general view, but this one when I am drinking coffee :)

Малко е размазана, знам, но ми хареса композицията...
*
Blurry reflection from the mirror I got from Axel!

Подробности! Петлето дето все още ме буди сутрин и лампата за рождения ми ден от Габор!
*
Detail! My rooster from Iva and a lamp birthday present from Gabor

Нещенце подарък от мама, милите красиви неща!
*
Something Mother gave me for some Holiday! It was hand made in the Pritty things workshop!

Some pictures of my new place, it is rarely in order so one has to be really quick if you want photographs! However I feel comfortable, although is really small here, but it is enough for me! The walls I did my self with help of my dear indian friend Purbasha.

Untitled

Напоследък го давам анти-музикално. Имам настроение само за Blood Flowers или Pornography на Cure или White Chalk на PJ Harvey или най-много Edison Woods- все меланхолични албуми. А меланхолията ми бе в повече тази пуста 2008 година. Много неща се объркаха в личния ми живот и това несъмнено повлия всичкия ми живот... истината е, че ми липсва.... днес, от линк на линк, от блог на блог си припомних една песен от времето в което гледах MTV нелегално и не разбирах много какво слушам. Още тогава тази песен ме хващаше за гърлото. По-късно като тийнеджърка не разбирах защо хората подивяваха от танци на тази песен в дискотеките. Предполагам ако чуя тази песен за първи път на сегашния си акъл не би ми направила силно впечатление, след като съм "разбрала" текстове като No More Shall we Part или Hallelujah.

Ще оставя поста незавършен понеже Косето ме "обвини", че пиша прекалено дълго, пък току виж завършека сам си дойде на мястото. А добрата новина е че творя, Очаквайте :)

I reminded this "ever-green" song today and it caught me again...

sometimes

понякога съм импулсивна, даже тези от вас които ме знаят в истинкия живот го знаят ДОБРЕ! Аз често се питам, какво му е лошото. Ето сега например сторих следното: Ядосах се на дискриминацията за полети към България по време на коледните празници и реших вместо да се прибера да си купя камера. Сторих го! Без срам, за един следобед. По същия начин по който отидох до Дъблин. За един следобед! Речено-сторено. Знам какво ме чака сега, моркови, леща и боб до припадък. Но не ми пука. Аз си купих хубав апарат и не си дадох парите които съм изработил с честен труд на негодниците наречени АВИОКОМПАНИИ или всички тем подобни които блокират България като дестинация по коледа с непоносими цени! Не си направих труда да го проверя през сайта на малев, но не ме и интересува. До сега скайсканер не ме е лъгал. (Моля кликнете на картинката за да уголемите, не ми се занимава сега с ресайзване!)

For one afternoon I took the decision to NOT go home over Christmas. I was pissed off seeing flights for unberable prices, relying only on the good will of the Bulgarians who want to return home over Christmas. Instead, I bought me a camera. I know what will follow, beans, cabbage and carrots till I loose conciousness, BUT I am happy to not have given my money to companies which are blackmailing the homesickness of people. I didn't check this particular flight in the site of the company, but I trust skyscanner, so far it never betray me, it always was giving me the right destinations! (Please click on the picture to view it, I can't deal with resizing right now, may be in few days :))

Фрагменти от новия ми дом!

Дойде време да споделя малко снимчици! Чаках да го сторя на веднъж, някой ден когато всичко ми е на ред и имам настроение да поснимам! Но уви вече два месеца ни настроение, ни ошетана къща намирам. А и свестен апарат нямам. Решила съм в най-скоро време да се сдобия с един огледално-отражателен дигитален фотоапарат. Така предполагам настроението и ошетаната къща по-лесно ще ме споходят.
Както следва:

• Нощна гледка от прозореца, гледам към една градина в която всяка сутрин се събират деца на 1-2-3 години и създават много уют.
• Втората снимка пък е по смръкване, опитвах се да заснема една котка която лудееше в отсъствие на стопаните си!
• Тази хубава есен слънчеви сутрини колкото си искаш! И една от тях съзрях едно от цветета ми да е цъфнало! Прекрасен е нали? (Брат му и той цъфна седмица по-късно, но вече намери нов стопанин)
• И една вълшебна орхидея която ме изненада една събота. А колко време вече си цъфти и ухае ...

I was waiting for inspiration and good reason to take some photos of my new home but already two months not such! Meanwhile, sometimes, I found some interesting details from my days and I share them here. I am planing a funking PHANTASTIC x-mass present (mirror reflection photo camera) so I guess inspiration and clean house will come soon!

The photos as were:

• A Night view from my window, every morning a bunch of kids age 1-2-3 years old are coming and bringing a lot of invisible and sometimes visible smiles on my face!
• The same window, but just after sunset, I was trying to photograph a cat which was playing around :)
• As I said, this autumn was wonderful and sunny mornings in my east side window as much as you want. One of them, one of my plants had a blossom!
• A wonderful orchid which surprised me one Saturday and is still cheering my nose and eyes!

nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, nothing,nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, на къде, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing!

Бързам

... да споделя възхищението си от прекрасната есен преди да се е предала на мрачната зима. В началото на Октомври ходих на един семинар в Лунд, южна Швеция. Времето беше чудно, като все едно мен слушаше. Освен това присъствах на едно съвременно чудо, а именно влак на кораб. Споделям малко снимки!

Залязващо слънце зад факултета по Теоретична физика на Университета в Лунд.
The setting sun behind the building of the Theoretical Physics Department of Lund University.

Части от украса на незнайна сграда, които ненадейно ми напомниха ПМГто в Добрич
Parts of some building decoration which strangely reminded me my home town high school!

Залязващото слънце на Балтийско море докато нащия влак се вози на кораб!
The sunset above the Baltic sea while our train is crossing it with a ship!

Отражения!
Reflections from a window again on the ship!

Аз и Аксел, мой колега!

Me and Axel!

I would like to admire the wonderful and inspiring autumn we have before it turns into dark winter. The beginning of October I had a seminar in Lund, south Sweden and I had the chance to witness wonderful weather against all expectations. Here are some pictures!

За Дженгала, отново!

Привет приятели!

поканвам ви за 4ти пореден път на курбан по повод едно падане на камъни когато катерих Джангала преди 4 години! Удари ме и нищо не ми направи освен да сотави едно незабравимо страхопочитание към този връх! Празненството ще е скромно, с билков чай, сок, и най-вече печена тиква. Елате тази събота в периода от 14.00 до 20.00 на улица (брегалница- пишете ми един майл да дам инструкции къде е улица Брегалница :)). Поканвам ви в такъв период защото къщурата ми е малка и не знам как ще побере всички които искам да дойдат. За това ви очаквам когато дойдете. Тези от вас които не знаят що е то Дженгал, моля погледнете тук:

очаквам: Зл.

Dear Friends

I invite you to all come and celebrate with me my KURBAN (meaning kind of sacrifice) in the name of a mountain which I was climbing exactly 4 years ago. There was a stone fall and a huuuuuuge stone hit me and did nothing to me except to leave me with awe of this incredible peak called Djengal in Pirin Mountains. For the curious of you please inform your self about the peak here. Please pass by my new place (drop me an email to give you instructions how to find it) this Saturday in the period between 14.00 and 20.00 for a cup of tea, bucket of pop-corns and most important backed pumpkin. I'll be extremely happy if I know who of you and when to expect. But in case you decide to surprise me I'll be also happy :)

see you soon: zl.

Баба Златка

Моята мила баба Златка, родена преди точно 80 години от майка Рада и Георги Дандиеви в село Дрянковец, Айтоско, е второто от общо 4 деца. Кръстена е на баба си Златка и до ден днешен има все нови и незнайни истории за нея. Среща дядо Димо (от същото село) когато е съвсем млада и ражда чичо когато е едва на 20, а баща ми 4 години по-късно! Местят се от село в Карнобат, от Карнобат в Бургас и обикалят околията до към 1955 когато се заселват трайно в Бургас. Там отглеждат татко и чичо. Тя има само начално образование, но е един от най-интелигентните хора които познавам. Живеят бедно и скромно. Дядо работил в железниците, а тя като медицински работник. И до ден днешен ми разказва за някоя красива пациентка за която се е грижила. Аз я помня като "леля" в дом майка и дете, разказваше ми адски тъжни истории за децата там. Вероятно нещата са зазляли за клетите деца. Летните ми ваканции прекарвахме у тях в Бургас карайки се и биейки се с брат ми и братовчед ми Златко (който също носи нейното име, но и на другата си баба също). Криеше в шкафа бонбони "карамел му" и даваше само понякога. Това е един от наи-сладкия ми спомен от детството ми. Вечно готви, ако не копае, плете ако не готви, шие ако не плете. И успоредно със всичко това гледа футбол. Знае всичко за засадите, тъч-овете и аут-овете. Когато и се обадиш по телефона и я питаш "Бабо, какво правиш?" тя вечно отвръща "Нищо". Това задължително означава, че плете. Изплела е сигурно плетки с размерите на цяла България, пердета, пуловери, чеизи за всичките и 2 снахи, 4 внуци всичко що ти хрумва изплетено на 1-2-3-4-5-6.... куки (сигурна съм, че в момента наплита чеизите на 3мата си пра-внуци). Като бях малка все ме тормозеше да съм научила занаят от нея, но аз като малка не се вълнувах. Едва преди 10 години започнах да плета, на което тя в началото гледаше с недоверие. Много хора казват, че съм наследила не само името си от нея ами и характера. Аз лично не вярвам, че някой ден ще съм толкова скромна, работлива, талантлива и горда като нея. Не знам дали тя се гордее от мен, но аз със сигурност съм повече от горда да съм потомък на такъв човек. Дано и тя някой ден се гордее с мен. Не бях обръщала внимание до преди 4 години, но ни една от сестрите и и брат и не я наричат по име. Викат и Лака или кака Лака, защото името и е свято. за комунизма казва "Някъде средата на 70те замириса на развалена риба".

На ни е жива и здрава и дай боже да отгледа и моите деца (както стори с децата на братовчед ми Димо). Честит Рожден Ден Бабо!

My dear Grandmother Zlatka was born exactly 80 years ago in a village Dryankovec, near by the town of Aytos, east-south slope of the Balkan mountains, from mother Rada and father Georgi Dandiewi. She has the name from her grandmother Zlatka and she still keeps the most innocent and nice stories about her. She met my grandfather Dimo from the same village when she is really young, gives birth to my uncle Kolyo when she is only 20 and my father Georgi 4 years later. They start migrating from Dryakovec to Aytos, to Karnobat and Burgas where they finally settle somewhere in the mid 50s. Grandfather Dimo is working for the railways and she as a nurse. I remember her working as nurse taking care of orphans, she was telling the saddest stories about these poor children. In my childhood while visitng her, she always was hiding sweets made of caramel (emblematic for the socialistic times in Bulgaria) and these sweets are one of my sweetest memories from childhood. When she is not digging, she is cooking, if not cooking she is sewing, if she is not sewing she is knitting. She has knitted perhaps a total area as that one of Bulgaria, blankets, curtains, clothes, and everything you can imagine with 1-2-3-4-5-6... hooks. When I was small girl she was always insisting that I have to take this talent from her (I am her only grand daughter), but back then I was not interested. Only 10 years ago when I started knitting she was rather skeptic for my abilities (she was saying "you are too old to take this talent now"). Many people claim I have inherit her character, but I do not believe I am that modest, proud and industrious. I hope one day she will be proud of me as I am proud to be heir of such bright personality. I didn't notice that all her siblings are not calling her name as it is sacred, instead they are calling her Laka. About the communism in Bulgaria she says: "somewhere in the mid 70s it started stinking like a rotten fish"

Long live my grandmother! Happy Birthday!

Дядо Лазар

Роден е преди 79 години в село Челопеч, Пирдопско от майка Анастасия (баба Наса) и баща Данчо. Наследява името на дядо си Лазар, който е голям офицер (или каквото и да е, не ги разбирам военните чинове така или иначе) в превземането на Одрин по време на някоя от войните в началото на миналия век. Рода му има корени чак до началото на 18ти век, има прекрасна легенда за началото на фамилното им име Пангарови. ТОЙ разбира всичко за гроздето, чушките, доматите, ягодите, виното, втората световна война, земеделието като отрасъл, свиневъдството и куп оше неща. Завършва в стопанската академия тогава в София (днес в Стара Загора), преподава му Дмитър Димов, запознава се с Баба Мими (момичето с най-дебели плитки и най-хубава коса) и след като завършват се преместват в Добруджа за да развиват селското стопанство тук. Раждат Мама в Каварна и след 196? се местят в Добрич. Запоминила съм го като пътуваме все знае коя година колко тона жито е изкарано от коя нива. Заклет комунист, но съм сигурна, че е от добрите. Да ни е жив и здрав! Честит рожден ден Дядо!

My grandfather Lazar, born exactly 79 years ago who knows everything about the apples, grapes (wine and desert), soils, agriculture, tomatoes, WWII and a bunch of other things was born in village Chelopech, near town Pirdop, the south slope of Balkan Mountains, mother Anastasiya and father Dancho. He has an older sister and his father dies when he is only 3 years old. He inherits his name- Lazar from a big man who was leading some troops when Bulgarian army invades Odrin (or nowadays Edirne, Turkey) in some of the last century wars Bulgaria had. There is romantic and absolutely nice legend about his family name Pangarov (but I think it needs to be told in a separate post). He meets my grandmother Maria in the University, after they graduate they move to Dobrudzha where they start to develop the agriculture! They give birth to my mother in 1955 and 6-7-8 years after they move to Dobrich, where I was born. I will remember him with his knowledge about any of the fields when we are traveling, which year how many tones of harvest the field gave. He is sworn communist but I am sure he is from the good one. Long live my grandfather and Happy Birthday! I love you just as you are :)

Desktop Mood

Ако помните Елю имаше една а идея за показване на картинки от десктопите. Не съм я виждала скоро да показва нещо ново, но съм сигурна, че продължава да си краси десктопа тайничко. А аз от много време не бях сменяла картинката на работната машина, а вчера Крумеца, като ми гледа блога и каза, че било чест за него да заема такова почитно място. За това ми прати едно виртуално цвете което аз изключително хареса. Миличко е нали :) До колкото до моя emacs явно тия цветове много ми допаднаха и не ми се сменят нещо! Може сегха с новата картинка да поискам нов емакс :)

There was a moment when Elyo had the idea posting the Desktop pictures like a mood watcher, This is the virtual flower I recieved after Krumeca saw his pictures on my blog late last night :) And now he is gonna sew me as I publish, again HIS picture :)