Monday, October 30, 2006

Българо-Германска романтика







Преди месец ходих до Росток с Дирк! Беше чудно! Брахме ябълки и си приказвахме. После той остана да си майстори малката къщура а аз поех обратния път към Хамбург. С влак! Сама! И четох! И снимах! Четох Димитър Маринов и неговата прекрасна "Народна Вяра". Помествам тук откъс от най-приказното нещо на което съм попаднала до сега (ако изобщо има най в неговите писания). Снимах равните полета на северна Германия по време на залез. Какво съчетание а?! Български фолклор смесен с Германски гледки! И аз взех да се чудя как ми се съчетават...

"Звездите са накит на небето; те са божи кандила, които му светят. Когато господ е направил човеците, направил е и звездите. Най-напред е имало малко, защото е имало и малко човеци, а после, когато човеците се размножили, размножили се и звездите. Днеска колкото човеци има, има и толкова звезди. Когато се роди дете, веднага се появява и звездата му на небето, а когато умре човек- угасва и звездата му, пада у гроба му.
На небето виждаме звезди, които са малки и малко светят, и звезди големи и много светят. Малките звезди са на сиромасите и бедните човеци, а големите- на богатите, забележителни люде. Най-светлите звезди са звезди на царе, крале, войводи, юнаци и пр.
Детето, когато се роди, макар и да е още бебе, но ако има да стане някога прочут човек- юнак, войвода, голям богаташ или много учен човек, звездата му е голяма.
Никой не може да познае своята звезда. Има обаче човеци вещи, който могат да познаят коя звезда чия е и по нея може да предскажат бъдещето на човека. Това са звездоборйците. (Баба Анна х.Драганица, с. Жеравна, баба Мария, с. Твърдица, баба Камена Петрова, с. Бъзовец, Ломско, баба Рада Тоньова, с. Търново, Хасковско).

"Коя ми звезда най-рано рани,
Тая ми звезда войвода слуга"

Тук се споминя, че са гледали да позначт звездата на войводата и е казано, че която звезда най-рано рани, т.е. най-светла, защото най-светлите звезди се явяват най-рано, тая е звезда слуга на войводата, т.е. негова звезда. (Баба Пена, с. Стубел, Кутловско.)
Звездите имат силно влияние върху съдбата и характера на човека. Както видяхме, на силните, юначните и богатите хора звездите са големи. "Такава му е звездата", казва народът за щастливия или нещастния: "Силна му е звездата" или "Слаба му е звездата". За детето, което урочасва и боледува, казват: "То е слабозвездо" (Баба Пена Валева, Лумбарско, с. Тръновлак, Кюстендилско.)
Звездите играят много важна роля и в народната медицина и във вярванията народни.
Билки, с които ще се запои някой болен, трябва да бъдат изложени нощно време да стоят на звездите. Само тогава получават по-голяма лековита сила.
Котелът с водата и пръстените на момите, когато ще ладуват на Сурваки, Гергевден, Великден, Спасовден, трябва да нощуват в градината на звездите, само тогава водата и пръстените получават освещение и предсказването ще бъде вярно.
Семето, приготвено за сеитба, трябва да пренощува на звездите, тогава нивата не може да бъде обирана от бродници.
Преждата, приготвена за ткане, трябва тоже (или хубаво е) да нощува на звездите, тогава нямало да се къса.
Коритото с ризите хубаво е да се остави да нощува на звездите, тогава ризите не могат да бъдат достъпни на магии.
..."

Friday, October 27, 2006

На Ива II


Ето едно нещо покрай което минавам кажи речи всеки ден и все очаквам да съм с апарат за да го заснимам :) и ето го най-сетне тук е :) Не знам защо, ама ми напомня на Banksy. Това е прегръдка номер две за тебе Иви :-*

Thursday, October 26, 2006

Време е за нови постинги


ХиХиХи! Много натоварени седмици бяха за мен последните три... И почивните минути от маршрута дом-офис-дом все си мислих за постинги и постинги... Обаче няма време. И ето сега си отдъхвам и веднага решавам да се изповядам във виртуалното пространство.
Следващата сряда се навършват две години от както онзи злощастен камък ми падна на ръката и остави неизлечими спомени в моите душа и заклейми връх Джангала като най-страховит в моето сърце. Трябва да си призная че наистина ме побиват тръпки като се присетя какво беше. И аз още там... на онзи склон в слънчевото начало на ноември месец през 2004та си обещах да давам курбан на този ден. Обаче, както знаете аз не ям агнета. И не ми се коли агне и затова миналата година заклах тиква. И тази година пак. Така че, ако някой от вас прочете написаното, а не е получил покана и има някаква физическа възможност да присъства много ще му се зарадвам :)

п.п: Празненството е в Хамбург за жалости, но смятам че това е една сериозна причина да ви накара да ми гостувате!

Monday, October 09, 2006

На Stine




Така! Последното ми произведение е посветено на Щин(ъ)а! Трябва да призная, че бях замислила шапка за Ива. Но това жълтото бе започнато преди 3 години. И сега, някакси този цвят ми се стори безличен за Ива. За това се зачудих? Какво да измайсторя сега? И реших да е кесийка за Щинъ. И то взе че стана чудесно! И за подплата му турих едни замислени гъски... Не съм много добра в шиенето. Но пък плетката си я бива. И Ших, плетох, ших, плетох... Като шантава, както казва Майка ми. И ето го резултата...

За жалсот в този град слънцето изгрява само когато съм на работа и не мога да използвам светлината му за снимки. За това тези тук не са толкова слънчеви колкото трябва да бъдат за да подобават и на Щинъ и на Нещото за нея.

Обич...

Wednesday, October 04, 2006

На Еличката



И понеже днес малко се разминахме с Еличката поздравявам я с едно нещо. Пък и да поосвежа малко Blog-a =)

За да не...







За да не звучи толкова нещастно показвам едни снимки от една хубава вечер :)

На Ива



В мрачните и мълчовни (има връзка с дъждовни и тя не е случайна) разходки с К от време на време попадам на разни нещица дето ме освежават... Като например някои от любимите street-art произведения на Ива. Рядко се случва да имам апарат с мен, но вчера.... Ета това ме накара да се усмихна като си помислих за Ива. Не е кой знае какво но пък с мерак го наснимах :-D

Friday, September 29, 2006

Последно




Ето ги! Последните нещета дето направих. Дано ви харесат. Целувам ви...

Tuesday, September 26, 2006

Армения


К. беше скоро в Армения. Донесе коняк. Странен шоколад. И малко снимки. Тази тук обаче не от него. Той е бил някъде наоколо.

Wednesday, September 20, 2006

Пътеводител на (Българския) Стопаджия


Ей го на! Мимеона ми го запрати :)

3na100

Sunday, September 10, 2006

Народ


Отдавна не бях попадала на толкова хубав и неизчерпаем извор за народно знание (във виртуалния свят). За това решавам да го публикувам тук. Белким и някой друг му се наслади! Народ

Friday, September 08, 2006

Бодра Смяна




Така!
Днес, за първи път в живота си участвах в събирането на данни от електрон-протон взаимодействия. Не мож' си представи какво задоволство изпитвам. Обикновенно хората са много отегчени когато ги видиш след шифт: кой нямал луминосити, кой му се скапал детектора и не могъл да подкара нещата, кой нещо друго... Но при мен, днес още като дойдох данни се събираха :) и до сега (аз след малко си тръгвам) все още! Да не си помислите че нещо щото съм много добра в това което правя... Не! Просто Н1 е върха! Наоколо е пълно с разбиращи експерти които шетат наляво надясно!

По едно време избрах една визуализация на събитие и да го публикувам тук. Това е първото интересно събитие на което попаднах по време на първата си успешена смяна! Ако се чудите какво е... Добре де! Това са двойка високо енергетични лептони породени вероятно от тежък кварк. И понеже си викам "ще публикувам в блога съобщение което не засяга темата на бъдещата ми дисертация, дай да избера и още едно!" И така избрах си и едно събитие което евентуално ще се включи и в анализа! Enjoy както казват братята хАмеРИканЦи !

Monday, September 04, 2006

Чуждо

Здравейте мили,
наскоро прочетох "Чужденецът" на Камю. Неуписуеми и противоречиви чувства ме засипват от тогава на сам. Искам да споделя с вас един параграф, който ме остави без дъх и промени живота ми.

"Помислих си, че само да се обърна, и всичко ще свърши. Но отзад ме притискаше цял един плаж, трептящ от слънце. Направих няколко крачки към извора. Арабинът не се помръдна. Беше все още доста далеч. Може би поради сенките по лицето изглеждаше така сякъш се смее. Почаках. Слънцето пареше бузите ми, почувствах как капки пот се събират във веждите ми. Слънцето беше същото както в деня на маминото погребение и както тогава най-много ме болеше челото и всички негови вени туптяха едновременно под кожата. Поради това парене което ми беше непоносимо, аз се придвижих напред. Знаех, че е глупаво, че няма начин да се отърва от слънцето, ако пристъпя напред. Но направих една единствена крачка. И тогава, без да се надига арабинът извади ножа си, който блесна от слънцето. Светлината се пръсна върху стоманата и се превърна в дълго искрящо острие, което ме удари по челото. В същия миг потта, събрана във веждите ми изведнъж потече по клепачите и ги покри с топла и плътна завеса. Зад тази завеса от сълзи и сол очите ми ослепяха. Чувствах само цимбалите на слънцето върху челото си и- смътно- блестящтото остриев, изкочи от ножа който беше все още срещу мен. Тази праеща шпага разяждаше клепките ми и дълбаеше наранените ми очи. Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че морето се разтвори на длъж и шири заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно револвера... Спусъкът подаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Оттърсих потта и слънцето. Разбрах, че съм разрушил равновеситео на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях изпитал щастите. Тогава стрелях още четири пъти по безжизненото тяло, в което куршумите потъваха без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещаститео."

Thursday, August 31, 2006

Нещо КрасоТНо


Привет, Привет!
Тъкмо пратих на Вики линк със портфолиото на Еличката и тя ми върна тази красота която бих искала да споделя... Дано ви вдъхнови и вас!
Целувки и до скоро...