Здравейте мили,
наскоро прочетох "Чужденецът" на Камю. Неуписуеми и противоречиви чувства ме засипват от тогава на сам. Искам да споделя с вас един параграф, който ме остави без дъх и промени живота ми.
"Помислих си, че само да се обърна, и всичко ще свърши. Но отзад ме притискаше цял един плаж, трептящ от слънце. Направих няколко крачки към извора. Арабинът не се помръдна. Беше все още доста далеч. Може би поради сенките по лицето изглеждаше така сякъш се смее. Почаках. Слънцето пареше бузите ми, почувствах как капки пот се събират във веждите ми. Слънцето беше същото както в деня на маминото погребение и както тогава най-много ме болеше челото и всички негови вени туптяха едновременно под кожата. Поради това парене което ми беше непоносимо, аз се придвижих напред. Знаех, че е глупаво, че няма начин да се отърва от слънцето, ако пристъпя напред. Но направих една единствена крачка. И тогава, без да се надига арабинът извади ножа си, който блесна от слънцето. Светлината се пръсна върху стоманата и се превърна в дълго искрящо острие, което ме удари по челото. В същия миг потта, събрана във веждите ми изведнъж потече по клепачите и ги покри с топла и плътна завеса. Зад тази завеса от сълзи и сол очите ми ослепяха. Чувствах само цимбалите на слънцето върху челото си и- смътно- блестящтото остриев, изкочи от ножа който беше все още срещу мен. Тази праеща шпага разяждаше клепките ми и дълбаеше наранените ми очи. Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че морето се разтвори на длъж и шири заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно револвера... Спусъкът подаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Оттърсих потта и слънцето. Разбрах, че съм разрушил равновеситео на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях изпитал щастите. Тогава стрелях още четири пъти по безжизненото тяло, в което куршумите потъваха без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещаститео."
наскоро прочетох "Чужденецът" на Камю. Неуписуеми и противоречиви чувства ме засипват от тогава на сам. Искам да споделя с вас един параграф, който ме остави без дъх и промени живота ми.
"Помислих си, че само да се обърна, и всичко ще свърши. Но отзад ме притискаше цял един плаж, трептящ от слънце. Направих няколко крачки към извора. Арабинът не се помръдна. Беше все още доста далеч. Може би поради сенките по лицето изглеждаше така сякъш се смее. Почаках. Слънцето пареше бузите ми, почувствах как капки пот се събират във веждите ми. Слънцето беше същото както в деня на маминото погребение и както тогава най-много ме болеше челото и всички негови вени туптяха едновременно под кожата. Поради това парене което ми беше непоносимо, аз се придвижих напред. Знаех, че е глупаво, че няма начин да се отърва от слънцето, ако пристъпя напред. Но направих една единствена крачка. И тогава, без да се надига арабинът извади ножа си, който блесна от слънцето. Светлината се пръсна върху стоманата и се превърна в дълго искрящо острие, което ме удари по челото. В същия миг потта, събрана във веждите ми изведнъж потече по клепачите и ги покри с топла и плътна завеса. Зад тази завеса от сълзи и сол очите ми ослепяха. Чувствах само цимбалите на слънцето върху челото си и- смътно- блестящтото остриев, изкочи от ножа който беше все още срещу мен. Тази праеща шпага разяждаше клепките ми и дълбаеше наранените ми очи. Тогава именно всичко се залюля. Морето разля тежко палещо дихание. Стори ми се, че морето се разтвори на длъж и шири заваля огън. Цялото ми същество се изпъна, стиснах конвулсивно револвера... Спусъкът подаде, докоснах полираната извивка на скобата и точно тогава с рязък и оглушителен шум започна всичко. Оттърсих потта и слънцето. Разбрах, че съм разрушил равновеситео на деня, изключителната тишина на един плаж, където бях изпитал щастите. Тогава стрелях още четири пъти по безжизненото тяло, в което куршумите потъваха без да личи. И те бяха като четири кратки удара, с които почуках на вратата на нещаститео."
No comments:
Post a Comment