to my Brother and Margarita

Бях забравила колко е хубаво да завършва човек започнатото... Това го започнах преди цели две години, дали беше за коледен подарък, дали просто ей така, за батко и Маргарита! Избродирах го за няма и месец и го захвърлих непоръбено. Не знаех точно как да го поръбя, имах и мерак ажур да му направя, имах нужда от надзора на някой опитен като майка или някой друг за поръбването. Все го забравях в прибиранията си до България и все не оставаше време за него когато мама бе наоколо. Но най-накрая, при миналоседмичното си посещение в Берлин се хванахме с майка, тя ми показа как точно да срязвам и как точно да бродирам и най-сетне го метнах. От там на сетне беше лесна работа, за нула време го завърших! Вчера го опрах и огладих а сега го и наснимах, дано ви харесва! Модела взех от една от хилядите красоти в една от моите книги с Български богатства, закупена преди 4 години от националния етнографски музей! Още малко снимки от различни ъгли на произведението ТУК!

It feels so good when one finally finishes the things started long ago! I started this thing two years ago, either for a Christmas present or I even don't remember for my lovely brother and Margarita! I really embroidered this thing for no more than a month, I took the model from one of my treasure-books bought 4 years ago from the National Ethnographic Museum. What was left was only the hem, I was very unconvinced as it requires some precise cut which I was afraid to do without the supervision of somebody experienced like my mother or Aunt Tony. When traveling back home I always forgot it and when mother was around we never found time for the lesson. Finally my last weekend trip to Berlin, the time was just enough. I started and I really hammed it for no longer than a week. Yesterday were the final stitches, I washed and ironed it and today I took some pictures of it! If you want to view it from different angles please follow THIS link :) So... Mary Christmas with huge delay to my brother and Margarita :))