Summer Stories*

Discover Laika!

Навярно мнозина от вас са се сетили, че щом не писателствам значи липсвам. А тези от вас които не са се сетили направо им го казвам. НЯМАШЕ МЕ!!!
Понеже за 6 седмици успяха да ми се случат изключително много неща решавам да разделя историята на периоди, случки или просто поредици. За това започвам с Дебрецен и Будапеща, Унгария!

И така, имало едно време една Златка.... Някъде към разгара на пролетта на 2008, във последния възможен ден, тя подаде документи за едно училище наречено CTEQ-MCNet Summer School. За най-голямо нейно щастие тя бе избрана да се присъедини към останалите 80-100 други докторанти от целия свят и да се потопи в десет дневна утопия от превъзходни лекции на най-различни теми касаещи нейното обучени. Тя прие новината равнодушно, "каза си какво пък толкова, някакво си училище" и категорично забрави за предстоящото вълнение. Деня на полета дойде неусетно, той бе изключително рано сутринта и направо света и беше черен на Златката.... Толкова и беше черен, че си забрави телефона. Предварително бе направила една уговорка с един колега от института, неговия полет бе 2 часа по-късно и трябваше да се срещнат на летището. Но за нещастие и паника, полета на въпросния Азиз беше отменен, и за огромно нейно щастие, тя се натъкна на една друга жена от DESY наречена Rebecca. Ако не беше тази въпросна мома, иди го търси тоз Дебрецен и тоз Университет... Хората са казали, всичко е минало добре когато свършва добре. Пристигнаха в Дебрецен и се настаниха заедно с Ребека, а Азиз и Роман (един друг с който Златката си бе направила уговорка) пристигнаха привечер. Така неусетно Златка започна 20-30-40 запознанства с най-различни студенти от всякъде: Rebecca, Kathy, Verena, Erik, Martijn, Erik, Roman, Aziz, Christian, Marianne, Liza, Nasuf, Hanno, Dinko, Michelle, Richard и цяла тумба италианци!!! От ранно утро до късни доби Златушата прекарваше концентрирана в залата за лекции, а нощите в приятни напиванки тук и там. Това невероятно училище, за щастие възвърна вярата на наша Злата във Вселената и всичко останало. Десетдневното интензивно комуникиране на какви ли не теми със всички горе споменати хора + още много които са пропуснати (къде съзнателно, къде не) вдъхнови наша героиня не само да се вземе в ръце и да направи една страхотна дисертация ами и да вземе да си промени живота. Но за живота ще разкажем в друг разказ който предстои, сега обратно към училището. Имаше една единствена лекция на тема "Ролята на симулациите в медицината" или нещо подобно, която за огромно учудване бе удивително скучна. Всички студенти, начело със Златуна се съгласиха, че организаторите на училището са решили да подберат най-скучния възможен човек измежду стотиците напуснали областта на физиката за да правят пари тук или там за да откажат всички на които им минава през ума да си търсят работа в компании. Организатора Zoltan бе спретнал две фолклорни програми, насред лекциите се намъкнаха трима чичковци с цигулки и контрабаси и една мома и запяха и засвириха и Злата горкана се просълзи чак... Прекрасното прекарване Златуна бе запланувала да завърши със двудневен САМОстоятелен престой в Будапеща. Но тя не бе така оригинална и подобни планове имаха половината от студентите. Така плановете за самотстване на Злата бяха осуетени. Озова се Злата със Кристиян и Марияне на една прекрасна поляна със съвсем приятелски приказки и вкусна биричка! Марияне си замина и Злата плака. Плака ще кажеш за най-близки хора плаче. Вечерта прекараха със Кристиян в изключителната компания на професор (брей) Петър Скандс от Дания. Изключително забавния професор (който е само 5 години по възрастен от Златуна) обича биричка почти толкова колкото и Злата. И освен това и се връзва на акъла да търси заведение което е хич си нямат на идея що е то. Въпросното заведение бе намерено през 9 улички в десета, в най вътрешния и прекрасен двор на няколко порутени сгради Бар szimpla . И така неусетно стана почти утро и тримата бяха изритани от бара след поне 5 последни предупреждения. Двудневния престой на Злата завърши с полет към най-домния дом на таз планета а имено Балчишкия дом! И така започна едно не забравимо лято от случки, книжки, ябълки и приятни моменти!

Приказката в малко снимки

***

Oh! I am writing too long texts in Bulgarian and then translating is usually not that exciting. But next time I will try to write first the English part so I will get lazy for the Bulgarian translation :)
I am telling the story of my unforgettable summer school in Debrecen, Hungary organized by CTEQ collaboration and MCnet. It was full with pleasant people (namely some of them: Christian, Marianne, Roman, Aziz, Hanno, Verena, Liza, Nasuf, Richard, Erik and many more), very well organized lectures which kind of brought my inspiration on physics back from Dusk till Down :))) The school finished with two days and one night in Budapest with Christian, Marianne, Peter Skands and Rebecca. Please find some pictures in my gallery!