Курбан III

за трети път, на същото място! тези от вас които не могат да споделят чаша вино с мен, дано поне се сетят да изпият една за мое здраве! Благодаря!

Einsturzende Neubauten пак!

Излезе нов албум! прекрасен. Наистина. Искам да ви накарам да го чуете, но знам, че насила хубост не става. за това само на бързо пускам линкче към една от песните (много хубава) WeilWeilWeil! и към официалния сайт на албума AWO!

Kali-akra action-reaction

С малко носталгия по морето и прекрасните дни които имах.

Роза

Преди няколко години от факултета няколкоо ентусиазирани студенти ме зарибиха да правим градинка, и аз нали си падам цветолюб и се вдъхнових, направих една градинка която не знам дали още съществува. На есента с помоща на моите обични колеги: Сметльо, Кики и Боан посадихме розички, май бяха 8 не помня, от тях докато завърших останаха само две, и наскоро се сетих, че ги помолих да ми снимат, и те снимали тази. Не знам коя от двете е. сигурно трябва да кажа и че едната дупка я изкопа Виктор :) това е нашта розичка която не съм вийждала от точно две години и 8 дена!

Джако Василев

Преди време Елю беше направила предложение за различни картинки от десктопско (тук), а аз понеже не ползвам много десктоп сложих това (Помните ли?), че се сетих за един прекрасен Фотограф на име Джако Василев. Намерих го по интернета (сиреч google) и си турвам ето тазни снимка! Не обичам гъски, но все пак са симпатични (понякога). А емакс-а ще го настройвам когато имам достатъчно нерви, нещо ме ядоса напоследък с настройките!

Приятен ден!

Пак за Кир Спитама

Да, да, знам много време мина и я бях захвърлила таз книга, но от две седмици усилено чета и види му се края вече. Както и да е, постоянно попадам на разни мъдрости, но рядко се сещам да си ги препиша а тук поне някой друг чете колко наивно смятам написаните думички за мъдри...

"..., това, което сме, рядко отговаря на онова, което искаме да бъдем, а онова, което искаме да бъдем, обикновено не ни е дадено или се променя с времето"

Segmentation Violation

Случвало ли ви се е по цял ден? Е, на мен днес ми се случи, само мън мън и никаква концетрация! За това сега отивам да се острижа (току виж късо) и да поотпусна малко!

Париж, Обичам те!

Колко банално, но самият факт. чудя се що за идиот трябва да си да идеш и да не се влюбиш в Париж. На пук на всички туристи и съветници аз вървях срещу течението. Обикалях по малки улички, но града си беше инат. Постоянно завършвах на места с туристи и мнооого популярни. Плачеше ми се докато се смеех и ми се смееше докато плаках. Доста самотна разходка беше в съшност. Аз с мп3 песнички. Бари Адамсон и неговата черна любов



Запознах се с един много луд и прекрасен Фил! Познавам го от форума на neubauten. Приятни срещи, но все за кратко. голям бизнесмен. Именно той ме светна да отида до един бар където имаше представление на отчаян младеж (отчаян от любовта и живота) от Австралия. Бара беше супер, моите колеги не бяха супер. Много се напиха (тъпите му шведи) и само викаха и крякаха. майната им! Именно там трябваше да бъде и друг подръжник на neubauten но аз нали си падам сляпа и не го разпознах, той ми се ядоса после че сме били на едно и също място пък аз не съм се обадила... майната му и на него!

Ще подредя малко снимки.

Какво сънувах

Нали снощи си пожелах планини да сънувам и познайте? Сънувах Рила. Обаче се събудих разплакана защото сънувах едни хотели на Мусала от която (забележете) се виждаше Рилския! Не беше Мальовица, а Мусала със сигурност. Но защо разплакана... защото намерих около Рилския сигурно сотици хотели и даже успях и да си помнисля "О, Благодаря ти боже че не са толкова грози" Представяте ли си? И тази мисъл тотално ме сбърка. Гледам манастира и си мисля: "Кога ли ще го съборят?" О колко потресаващо само!

Това ще го постна след 12, че баба ми е казала че лоши сънища разказани преди 12 се сбъдват. Брррр От друга страна са ми казвали, че като плачеш на сън е хубаво!

А когато видях манастира за първи път (и последен за сега) той беше в ден за профилактика. Не помя разказвала ли съм тук. Слагам малко снимки от тогава

Един трудов ден

Колко дълъг ден само, ужасяващо! И още дълго ще продължи. Понякога си припомням думите на батко "качествената почивка е част от качествената работа" но време няма за почивка. Чакам тотално да полудея и тогава ще положа морна глава на възглавницата и ще сънувам. Какво ли? Ами пожелавам си да са планински върхове, изгреви и залези. Най-много ми се иска Водния Чал да сънувам. zzzzzzzzzzzz

My Flowers!

Едно малко пост-че след дълго отсъствие, предназначено за една англоезичница!****

So kristbaum I spend a month on a vacation and somebody needed to take care of my beloved flowers. The best choice was a friend who lives the next street who in fact was the one who give them to me two years ago when I moved to Hamburg...
I was told and I believe it that talking to your flowers make them feel better. And that's what I do! And I believe that I hear their thoughts also!



This is a general view of them! It would be bad to compare them but I think I love most my ceropegia



She came back in euphoria, happy because she saw her exhausted old mother. She claims that this visit inspired a new live in her mother and she is now much better than when she went. She also told me that she has fallen in love but that is too personally to be told ;)



This is my temenujka! I found her in the flat when I moved in. I don't like temenujki and I didn't water her but she stubborn started blooming. And I slowly started to like her. And now she is crazy. Crazy because she is giving her power only to blossoms and the leaves are so weak!!! She told me that she prefers the view from our window





And my deco onion! He came very angry. He was really angry to me. I couldn't pick them up from the flat of my friend for a week and he went to vacation. And he was so thirsty. All his leaves were gone but I am not worried. He'll recover. He was cross with me and didn't talk much. Only shouting "How you dare!!!"



And the brothers without name. The were in very good shape too. But I disturbed their happiness and separated them. They were crying! But that's life!



This is my Christ crown!



He is usually growing veeery slowly but blooming. And now he came back with may be twice size than 5 weeks ago. He was not very happy on dry I put them but he forgive me fast. He told me that the visit made him inspired to have children and now a baby Christ crown is growing.



And last but not least my angel tube.



He had only two leaves when I sent him but now he has so many. Seems that the dry was not very desperate as the onion claims. He is the first to cry for water usually but this time he was in very good shape too. He told me that dirk took very good care for them and he became friend with one of his plants and he is looking forward the next summer to visit him again. Now they will communicate only via telepathy.



ENjoy (;

Йохана и едно око

Така става когато не ти е ясна идеята. Модела на котката е на К. Окото го снимах преди седмица две щото гледах един филм който секазваше ОКО.

От Мальовица

Не беше толкова отдавна, но така ме стяга сърчицето когато мисля за прекрасното пътешествие в Рила през Лятото на 2002(или и 3та?)... Беше прекрасно изморително и вдъхновяващо. Луни и светлини, върхове и реки. Нямах бутилка с вода, пиех направо от езерата и изворите. Ядях предимно мюсли (от тогава не съм кусвала) и за десерт бадеми с мед. Не пушех цигари и в ушите ми беше " I feel lucky..." на Morphine. Понабрах гръмотевици и градушка каквито само там съм виждала (и от тогава ме е страх от такива). Бях бавна като слоница защото много ме боляха колената. Възмутх се защо няма път нагоре от Мусала понеже не ми се слизаше, а катереше. Срещнах изгрева на 11ти Август (деня на затъмнението преди 8 години) от 2925.4 м надморска височина. Накрая ме оставиха сама да слизам пътя Купените-х. Мальовица. Беше слънчево и имаше други слизащи слоници. От Мальовица исках да се свържа с милите ми родители и най-скъпия ми Брат (не успях, помня, че беше много лоша връзката и малко ми се скараха после, че се уплашили за мен). Погледнах бездната и се сковах. Не исках да си тръгвам.

Поредната Идиотщина!

Попаднах случайно, а преди години колко му се смях на това, дано и вие ГЛЕДАЙ!

Mood!

Допадна ми идеята на Елю и понеже на мен десктопа ми рядко се показва решавам да туря моя любим Емакс :) на мен той ми следи настроението, а картинките ги сменям мнооооого рядко просто защото рядко попадам на десктопа :)

Една игра

Това ми го прати Кики и понеже е симпатично решавам да го споделя :)

Натисни ТУК

О, първи юни е денят на детето ....

Ех Маргарита, толкова ти благодаря за милата оранжева песничка, поздравявам всички оранжеви същества за прекрасният ден ....

Слушай...

Вдъхновение, две!

От къде се взе не знам, защото идеята ми е в главата от както завърших това на Щинъ. Някакси ми се криеше мерака, но като се появи и ми поникнаха пришки на пръстите от плетене. Това сега е на Сашка, дано е на университет днес, че да не го види, довечера е церемонията по връчването!

следобедно, слънчево, неделно

Седим си с Калинчето и пием кафе, аз се намотвам да излезем в хубавия ден. Докато изчакваме Зафирчо аз и (на нея) давам книжката. След часове седим размазани от приказки, пуканки, слънце и приятност. Полянката е весела пълна с падащи и боси хлапета. Аз случайно мервам книжката и зачитам:

"Вдън горите Тилилейски беше пусто и велико. Прости ми, прощавай, не мога. Мама развърза алената си престилка, направи от нея люлка-полюлейка, завърза я за нисък клон. Не мога, прости ми, не искам. Монотонно редеше песен без мелодия, повтаряше и повтаряше думите в тихо изстъпление. До нея стоеше старче и подсмърчаше, старчето трепереше цялото, време е, изрече пискливо то, мама позеленя от ужас. Подбели очи, опъна ръце право нагоре, вцепени се. Старчето продължи да хленчи, спасявай другите, другите спасявай, започна да я блъска с юмруци, все по-грубо, трябваше да я изкара от вцепенението. Тя най-сетне свали ръце, улови с тях главата си, стисна клепки и слепешката хукна през гората. Блъскаше се в стволовете на дърветата, отначало случайно, сетне с всички сили. Старецът се заклатушка след нея, спъваше се и тресеше глава. Отиваха да настигнат останалите бежанци.

Останах сама, самотна и подивяла от ужас.

Минаваха дни и нощи. Повоят ме стягаше през пелената, по ръцете и краката ми

мравучкаха тръпки, от дългото лежане по гръб кожата на врата ми се охлузи, изпитвах и вълчи глад. Вечер виждах светлините на гората, димяха синкави сияния, бяха изгнилите хралупи на някои дървета, високо в клоните светеха очите на нощни пилета.

Една привечер по отсрещния баир заслиза старец с дълга млечнобяла брада, в рамото му се беше вкопчил бухал. Откъде се взе така изведнаж, целият от хлорофил и светлина, сякаш беше дърво сред дървететата, само че можеше да ходи. Прекоси поляната, наметалото му потъмня от росата. Застана над люлката, втренчи през мене бели-избелели гледци, някак си долових мисълта му аз не съм твоята съдба, твоята съдба се казва Хрисула; демек, той нищо не можел да направи, не беше за вярване, но без да обръща внимание на протестните ми крясъци, продължи направо през храсталаците, изгуби се в разсъмването като сянка. Появи се човек и си отиде. И самотата стана толкова страховита, та нямаше как да не позная, че това е тя, лежах в люлката си, гледах небето и умирах от безкрайна космическа самота,

едно пеленаче да съзнава, че умира, Боже Господи, не всякога е за разбиране Божествения ти замисъл,

обаче, не се учудих на чувството си за безкрайност, усещанията ми бяха могъщи, кристално ясни и пълни. Погледнах надолу и видях собствената си люлка с малкото отпуснато телце в нея, горкото сгърчено изоставено телце, съжалих го с всичката жалост на света. Издигах се все по-нагоре, с изумление и щастлива покруса откривах колко широко се разпростирам над Странджа, виждах всичките й пътеки наведнаж, огъваха се и лъкатушеха като лунни змии, тук-там светлееха бели извори, в индиговия мрак проблясваха като въглени очите на стаени чакали, в дълбоките треви спяха елени и рогата им сияеха като царски корони,

виждах всичко това наведнаж, въпреки че очите на посинялото отпуснато телце в люлката бяха стиснати до пълна слепота. Тогава не знаех, че душата е виждаща от самосебе си, не беше възможно да го зная в тази несъзнателна възраст,в която единствено усещанията са така витални, обаче няма лъжа,

душата ми виждаше от самосебе си;

всичко продължи само миг, отново се напълних със себе си: гладна бях, жадна и жива, загърчих се в колики, заскимтях, замятах се в теснотията на люлката, накрая заспах от изтощение; залюля ме могъщото успокояващо присъствие на нещо, което заприижда от всички посоки, когато отворих очи след време, то пак си беше наоколо, навсякъде,

беше Великият Космически Майчин инстинкт.

Усетих се приласкана. От всички посоки. Въпреки това, прималяваше ми от глад и простенах. Килнах глава назад и видях светлите очи на мама. Изобщо не се учудих. Тя се наведе над мене, усетих познатия дъх на мляко и впих уста в твърдата бозка, която търсеше лицето ми. Засуках лакомо, давех се, по бузите ми течаха капки; когато уригнах преситено, небето вече просветляваше, треперливата светлина ме накара да присвия очи, през полуспуснати клетки погледнах мама и видях, че тя е кошута. Беше едра, сура и спокойна. Гледаше ме с човешки очи и тогава

аз се усмихнах насреща й."

Останалото оставих на тях, нека сами се насладят. И без друго бях без очила и запъвах и обърквах тук-там. Оставям и на вас удоволствието. Потърсете и се насладете.

Тук има откъсчета.


Лежанката приключи с пристигането на развълнуваната Саша.

Blixa & Company

Падам си по neubauten обаче... никога от 10те години в които им фенствам не съм изпадала в такава истерия. Изгледах един документален филм за тях и честно ви казвам, вече три дни сънувам Бликса и ко. И в такива откровения изпадат във въпросния филм, че за пореден път ми се прииска да съм се родила в друго време. Не мога да се сетя за нещо съвременно което да е подобна мания, сякъш с падането на стената се е загубил ентусиазма на повечето творци.
Друг факт който не мога да избегна е: не се сещам за един германец който да е във възторг от музика им... Не мога точно да разбера защо, но в повечето случаи ми отоварят: "А да, знам ги" и толкоз. От друга страна те имат почитатели от единия до другия край на света, от видяното разбирам че в Япония са особено уважавани.
Поставените видеота представят:
"Магистрала" от началото, когато аз не съм много сигурна, че ако ги видя ще зафенствам но със сигурност ще бъда покъртена (каквато съм сега)

Интерим която им е в по-човечния период и ми е една от любимите.

И накрая най-прекрасната любовна песен на всички времена Stella Maris
Ще се опитам да живея нормално след видяното, но не обещавам колко ще успея.