Йохана и едно око

Така става когато не ти е ясна идеята. Модела на котката е на К. Окото го снимах преди седмица две щото гледах един филм който секазваше ОКО.

От Мальовица

Не беше толкова отдавна, но така ме стяга сърчицето когато мисля за прекрасното пътешествие в Рила през Лятото на 2002(или и 3та?)... Беше прекрасно изморително и вдъхновяващо. Луни и светлини, върхове и реки. Нямах бутилка с вода, пиех направо от езерата и изворите. Ядях предимно мюсли (от тогава не съм кусвала) и за десерт бадеми с мед. Не пушех цигари и в ушите ми беше " I feel lucky..." на Morphine. Понабрах гръмотевици и градушка каквито само там съм виждала (и от тогава ме е страх от такива). Бях бавна като слоница защото много ме боляха колената. Възмутх се защо няма път нагоре от Мусала понеже не ми се слизаше, а катереше. Срещнах изгрева на 11ти Август (деня на затъмнението преди 8 години) от 2925.4 м надморска височина. Накрая ме оставиха сама да слизам пътя Купените-х. Мальовица. Беше слънчево и имаше други слизащи слоници. От Мальовица исках да се свържа с милите ми родители и най-скъпия ми Брат (не успях, помня, че беше много лоша връзката и малко ми се скараха после, че се уплашили за мен). Погледнах бездната и се сковах. Не исках да си тръгвам.

Поредната Идиотщина!

Попаднах случайно, а преди години колко му се смях на това, дано и вие ГЛЕДАЙ!

Mood!

Допадна ми идеята на Елю и понеже на мен десктопа ми рядко се показва решавам да туря моя любим Емакс :) на мен той ми следи настроението, а картинките ги сменям мнооооого рядко просто защото рядко попадам на десктопа :)

Една игра

Това ми го прати Кики и понеже е симпатично решавам да го споделя :)

Натисни ТУК

О, първи юни е денят на детето ....

Ех Маргарита, толкова ти благодаря за милата оранжева песничка, поздравявам всички оранжеви същества за прекрасният ден ....

Слушай...

Вдъхновение, две!

От къде се взе не знам, защото идеята ми е в главата от както завърших това на Щинъ. Някакси ми се криеше мерака, но като се появи и ми поникнаха пришки на пръстите от плетене. Това сега е на Сашка, дано е на университет днес, че да не го види, довечера е церемонията по връчването!

следобедно, слънчево, неделно

Седим си с Калинчето и пием кафе, аз се намотвам да излезем в хубавия ден. Докато изчакваме Зафирчо аз и (на нея) давам книжката. След часове седим размазани от приказки, пуканки, слънце и приятност. Полянката е весела пълна с падащи и боси хлапета. Аз случайно мервам книжката и зачитам:

"Вдън горите Тилилейски беше пусто и велико. Прости ми, прощавай, не мога. Мама развърза алената си престилка, направи от нея люлка-полюлейка, завърза я за нисък клон. Не мога, прости ми, не искам. Монотонно редеше песен без мелодия, повтаряше и повтаряше думите в тихо изстъпление. До нея стоеше старче и подсмърчаше, старчето трепереше цялото, време е, изрече пискливо то, мама позеленя от ужас. Подбели очи, опъна ръце право нагоре, вцепени се. Старчето продължи да хленчи, спасявай другите, другите спасявай, започна да я блъска с юмруци, все по-грубо, трябваше да я изкара от вцепенението. Тя най-сетне свали ръце, улови с тях главата си, стисна клепки и слепешката хукна през гората. Блъскаше се в стволовете на дърветата, отначало случайно, сетне с всички сили. Старецът се заклатушка след нея, спъваше се и тресеше глава. Отиваха да настигнат останалите бежанци.

Останах сама, самотна и подивяла от ужас.

Минаваха дни и нощи. Повоят ме стягаше през пелената, по ръцете и краката ми

мравучкаха тръпки, от дългото лежане по гръб кожата на врата ми се охлузи, изпитвах и вълчи глад. Вечер виждах светлините на гората, димяха синкави сияния, бяха изгнилите хралупи на някои дървета, високо в клоните светеха очите на нощни пилета.

Една привечер по отсрещния баир заслиза старец с дълга млечнобяла брада, в рамото му се беше вкопчил бухал. Откъде се взе така изведнаж, целият от хлорофил и светлина, сякаш беше дърво сред дървететата, само че можеше да ходи. Прекоси поляната, наметалото му потъмня от росата. Застана над люлката, втренчи през мене бели-избелели гледци, някак си долових мисълта му аз не съм твоята съдба, твоята съдба се казва Хрисула; демек, той нищо не можел да направи, не беше за вярване, но без да обръща внимание на протестните ми крясъци, продължи направо през храсталаците, изгуби се в разсъмването като сянка. Появи се човек и си отиде. И самотата стана толкова страховита, та нямаше как да не позная, че това е тя, лежах в люлката си, гледах небето и умирах от безкрайна космическа самота,

едно пеленаче да съзнава, че умира, Боже Господи, не всякога е за разбиране Божествения ти замисъл,

обаче, не се учудих на чувството си за безкрайност, усещанията ми бяха могъщи, кристално ясни и пълни. Погледнах надолу и видях собствената си люлка с малкото отпуснато телце в нея, горкото сгърчено изоставено телце, съжалих го с всичката жалост на света. Издигах се все по-нагоре, с изумление и щастлива покруса откривах колко широко се разпростирам над Странджа, виждах всичките й пътеки наведнаж, огъваха се и лъкатушеха като лунни змии, тук-там светлееха бели извори, в индиговия мрак проблясваха като въглени очите на стаени чакали, в дълбоките треви спяха елени и рогата им сияеха като царски корони,

виждах всичко това наведнаж, въпреки че очите на посинялото отпуснато телце в люлката бяха стиснати до пълна слепота. Тогава не знаех, че душата е виждаща от самосебе си, не беше възможно да го зная в тази несъзнателна възраст,в която единствено усещанията са така витални, обаче няма лъжа,

душата ми виждаше от самосебе си;

всичко продължи само миг, отново се напълних със себе си: гладна бях, жадна и жива, загърчих се в колики, заскимтях, замятах се в теснотията на люлката, накрая заспах от изтощение; залюля ме могъщото успокояващо присъствие на нещо, което заприижда от всички посоки, когато отворих очи след време, то пак си беше наоколо, навсякъде,

беше Великият Космически Майчин инстинкт.

Усетих се приласкана. От всички посоки. Въпреки това, прималяваше ми от глад и простенах. Килнах глава назад и видях светлите очи на мама. Изобщо не се учудих. Тя се наведе над мене, усетих познатия дъх на мляко и впих уста в твърдата бозка, която търсеше лицето ми. Засуках лакомо, давех се, по бузите ми течаха капки; когато уригнах преситено, небето вече просветляваше, треперливата светлина ме накара да присвия очи, през полуспуснати клетки погледнах мама и видях, че тя е кошута. Беше едра, сура и спокойна. Гледаше ме с човешки очи и тогава

аз се усмихнах насреща й."

Останалото оставих на тях, нека сами се насладят. И без друго бях без очила и запъвах и обърквах тук-там. Оставям и на вас удоволствието. Потърсете и се насладете.

Тук има откъсчета.


Лежанката приключи с пристигането на развълнуваната Саша.

Blixa & Company

Падам си по neubauten обаче... никога от 10те години в които им фенствам не съм изпадала в такава истерия. Изгледах един документален филм за тях и честно ви казвам, вече три дни сънувам Бликса и ко. И в такива откровения изпадат във въпросния филм, че за пореден път ми се прииска да съм се родила в друго време. Не мога да се сетя за нещо съвременно което да е подобна мания, сякъш с падането на стената се е загубил ентусиазма на повечето творци.
Друг факт който не мога да избегна е: не се сещам за един германец който да е във възторг от музика им... Не мога точно да разбера защо, но в повечето случаи ми отоварят: "А да, знам ги" и толкоз. От друга страна те имат почитатели от единия до другия край на света, от видяното разбирам че в Япония са особено уважавани.
Поставените видеота представят:
"Магистрала" от началото, когато аз не съм много сигурна, че ако ги видя ще зафенствам но със сигурност ще бъда покъртена (каквато съм сега)

Интерим която им е в по-човечния период и ми е една от любимите.

И накрая най-прекрасната любовна песен на всички времена Stella Maris
Ще се опитам да живея нормално след видяното, но не обещавам колко ще успея.

На Ивка с любоФ

Посъбрани от Берлин

И пак малко хубости...

Дали от носталгия или просто от чист късмет се случва все да чувам нещо ставащо в София, или живота ми там е протекъл в невидение, или всичко става там и сега.
Липсвате ми всички вие там!

Това мероприятие звучи интересантно, ще се услушам на 12ти април от 19:30 дали пък някой вятър няма да довее звуците от сцената на Студио 1 в БНР до мен. Само и самолетния билет да беше безплатен и идвам!

Ето линкче към статийката!

Страстна седмица

Ден преди чудото, припомням минали години в очакването. Таз година май ще ида на църква. Дочух че отворили наскоро Православен Храм, малко се развълнувам. преди две години бях у доома и гледах документален филм за блгодатния огън. Миналата си бях у дома и нищо не правих. А тази ... да видим. Сега отиваме да играем тенис :)
Весел празник, мили мои!

Таз година яйцата станаха по-красиви, тия са от миналата.

ALcaLiCA

Една група дето ще свири в България този месец. Не е лоша, тук е сайта им! Има малко свалящи се фаилчета дето са за чуване!

Вихра

На гости на Вихра беше леля и Зл. и беше една малка, но ще порастне! Очакваме те Вихре! Да растеш и умнееш! Поспа за малко в скута ми!

Снимки от скрина

Отдавна мисля да споделя снимки от първите ми мигове в Берлин :)

Кир Спитама и неговите спомени

Сега чета "Сътворението" за втрои път. Малко послъгвам... предния път не успях да я дочета. Разговор първи:

" Демокрит го попита за онези прословути неща, които са навсякъде през цялото време, но не могат да се видят.
- Нищо не се появява и нищо не загива- каза Анаксагор след третата чаша от силно разреденото вино на Елпиника.- То просто се съединява със съществуващите неща или се отделя от тях.
- Но нали нищо изключва което и да е било нещо и по тази логика самото то не съществува?- попитах го аз.
- Ако думата нищо ви смущава, тогава нека опитаме с всичко. Представете си всичко като безброй семенца, които съдържат всичко съществуващо. Следователно всичко е във всичко наоколо."

Няколко пъти го чета и още ме кефи, дано и вас :)

Първа пролет

Приятно е да знаеш че от тук на сетне дните само ще растат и ще става едно любовно и прямо... Мислите за пролетни ливади не ми излизат от главата някакси. Поздравявам ви с настъпването.

ХАЙДЕлберг и СТРАСТбург

Хълмът който вика "Хайдееееее" и страстната крепост... Все на юг и едно пролетно, мирише на дървета и все магийно.
На посещение в ХАЙДЕлберг бяхме поради конференция, обаче нашта конференция се проведе на брега на река НЕКЕР с патиците и странните пилета. Имаше кръчма в която предлагат най-силната бира в света според гинес. Уговорката ни беше с една фея на име Мария Казасова, пътуваме в петък за към нейното гнездо разположено в СТРАСТбург.
Общото между двата града е че ампутират дръвчетата. Феята каза, че когато се раззеленят са доста по-красиви. Те сега не че бяха грозни, но като че ли без ръце.
Искам пак да се потопя в спокойствието на една незабравима почивка, да прегръщам пак стари приятели и да се наслаждавам на слънчевите хълмове.
Благодаря на всички хора които допринесоха за таз незабравима седмица.
Обичам....

пп: ТУК СА СНИМКИТЕ

Баба Марта на 2ри март

На всички които минават от тук и вероятно не получават мартенка от мен за таз година, една сърдечна прагръдка от една щастлива леля...

и сега малко пропаганда

всички които минават от тук и все още на са казали своето "ЗА" за природата в бг могат да го направят тук
Нека стиснем палци и се помолим на всички богове...