На Раздяла

Berlin

Farewell my dear friend!

Моя колега и приятел, човека който най-отдавна познавам тук където рабтя, делила съм мълчаливи, приказливи, весели, ядосани, тъжни, успешни и неуспешни часове, дни, години замина за Япония! Миналия Юли се ожени за една японка на име Уакико, след това усилено взе да търси работа там. И както хората казват, който търси намира! Заминава за цели 2+1 години, чак в началото на света. Мислих, че никак няма да забележа, че го няма, но уви мъчно ми е за него. Липсва ми разсеяността му, понякога глупавите му коментари и обсъждането на въпросите по живота, вселената и всичко останало!

Пожела си опаковка! Направих му я за броени часове и с много голяма носталгия и любов. Сама се изненадах от усърдието си!
Чао Люуис! Ще ми липсваш!

My dear colleague Lluis left. He married last summer for the wonderful Japanese girl Wakiko, since then he was searching for a position there... and he found it... I have being sharing, thoughts, cries, laughs, smiles, anger, fury, dreams and all that, that you can imagine! We share an office a little bit less than 4 years, and we started sharing one a little bit less than 5 years.

He asked me to do this case for his thing (which I don't wanna name, so I do not make them advertisement for free). I did it quick, with joy and love. Even I was surprised how much I put in this thing! I hope he will love it :)

Ciao Lluis, adios! I will miss you!

Magic Land

Още снимки ТУК




More Pictures Here

to my Brother and Margarita

Бях забравила колко е хубаво да завършва човек започнатото... Това го започнах преди цели две години, дали беше за коледен подарък, дали просто ей така, за батко и Маргарита! Избродирах го за няма и месец и го захвърлих непоръбено. Не знаех точно как да го поръбя, имах и мерак ажур да му направя, имах нужда от надзора на някой опитен като майка или някой друг за поръбването. Все го забравях в прибиранията си до България и все не оставаше време за него когато мама бе наоколо. Но най-накрая, при миналоседмичното си посещение в Берлин се хванахме с майка, тя ми показа как точно да срязвам и как точно да бродирам и най-сетне го метнах. От там на сетне беше лесна работа, за нула време го завърших! Вчера го опрах и огладих а сега го и наснимах, дано ви харесва! Модела взех от една от хилядите красоти в една от моите книги с Български богатства, закупена преди 4 години от националния етнографски музей! Още малко снимки от различни ъгли на произведението ТУК!

It feels so good when one finally finishes the things started long ago! I started this thing two years ago, either for a Christmas present or I even don't remember for my lovely brother and Margarita! I really embroidered this thing for no more than a month, I took the model from one of my treasure-books bought 4 years ago from the National Ethnographic Museum. What was left was only the hem, I was very unconvinced as it requires some precise cut which I was afraid to do without the supervision of somebody experienced like my mother or Aunt Tony. When traveling back home I always forgot it and when mother was around we never found time for the lesson. Finally my last weekend trip to Berlin, the time was just enough. I started and I really hammed it for no longer than a week. Yesterday were the final stitches, I washed and ironed it and today I took some pictures of it! If you want to view it from different angles please follow THIS link :) So... Mary Christmas with huge delay to my brother and Margarita :))

Too Bad

Някой помни ли тази поляна, ако изобщо можете да се сетите къде е! Ако случайно имате снимка на "поляната" от преди когато все още беше такава моля обадете ми се. Искам да помогна на Радо с дипломната му. Снимката е от него!

This photograph was taken in Sofia, before this was a wonderful meadow where personally I spent some untroubled afternoons! I am absolutely shocked. The photo is from a friend of mine who is searching for a photo of the meadow (when it was still such) his name is Rado and I am sure we all want to help him, no?

Майка пристига утре в Берлин...

снимка от Батко * Photo by my brother- Lazar

my mother arrives tomorrow in Berlin...

Deep in The Woods

Discover The Birthday Party!

От Варна

За Грация

Имаше едно време, една прекрасна жена на име Грациела. По-точно тя по това време беше на 25, т.е моя възраст (вероятно и аз съм вече жена...) Тя се запозна с мама в Албена през лятото на 1994, рисуваше портрети, а със спечелените пари живееше зиме, мама не помня точно какво правеше по това време, но и тя нещо подобно. Та Грациела, беше току що завършила Академията в приложния факултет, текстил. Нейните тъкани и до ден днешен са ми все пример за савършенно пано. Така имахме едни хубави лета на безгрижие, плаж, смях, радост и вдъхновение. Докато на нея не и писна и реши да си търси късмета по широкия свят. Замина 1999 за Доминиканската република и от тогава не съм я виждала. Брат ми наследи таванчето и барабар с разни съкровища, като книги, завивки, възглавници и даже и тъкан шал. Когато станах студентка, а той замина за Германия пре-наледих повечето от покъщнината. В студентски град си правих чай с нейното котлонче, гладех се с нейната ютия, а с одеалцто се завивам и до ден днешен. Някак винаги е имало нещо от нея около мен. Шала брат ми гордо си го носи и сега, а на мен се случи Клара да ми даде един (Клара е друга прекрасна жена-пример която заслужава отделен пост)
Все си мисля за нея, как ли ще си говорим сега след толкова много години и толкова много порастнали- и аз и тя! Помня, че все искаше да ми направи портрет на живо, така и не намерихме време. Аз тихичко се надявам да се случи този хубав портрет (сигурна съм, че ще е такъв).
Попаднах скоро на блога и, развълнувах се, направо до неузнаваемост! Направила е най-сетне самостоятелна изложба, която със сигурност си заслужава виждане на живо. Уви за сега можем да се насладим само на красивите картини само виртуално.

Long ago, mother met an artist Graciela, she was a painter in Albena, we spent some 5-6 summers together, laughing, dreaming and swimming. She was pure beauty for me and not only beauty but also example of a true vivid woman. At the end of the 90's she left Bulgaria to search for happiness abroad, she went to Dominica where she is living and creating already 10 years! Originally she is weaver, her texture is still the perfect one I've ever seen. However, she left quite some things around me, not only memories! I hope I meet her one day again, I wonder what will be after such a long time no see! I found her blog, please visit and enjoy!

Кралят Елен!!!

Discover David Bowie!

Братовчед ми Николай, на леля Ирка сина!



My cousin Nikolay ;) Favourite family character

Нова картинка!

Моята мила дружка Вики, направила портрет на нас двете! Реших да си го туря на десктопа да ми топли сърцето и душата през тази нова 2009! Да ни е честита на всичките!!



My dear friend Viki, did this wonderful portrait of us two! I will use it as a desktop here at work, to remind me that it is a new, full of hopes and adventures year!! Let it be happy to all of you!

Ето и резултата :)

Discover Ibro Lolov!

Няма да се обяснявам много сега, беше прекрасна вечер, с много усмивки и танци от 8 вечерта от 6 сутринта. Учителя закъсня и поради тази причина с миленка се побъркахме да се снимаме една друга. Аз полухаресвам резултата. Започнахме долуизброените хора, продължихме с гърците които ни бяха поканили на изявата, учудена установявам, че музиката им далече не е онази досада дето се върти по наща "Веселина", прекрасни хора, с прекрасни хора и прекрасна музика! Обещахме си пак да се видим. После се отбихме през Лорка за да затръшнем тежките носии и се отправихме към дискотека където вече поизпростяхме :) Но все пак съвсем в рамките на нормалното!!! Още снимки ТУК

а, забравих да кажа, престилката и пищимала с които съм облечена са изработени от баба Яна, майка на покойната ми баба Мими от село Попица, Бяло Слатинско!

Wow! What a night people, I want more like this! Smiles, laughs, dances from 8pm till 6am!! We started with the horos listed below, then the Greek group who actually invited us danced and showed me that Greek music is actually very very interesting and vivid, not less than ours!! However, we left the Greek company at about 1am and went on a disco where we sort of lost control :) More pictures HERE :)

btw, the apron and skirt I wear were made from my grannie's mother, meaning my great grandmother! Meaning they are about 80 years old now?

Отивам да танцувам!!

Цял ден творих едни неща които ще ви покажа утре :) Сега отивам на танцова проява:

Дунавско Хоро
Елено Моме
Влашко Хоро
Трите Пъти
Васильовкса Копаница
Дайчово Хоро
17мин и 34 секунди :)

айде

I go dancing, the whole day I spent creating some things I will share tomorrow, now I am in a hurry:

Danubian Horo
Eleno Mome
Wlashko Horo
Trite Pati
Vasilyovska Kopanica
Daychovo Horo
17min. and 34 sec.

:*)

Хайде пак

Тъкмо се възмущавах тази сутрин от радиото докато си пиех кафе и протестите не се забавиха! Хора, няма време за вайкане! Трябва да се действа кой както може! Моля ви идете ако сте на близо!!! За акцията против безочието, корупцията, продажността, малодушието и т.н на нашите политици прочетете ТУК

Mother

Майка наплела хубости и ги дала на два магазина в София да се продават :) Който иска може да мине и да ги посети, чудесен подарък за Коледа :)

My mother did some knitted clothes, actually they are extremely nice. When you see me dressed in interesting woolen jumper it is mum's design :) Please visit her blog and eventually the shops in Sofia to buy a wonderful Christmas Presents :)

Тук, където прекарвам сънищата си!

Ето, че дойде ред да споделя още малко снимки от новото ми местенце. Постоянно е разхвърлено, но все пак намира се от време на време оправено за да бъде наснимано и моментално разхвърлено!

Има още много неша за доизпипване, но зимата не ми действа много на майсторлъка, иначе стените сама си боядисах, Пурбаша, мойта индийка (както я наричам) ми помогна с бялото! Тази работа обаче я свършихме лятоска :) Дано се наканя да монтирам намисленото до преди идното лято :)

Любими неща, на два реда! Стереото ми го подари Хомер от Америка преди да си замине, поставката за дискове от Габор и библиотечката от Ллюуис!
*
Favourite things! The stereo I got from Homer who left back to America! The cd's are arranged on a thing which I got from Gabor, the shelf from Lluis!

Побързах да си поканя гости докато е още ошетано! Мура и Крис от танците дойдоха на чайче, мандарини приказки и филмче за капак :) Мурка разглжда последното ми богатство което си позволих, 302 страници фотографии от фонда на Националния Етнографски Музей! Магия, казвам ви!
*
Mura and Kris- my colorful dancemates visited me for tea, chat and a movie! Mura is currently looking at my last treasure, 302 pages colored photographies from Bulgarian National Ethnographic museum!

Тавана ми, хареса ми "окото" на Мура!
*
Picture of my ceiling! Mura did it- I liked it :)

Ей ги! Двамата красавци! Единия е майстор на копаницата, а мурка на елено моме :)
*
Both of them!

Това което най-често виждам преди да заспя!
*
A general view from my bed!

Още един общ изглед! ... и малко наурийки....
*
Another general view, but this one when I am drinking coffee :)

Малко е размазана, знам, но ми хареса композицията...
*
Blurry reflection from the mirror I got from Axel!

Подробности! Петлето дето все още ме буди сутрин и лампата за рождения ми ден от Габор!
*
Detail! My rooster from Iva and a lamp birthday present from Gabor

Нещенце подарък от мама, милите красиви неща!
*
Something Mother gave me for some Holiday! It was hand made in the Pritty things workshop!

Some pictures of my new place, it is rarely in order so one has to be really quick if you want photographs! However I feel comfortable, although is really small here, but it is enough for me! The walls I did my self with help of my dear indian friend Purbasha.

Untitled

Напоследък го давам анти-музикално. Имам настроение само за Blood Flowers или Pornography на Cure или White Chalk на PJ Harvey или най-много Edison Woods- все меланхолични албуми. А меланхолията ми бе в повече тази пуста 2008 година. Много неща се объркаха в личния ми живот и това несъмнено повлия всичкия ми живот... истината е, че ми липсва.... днес, от линк на линк, от блог на блог си припомних една песен от времето в което гледах MTV нелегално и не разбирах много какво слушам. Още тогава тази песен ме хващаше за гърлото. По-късно като тийнеджърка не разбирах защо хората подивяваха от танци на тази песен в дискотеките. Предполагам ако чуя тази песен за първи път на сегашния си акъл не би ми направила силно впечатление, след като съм "разбрала" текстове като No More Shall we Part или Hallelujah.

Ще оставя поста незавършен понеже Косето ме "обвини", че пиша прекалено дълго, пък току виж завършека сам си дойде на мястото. А добрата новина е че творя, Очаквайте :)

I reminded this "ever-green" song today and it caught me again...

sometimes

понякога съм импулсивна, даже тези от вас които ме знаят в истинкия живот го знаят ДОБРЕ! Аз често се питам, какво му е лошото. Ето сега например сторих следното: Ядосах се на дискриминацията за полети към България по време на коледните празници и реших вместо да се прибера да си купя камера. Сторих го! Без срам, за един следобед. По същия начин по който отидох до Дъблин. За един следобед! Речено-сторено. Знам какво ме чака сега, моркови, леща и боб до припадък. Но не ми пука. Аз си купих хубав апарат и не си дадох парите които съм изработил с честен труд на негодниците наречени АВИОКОМПАНИИ или всички тем подобни които блокират България като дестинация по коледа с непоносими цени! Не си направих труда да го проверя през сайта на малев, но не ме и интересува. До сега скайсканер не ме е лъгал. (Моля кликнете на картинката за да уголемите, не ми се занимава сега с ресайзване!)

For one afternoon I took the decision to NOT go home over Christmas. I was pissed off seeing flights for unberable prices, relying only on the good will of the Bulgarians who want to return home over Christmas. Instead, I bought me a camera. I know what will follow, beans, cabbage and carrots till I loose conciousness, BUT I am happy to not have given my money to companies which are blackmailing the homesickness of people. I didn't check this particular flight in the site of the company, but I trust skyscanner, so far it never betray me, it always was giving me the right destinations! (Please click on the picture to view it, I can't deal with resizing right now, may be in few days :))

Фрагменти от новия ми дом!

Дойде време да споделя малко снимчици! Чаках да го сторя на веднъж, някой ден когато всичко ми е на ред и имам настроение да поснимам! Но уви вече два месеца ни настроение, ни ошетана къща намирам. А и свестен апарат нямам. Решила съм в най-скоро време да се сдобия с един огледално-отражателен дигитален фотоапарат. Така предполагам настроението и ошетаната къща по-лесно ще ме споходят.
Както следва:

• Нощна гледка от прозореца, гледам към една градина в която всяка сутрин се събират деца на 1-2-3 години и създават много уют.
• Втората снимка пък е по смръкване, опитвах се да заснема една котка която лудееше в отсъствие на стопаните си!
• Тази хубава есен слънчеви сутрини колкото си искаш! И една от тях съзрях едно от цветета ми да е цъфнало! Прекрасен е нали? (Брат му и той цъфна седмица по-късно, но вече намери нов стопанин)
• И една вълшебна орхидея която ме изненада една събота. А колко време вече си цъфти и ухае ...

I was waiting for inspiration and good reason to take some photos of my new home but already two months not such! Meanwhile, sometimes, I found some interesting details from my days and I share them here. I am planing a funking PHANTASTIC x-mass present (mirror reflection photo camera) so I guess inspiration and clean house will come soon!

The photos as were:

• A Night view from my window, every morning a bunch of kids age 1-2-3 years old are coming and bringing a lot of invisible and sometimes visible smiles on my face!
• The same window, but just after sunset, I was trying to photograph a cat which was playing around :)
• As I said, this autumn was wonderful and sunny mornings in my east side window as much as you want. One of them, one of my plants had a blossom!
• A wonderful orchid which surprised me one Saturday and is still cheering my nose and eyes!

nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, nothing,nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, на къде, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing,нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing, nothing, nothing, nothing, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, nothing!

Бързам

... да споделя възхищението си от прекрасната есен преди да се е предала на мрачната зима. В началото на Октомври ходих на един семинар в Лунд, южна Швеция. Времето беше чудно, като все едно мен слушаше. Освен това присъствах на едно съвременно чудо, а именно влак на кораб. Споделям малко снимки!

Залязващо слънце зад факултета по Теоретична физика на Университета в Лунд.
The setting sun behind the building of the Theoretical Physics Department of Lund University.

Части от украса на незнайна сграда, които ненадейно ми напомниха ПМГто в Добрич
Parts of some building decoration which strangely reminded me my home town high school!

Залязващото слънце на Балтийско море докато нащия влак се вози на кораб!
The sunset above the Baltic sea while our train is crossing it with a ship!

Отражения!
Reflections from a window again on the ship!

Аз и Аксел, мой колега!

Me and Axel!

I would like to admire the wonderful and inspiring autumn we have before it turns into dark winter. The beginning of October I had a seminar in Lund, south Sweden and I had the chance to witness wonderful weather against all expectations. Here are some pictures!