Thursday, August 30, 2007

My Flowers!

Едно малко пост-че след дълго отсъствие, предназначено за една англоезичница!****

So kristbaum I spend a month on a vacation and somebody needed to take care of my beloved flowers. The best choice was a friend who lives the next street who in fact was the one who give them to me two years ago when I moved to Hamburg...
I was told and I believe it that talking to your flowers make them feel better. And that's what I do! And I believe that I hear their thoughts also!



This is a general view of them! It would be bad to compare them but I think I love most my ceropegia



She came back in euphoria, happy because she saw her exhausted old mother. She claims that this visit inspired a new live in her mother and she is now much better than when she went. She also told me that she has fallen in love but that is too personally to be told ;)



This is my temenujka! I found her in the flat when I moved in. I don't like temenujki and I didn't water her but she stubborn started blooming. And I slowly started to like her. And now she is crazy. Crazy because she is giving her power only to blossoms and the leaves are so weak!!! She told me that she prefers the view from our window





And my deco onion! He came very angry. He was really angry to me. I couldn't pick them up from the flat of my friend for a week and he went to vacation. And he was so thirsty. All his leaves were gone but I am not worried. He'll recover. He was cross with me and didn't talk much. Only shouting "How you dare!!!"



And the brothers without name. The were in very good shape too. But I disturbed their happiness and separated them. They were crying! But that's life!



This is my Christ crown!



He is usually growing veeery slowly but blooming. And now he came back with may be twice size than 5 weeks ago. He was not very happy on dry I put them but he forgive me fast. He told me that the visit made him inspired to have children and now a baby Christ crown is growing.



And last but not least my angel tube.



He had only two leaves when I sent him but now he has so many. Seems that the dry was not very desperate as the onion claims. He is the first to cry for water usually but this time he was in very good shape too. He told me that dirk took very good care for them and he became friend with one of his plants and he is looking forward the next summer to visit him again. Now they will communicate only via telepathy.



ENjoy (;

Friday, June 29, 2007

Йохана и едно око



Така става когато не ти е ясна идеята. Модела на котката е на К. Окото го снимах преди седмица две щото гледах един филм който секазваше ОКО.

Monday, June 25, 2007

От Мальовица


Не беше толкова отдавна, но така ме стяга сърчицето когато мисля за прекрасното пътешествие в Рила през Лятото на 2002(или и 3та?)... Беше прекрасно изморително и вдъхновяващо. Луни и светлини, върхове и реки. Нямах бутилка с вода, пиех направо от езерата и изворите. Ядях предимно мюсли (от тогава не съм кусвала) и за десерт бадеми с мед. Не пушех цигари и в ушите ми беше " I feel lucky..." на Morphine. Понабрах гръмотевици и градушка каквито само там съм виждала (и от тогава ме е страх от такива). Бях бавна като слоница защото много ме боляха колената. Възмутх се защо няма път нагоре от Мусала понеже не ми се слизаше, а катереше. Срещнах изгрева на 11ти Август (деня на затъмнението преди 8 години) от 2925.4 м надморска височина. Накрая ме оставиха сама да слизам пътя Купените-х. Мальовица. Беше слънчево и имаше други слизащи слоници. От Мальовица исках да се свържа с милите ми родители и най-скъпия ми Брат (не успях, помня, че беше много лоша връзката и малко ми се скараха после, че се уплашили за мен). Погледнах бездната и се сковах. Не исках да си тръгвам.

Friday, June 15, 2007

Поредната Идиотщина!


Попаднах случайно, а преди години колко му се смях на това, дано и вие ГЛЕДАЙ!

Wednesday, June 13, 2007

Mood!




Допадна ми идеята на Елю и понеже на мен десктопа ми рядко се показва решавам да туря моя любим Емакс :) на мен той ми следи настроението, а картинките ги сменям мнооооого рядко просто защото рядко попадам на десктопа :)

Wednesday, June 06, 2007

Една игра


Това ми го прати Кики и понеже е симпатично решавам да го споделя :)

Натисни ТУК

Friday, June 01, 2007

О, първи юни е денят на детето ....

Ех Маргарита, толкова ти благодаря за милата оранжева песничка, поздравявам всички оранжеви същества за прекрасният ден ....

Слушай...

Wednesday, May 30, 2007

Вдъхновение, две!




От къде се взе не знам, защото идеята ми е в главата от както завърших това на Щинъ. Някакси ми се криеше мерака, но като се появи и ми поникнаха пришки на пръстите от плетене. Това сега е на Сашка, дано е на университет днес, че да не го види, довечера е церемонията по връчването!

Monday, May 21, 2007

следобедно, слънчево, неделно


Седим си с Калинчето и пием кафе, аз се намотвам да излезем в хубавия ден. Докато изчакваме Зафирчо аз и (на нея) давам книжката. След часове седим размазани от приказки, пуканки, слънце и приятност. Полянката е весела пълна с падащи и боси хлапета. Аз случайно мервам книжката и зачитам:

"Вдън горите Тилилейски беше пусто и велико. Прости ми, прощавай, не мога. Мама развърза алената си престилка, направи от нея люлка-полюлейка, завърза я за нисък клон. Не мога, прости ми, не искам. Монотонно редеше песен без мелодия, повтаряше и повтаряше думите в тихо изстъпление. До нея стоеше старче и подсмърчаше, старчето трепереше цялото, време е, изрече пискливо то, мама позеленя от ужас. Подбели очи, опъна ръце право нагоре, вцепени се. Старчето продължи да хленчи, спасявай другите, другите спасявай, започна да я блъска с юмруци, все по-грубо, трябваше да я изкара от вцепенението. Тя най-сетне свали ръце, улови с тях главата си, стисна клепки и слепешката хукна през гората. Блъскаше се в стволовете на дърветата, отначало случайно, сетне с всички сили. Старецът се заклатушка след нея, спъваше се и тресеше глава. Отиваха да настигнат останалите бежанци.

Останах сама, самотна и подивяла от ужас.

Минаваха дни и нощи. Повоят ме стягаше през пелената, по ръцете и краката ми

мравучкаха тръпки, от дългото лежане по гръб кожата на врата ми се охлузи, изпитвах и вълчи глад. Вечер виждах светлините на гората, димяха синкави сияния, бяха изгнилите хралупи на някои дървета, високо в клоните светеха очите на нощни пилета.

Една привечер по отсрещния баир заслиза старец с дълга млечнобяла брада, в рамото му се беше вкопчил бухал. Откъде се взе така изведнаж, целият от хлорофил и светлина, сякаш беше дърво сред дървететата, само че можеше да ходи. Прекоси поляната, наметалото му потъмня от росата. Застана над люлката, втренчи през мене бели-избелели гледци, някак си долових мисълта му аз не съм твоята съдба, твоята съдба се казва Хрисула; демек, той нищо не можел да направи, не беше за вярване, но без да обръща внимание на протестните ми крясъци, продължи направо през храсталаците, изгуби се в разсъмването като сянка. Появи се човек и си отиде. И самотата стана толкова страховита, та нямаше как да не позная, че това е тя, лежах в люлката си, гледах небето и умирах от безкрайна космическа самота,

едно пеленаче да съзнава, че умира, Боже Господи, не всякога е за разбиране Божествения ти замисъл,

обаче, не се учудих на чувството си за безкрайност, усещанията ми бяха могъщи, кристално ясни и пълни. Погледнах надолу и видях собствената си люлка с малкото отпуснато телце в нея, горкото сгърчено изоставено телце, съжалих го с всичката жалост на света. Издигах се все по-нагоре, с изумление и щастлива покруса откривах колко широко се разпростирам над Странджа, виждах всичките й пътеки наведнаж, огъваха се и лъкатушеха като лунни змии, тук-там светлееха бели извори, в индиговия мрак проблясваха като въглени очите на стаени чакали, в дълбоките треви спяха елени и рогата им сияеха като царски корони,

виждах всичко това наведнаж, въпреки че очите на посинялото отпуснато телце в люлката бяха стиснати до пълна слепота. Тогава не знаех, че душата е виждаща от самосебе си, не беше възможно да го зная в тази несъзнателна възраст,в която единствено усещанията са така витални, обаче няма лъжа,

душата ми виждаше от самосебе си;

всичко продължи само миг, отново се напълних със себе си: гладна бях, жадна и жива, загърчих се в колики, заскимтях, замятах се в теснотията на люлката, накрая заспах от изтощение; залюля ме могъщото успокояващо присъствие на нещо, което заприижда от всички посоки, когато отворих очи след време, то пак си беше наоколо, навсякъде,

беше Великият Космически Майчин инстинкт.

Усетих се приласкана. От всички посоки. Въпреки това, прималяваше ми от глад и простенах. Килнах глава назад и видях светлите очи на мама. Изобщо не се учудих. Тя се наведе над мене, усетих познатия дъх на мляко и впих уста в твърдата бозка, която търсеше лицето ми. Засуках лакомо, давех се, по бузите ми течаха капки; когато уригнах преситено, небето вече просветляваше, треперливата светлина ме накара да присвия очи, през полуспуснати клетки погледнах мама и видях, че тя е кошута. Беше едра, сура и спокойна. Гледаше ме с човешки очи и тогава

аз се усмихнах насреща й."

Останалото оставих на тях, нека сами се насладят. И без друго бях без очила и запъвах и обърквах тук-там. Оставям и на вас удоволствието. Потърсете и се насладете.

Тук има откъсчета.


Лежанката приключи с пристигането на развълнуваната Саша.

Tuesday, May 08, 2007

Blixa & Company


Падам си по neubauten обаче... никога от 10те години в които им фенствам не съм изпадала в такава истерия. Изгледах един документален филм за тях и честно ви казвам, вече три дни сънувам Бликса и ко. И в такива откровения изпадат във въпросния филм, че за пореден път ми се прииска да съм се родила в друго време. Не мога да се сетя за нещо съвременно което да е подобна мания, сякъш с падането на стената се е загубил ентусиазма на повечето творци.
Друг факт който не мога да избегна е: не се сещам за един германец който да е във възторг от музика им... Не мога точно да разбера защо, но в повечето случаи ми отоварят: "А да, знам ги" и толкоз. От друга страна те имат почитатели от единия до другия край на света, от видяното разбирам че в Япония са особено уважавани.
Поставените видеота представят:
"Магистрала" от началото, когато аз не съм много сигурна, че ако ги видя ще зафенствам но със сигурност ще бъда покъртена (каквато съм сега)



Интерим която им е в по-човечния период и ми е една от любимите.



И накрая най-прекрасната любовна песен на всички времена Stella Maris
Ще се опитам да живея нормално след видяното, но не обещавам колко ще успея.

Friday, April 13, 2007

На Ивка с любоФ



Посъбрани от Берлин

Tuesday, April 10, 2007

И пак малко хубости...


Дали от носталгия или просто от чист късмет се случва все да чувам нещо ставащо в София, или живота ми там е протекъл в невидение, или всичко става там и сега.
Липсвате ми всички вие там!

Това мероприятие звучи интересантно, ще се услушам на 12ти април от 19:30 дали пък някой вятър няма да довее звуците от сцената на Студио 1 в БНР до мен. Само и самолетния билет да беше безплатен и идвам!

Ето линкче към статийката!

Saturday, April 07, 2007

Страстна седмица


Ден преди чудото, припомням минали години в очакването. Таз година май ще ида на църква. Дочух че отворили наскоро Православен Храм, малко се развълнувам. преди две години бях у доома и гледах документален филм за блгодатния огън. Миналата си бях у дома и нищо не правих. А тази ... да видим. Сега отиваме да играем тенис :)
Весел празник, мили мои!

Таз година яйцата станаха по-красиви, тия са от миналата.

Monday, April 02, 2007

ALcaLiCA


Една група дето ще свири в България този месец. Не е лоша, тук е сайта им! Има малко свалящи се фаилчета дето са за чуване!

Вихра


На гости на Вихра беше леля и Зл. и беше една малка, но ще порастне! Очакваме те Вихре! Да растеш и умнееш! Поспа за малко в скута ми!

Wednesday, March 28, 2007

Снимки от скрина




Отдавна мисля да споделя снимки от първите ми мигове в Берлин :)

Friday, March 23, 2007

Кир Спитама и неговите спомени

Сега чета "Сътворението" за втрои път. Малко послъгвам... предния път не успях да я дочета. Разговор първи:

" Демокрит го попита за онези прословути неща, които са навсякъде през цялото време, но не могат да се видят.
- Нищо не се появява и нищо не загива- каза Анаксагор след третата чаша от силно разреденото вино на Елпиника.- То просто се съединява със съществуващите неща или се отделя от тях.
- Но нали нищо изключва което и да е било нещо и по тази логика самото то не съществува?- попитах го аз.
- Ако думата нищо ви смущава, тогава нека опитаме с всичко. Представете си всичко като безброй семенца, които съдържат всичко съществуващо. Следователно всичко е във всичко наоколо."

Няколко пъти го чета и още ме кефи, дано и вас :)

Thursday, March 22, 2007

Първа пролет

Приятно е да знаеш че от тук на сетне дните само ще растат и ще става едно любовно и прямо... Мислите за пролетни ливади не ми излизат от главата някакси. Поздравявам ви с настъпването.

Thursday, March 15, 2007

ХАЙДЕлберг и СТРАСТбург


Хълмът който вика "Хайдееееее" и страстната крепост... Все на юг и едно пролетно, мирише на дървета и все магийно.
На посещение в ХАЙДЕлберг бяхме поради конференция, обаче нашта конференция се проведе на брега на река НЕКЕР с патиците и странните пилета. Имаше кръчма в която предлагат най-силната бира в света според гинес. Уговорката ни беше с една фея на име Мария Казасова, пътуваме в петък за към нейното гнездо разположено в СТРАСТбург.
Общото между двата града е че ампутират дръвчетата. Феята каза, че когато се раззеленят са доста по-красиви. Те сега не че бяха грозни, но като че ли без ръце.
Искам пак да се потопя в спокойствието на една незабравима почивка, да прегръщам пак стари приятели и да се наслаждавам на слънчевите хълмове.
Благодаря на всички хора които допринесоха за таз незабравима седмица.
Обичам....

пп: ТУК СА СНИМКИТЕ

Friday, March 02, 2007

Баба Марта на 2ри март



На всички които минават от тук и вероятно не получават мартенка от мен за таз година, една сърдечна прагръдка от една щастлива леля...

Monday, February 19, 2007

и сега малко пропаганда


всички които минават от тук и все още на са казали своето "ЗА" за природата в бг могат да го направят тук
Нека стиснем палци и се помолим на всички богове...

Skrítek



Ей хора, какво приятно филмче... тук можете да видите какво пише в imdb обаче то не говори много. Искам да го гледам със всичките си приятели и да го подаря на целия свят. Понеже това е почти неосъществимо се задоволявам с две три снимки и малко реклама :)

Обичам ви!

Thursday, February 15, 2007

На Село



Това лято посетихме едно село. Родното село на родителите и прародителите на К. Понеже аз си нямам село и си умрях от кеф. Като времето да беше спряло. Видяхме даскала по математика, старата слива, изоставената къща и какво ли още не. Там имаше и читалище. Със забравени надписи от преди 89та. Намерихме и една пивница на която пишеше ЕВРО-пивница.
Освен семейните снимки има и малко щъркели. Колко ги обичам тия птици. В това село се бяха настанили толкова много семейства-щъркели, свят ти се завива докато гледаш към върховете на стълбовете за да им се радваш.
Искам пак!

Thursday, February 08, 2007

Fusion


Тъй като само зарибявам за Фузион фестивала, а малко са хората дето са видели снимки от тогава поставям тук и горещо ви каня. Струва си.

Tuesday, February 06, 2007

In Memoriam

Загубих го, в деня на страшния "Кирил". Пътувах в автобуса, сама, всички хора се бяха прибрали още от обяд. От паниката дето няма никой по улиците в 7 вечерта съм го забравила. Много страдам. Направо не ми се хваща кука сега. Кажете ми лек за таз мъка.
октомври 2006 - януари 2007

Thursday, February 01, 2007

Уелком!


Тия Хангличани хабер си нямат как изглеждат българите, или аз хабер си нямам как изглеждат румънците? Вие кажете, мен ми е много идиотско това.

Tuesday, January 23, 2007

ЛондÖн


Ех. Чудост! Без дъх! Накрая и без мисъл. Изцедени напускаме град ЛондÖн за да полетим обратно по спиралата на обикновенния ден.
Няма нужда да предупреждавам, че е много скъпо. Колкото и да ме предупреждаваха пак бях шокирана. За това няма да говорим за пари.
Обаче! Какво ми хареса и какво не ми хареса мисля можете да проследите по снимките ми тук.
Не ми се обяснява много много с думи, нали си падам мързел... За туй пък и аз наред с китайците цъках ли цъках. Отбирам малко специално за вас :)

Thursday, January 18, 2007


Едно нещенце дето тъкмо намерих в сайта на "Да спасим Иракли" и много ми хареса. а на вас :)

На бързичко

На бързичко само минавам... Да поздравя всички които минават от тук и да ви споделя, че много съм ентусиазирана от едно бъдещо нещо. Няма да споделя още, но като мине, тук ще да е първото място където ще да споделя!
Очаквайте скоро...

Thursday, January 04, 2007

И сега Малко новогидшно добро настроение за всички които обичат феи!

Така! Доста бурен месец преживях! А вие? С много близки хора и красиви моменти и почти без сълзи. Всичко започна когато мама ми пристигна.





Направо като реклама на Дел. Ами заслужих си сърденето. Ама и с нея не пропуснахме да се порадваме на красив Хамбург, но за това малко по-късно.
За Коледа ходихме у Берлин. на гости. На близо до новата къща на Брат ми имаше грандиозни строежи и аз така се вдъхнових, че ги наснимах.



И понеже крановете се поразмазаха, снимах прословутата Кула на Берлин. Малко тъмни но все пак.



Като дойде Невенката разходихме на бърже из всички местета на града. Това тук е в "Халето", тя също го е наснимала но от друга гледна точка. Айде сега намерете Невена...



Ето и една речна гледка, ако не сте намерили Невена в предишната Тук няма как да не я забележите... Тука е така, нищо не остава скрито... за дълго.



Новогишното забавление започна доста преди 31ви и завърши на 2ри. Малко множко ми дойде, обаче ето започвам поредицата.
Започнахме у един Дан, където беше малко като на Бар, все едно не се познавахме с никой, но пък си бъбрихме кат на бар.



Ето ме мен. Мен ми се падна фея от баницата. А на вас? За туй съм тъй красива... :Р



И накрая в един истински бар, преживяхме едни джаги и доста смях.



И с това моя разказ завърши! Дано ви е било интересно!

Friday, December 22, 2006

Закуска на Пясъка

На пук на всички коледни еуфории аз си мисля за слънчево и топло Черно море (много е добре)! Ах Аркутино! Композицията със закуската е на Ива (варненската) а аз само давах акъл.


Краката са си мои...






и никои никого не уби! Както в предишния пост!

Тичам за подаръци, че коледата ще мине преди да съм разбрала....

Tuesday, December 19, 2006

Killing an Arab

Преди време поставих тук един откъс който споделих че ми промени мисленето. Сега решавам да поставя мненнието на The Cure по въпроса!

Standing on the beach
With a gun in my hand
Staring at the sea
Staring at the sand
Staring down the barrel
At the Arab on the ground
I can see his open mouth
But I hear no sound

I'm alive
I'm dead
I'm the stranger
Killing an Arab

I can turn
And walk away
Or I can fire the gun
Staring at the sky
Staring at the sun
Whichever I choose
It amounts to the same
Absolutely nothing

I'm alive
I'm dead
I'm the stranger
Killing an Arab

I feel the steel butt jump
Smooth in my hand
Staring at the sea
Staring at the sand
Staring at myself
Reflected in the eyes
Of the dead man on the beach
The dead man on the beach

I'm alive
I'm dead
I'm the stranger
Killing an Arab

Tuesday, December 05, 2006

Обещавам

Обещавам, че съвсем скоро ще ви покажа едни снимки от Фузион фестивала дето бяхме туй лято. Скоро ги прелиствахме с Брат ми и си говорихме как ще паснат тука. А самият той, след години затишие пак е почнал да подновява своя блог. И понеже ни беше на гости тази седмица веднага е пуснал снимките там. Така, че ако се интересувате горещо препоръчвам посещенмие на неговия блог. И тъй!

А междудругото: напоследък много мисля за моето първо училище ОУ "Христо Смирненски " и за гадните хамбургери кооито бяха изобщо първите такива в нащо градче дето се продаваха зад него. Сещам се как се редяхме на опашки в междучасията. Помня как не исках майонеза, приличаше ми на онези разлагащи се извънземни от "Война на Световете" (един сериал от началото на 90те по книга май на Саймък). Аз винаги си поръчвах с кремвирш (или по модерно му: вурстче) щото хамбургски салам беше долно качество храна. И си спомням също пазара с елхите точно до халите, сега нали Коледа иде и се сещам за последните коледни елхи у нас. А вие помните ли как се редяхме на опашки за тия елхи? После Мама ми стана еко и не позволяваше да се взимат елхи... Айде до ско!